- 1 -

30 ГОДИНИ
СОЦИАЛИСТИЧЕСКО
БИБЛИОТЕЧНО И
БИБЛИОГРАФСКО
ДЕЛО

- 2 -

БИБЛИОГРАФИЯ
ПО СЛУЧАЙ 175 ГОДИНИ
ОТ РОЖДЕНИЕТО
НА ВЕЛИКИЯ РУСКИ ПОЕТ

- 3 -

НАРОДНА БИБЛИОТЕКА ''КИРИЛ И МЕТОДИЙ''

ОТДЕЛ ''ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА БИБЛИОГРАФИЯ''

АЛЕКСАНДЪР
СЕРГЕЕВИЧ
ПУШКИН
1799
1837

София 1974

- 4 -

СЪСТАВИТЕЛИ:

Петя Дюгмеджиева

Ана Караджова

Евелина Василева

Иванка Петрова

РЕДАКТОР

Проф. Велчо Велчев

- 5 -

СЪДЪРЖАНИЕ

	Стр.
Обяснителни бележки	7
Пушкин в България. Проф. Велчо Велчев	9
Мисли и изказвания за А. С. Пушкин	40
Библиография	55
Произведения на А. С. Пушкин на бьлгарски език	55
Събрани съчинения	55
Избрани произведения	56
Отделни произведения	57
Литература за А. С. Пушкин	66
Български автори	66
Художествена литература	90
Други автори (в превод на български език)	92
Художествена литература	98
Книги за Пушкин на руски език	100
Единични листове	117
Албуми	118
Библиографии	119
Показалец на авторите, писали за А. С. Пушкин	121
Показалец на преводачите на произведенията на А. С. Пушкин и на литература за него	127
Показалец на авторите на художествени творби за А. С. Пушкин	129
Тематичен показалец на литературата за А. С. Пушкин	130

- 6 -

- 7 -

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Творчеството на великия руски поет А. С. Пушкин е познато на всички българи. От него са се учили нашите първи поети и писатели, интересът към него не е намалял и днес.

Да представи изданията на А. С. Пушкин на български език и литературата за него публикувана у нас след Освобождението от османското иго е целта на подборната персонална библиография ''А. С. Пушкин 1799—1837''.

Библиографията започва с встъпителна статия от проф. Велчо Велчев.

Следват мисли и изказвания на руските революционни демократи, на руски, съветски и на български обществени дейци, на литературни критици, писатели и поети, в които се изтъква значението на великото дело на А. С. Пушкин.

Основната част на изданието е библиографията. Материалите в нея са разпределени в два основни дяла: литература от А. С. Пушкин и литература за него.

В първия дял влизат произведенията на Пушкин, преведени на български език и издадени като самостоятелни книги до края на 1973 г. Към отделните издания се посочват и рецензии за преводите. В библиографията не са дадени многобройните, пръснати по вестници, списания, сборници и христоматии преводи на отделни Пушкинови произведения.

Вторият дял включва книги и статии от български автори и от чужди автори в превод на български език. Отделени са художествените творби, посветени на А. С. Пушкин. Подбрани са материали, публикувани у нас от 1879 г. до м. юни вкл. 1974 г. Тук е писаното за Пушкин от изтъкнати наши обществени и литературни работници, материали, които разкриват интереса към делото му у широки обществени кръгове, както и издания, които показват провежданите мероприятия в нашата страна по случай неколкократните чествувания годишнините на великия руски писател.

В библиографията са дадени и книги на руски език за А. С. Пушкин, които се намират в големите софийски библиотеки — Народната библиотека ''Кирил и Методий'', Университетската библиотека и в Библиотеката на БАН. Тази литература се предлага с цел библиографията да послужи на по-широк кръг читатели, както и да покаже интереса към Пушкинознанието в България.

Подборът на българската част от библиографията е направен по националната библиография Български книгопис и Летопис на периодичния печат,

- 8 -

Библиография на съчинения по славянска филология в българския печат /1907—1943/1, Библиография на славянското литературознание и фолклор в България2, Библиография на българската библиография3, подготвения за печат репертоар ''Български книги 1878 — 1944'', каталозите и картотеките на народната библиотека ''Кирил и Методий'', справките изготвени в Справочно-информационния отдел на Библиотеката, каталозите на Университетската библиотека и на Библиотеката при БАН.

Библиографията е подредена хронологично. Това подреждане дава възможност да се проследят етапите на Пушкиновото проникване у нас, да се види какви изследвания върху творчеството му са правени през различните години, в кои години колко се е писало за него, кои автори през кои години са писали и т. н.

Накрая са дадени няколко показалеца: азбучен на авторите, писали за Пушкин, на преводачите на Пушкиновите произведения, на поети и писатели, посветили художествени творби на великия поет, и тематичен показалец, който представя литературата за Пушкин според съдържанието и´.

Библиографията ще бъде полезна на широк кръг читатели — на литературни работници и преподаватели, на лектори, библиотекари, ученици, — както при подбора на литература от и за Пушкин, така и при подготовката на лекции, беседи, културни тържества по повод всенародното чествуване годишнината на великия руски поет.

- 9 -

ПУШКИН В БЪЛГАРИЯ

Проф. Велчо Велчев

Александър Сергеевич Пушкин е един от онези писатели-хуманисти, който заема достойно място между най-големите поетически гении в света. Роден на 6 юни 1799 г., живял и формирал своя художествен светоглед в преходната епоха между XVIII и XIX в., когато неудържимо се рушат началата на средновековните феодални институции и възникват буржоазно-демократически по съдържание, националноосвободителни по форма движения, той се бори за нови припципи на обществено устройство, за прогласената още през Ренесанса самоценност и свобода на човешката личност. Сам Пушкин, по-малко от година преди своята гибел на 19 февруари 1837 г., в знаменитото си стихотворение ''Памятник'', характеризирайки основния патос на цялото си творчество, вижда залога за трайността на делото си в това, че в своя ''жесток век'' е ''възславил свободата'' и е защищавал онези, които в неговата родина са паднали за нея.

Още Гогол проникновено нарича Пушкин ''изключително явление'', вижда у него ''може би единствената проява на руския дух''. Според думите на автора на ''Мъртви души'' Пушкин представя руския дух в неговото развитие, ''в образа, който той ще има може би след двеста години''.1 Великият руски критик В. Г. Белински углъбява и разширява характеристиката на Пушкин, показва мястото му в руската и световната литература, значението му в бъдещето. За него Пушкин е ''пълен представител на живота на руския народ'', неговата поезия е ''удивително вярна на руската действителност, изобразяваща руската природа или руски характери: на това основание общият глас го нарече национален, народен поет''. Нещо повече: ''изчерпал цялата глъбина на руския живот'', чрез него русите могат да познаят своите страдания, слагайки ''пръст в неговите рани'', да чувствуват ''своите болки и да ги лекуват''. Съпоставяйки Пушкин с други световни поети, Белински проникновено пише: ''Пушкин ме изумява. Какъв велик гений... Сега аз имам три божества, пред които полудявам

- 10 -

от възторг и им се предавам изцяло: Омир, Шекспир и Пушкин''. Чествувайки 175-годишнината от рождението на Пушкин, повече от всякога можем да оценим признанието на Белински, че Пушкин принадлежи към ''вечно живеещите, движещи се явления, които не спират в точката, гдето ги е заварила смъртта, а продължават да се развиват в съзнанието на обществото. Всяка епоха произнася за тях свое съждение и колкото и вярно да ги разбере, всякога остава и за следната епоха да каже нещо ново и по-вярно''1.

В измеренията на своя век

Всеобемно като живота, устремено напред, революционно по своя вътрешен смисъл, творчеството на Пушкин съдържа предпоставките за активното му възприемане в страни и народи, които преминават сходни етапи на историческо битие. Едва ли е случайно обстоятелството, че Западна Европа, която през целия XIX в. драматично преживява преодоляването на феодалното минало, приема Пушкин като равен на най-големите свои поети. Чрез оценката на писатели като Гьоте и Юго, Ламартин и Манцони, бр. Гонкур и Зола, Карлайд и Тенисон той е намерил място в общоевропейския Пантеон.2 Твърде показателно е, че още приживе на поета, в 1827 г., престарелият Гьоте, посредством поета Жуковски, подарява на Пушкин перото, с което пишел. Съобщавайки за този акт в писмо до канцлера на Ваймар Карл фон Мюлер, полската пианистка и композиторка Мария Шимановска, близка на Гьоте, Мицкевич и Пушкин, позната на Бетовен и Росини, А. Хумболт, Б. Констан и др., добавя, че Мицкевич ''би дал половината от живота си'' за подобно внимание от страна на ваймарския олимпиец.3

- 11 -

Пушкин е особено актуален сред западните и южните славяни, които в негово време преживяват епоха на национален подем, на политическо самоопределение. Под австрийско и османско иго, някои от тези народи, в нова фаза на историческо развитие, подемат борба за национална свобода. В лицето на Пушкин, автор на свободолюбиви стихотворения, преследван заради това от руския царизъм, обгърнат в ореола на жертва на самодържавието, тези народи виждат съмишленик в онази борба, която самите те водят срещу абсолютизма и чуждонационалния гнет.

Знаменателна е дружбата между Пушкин и Адам Мицкевич, сближени поради еднаквата си съдба на гонени от самодържавието поклонници на свободата. В стихотворението си ''Паметникът на Петър Велики'' Мицкевич нарича Пушкин ''поет на свободата'', който ''будел Севера с пламенно слово''. С него полският поет е поддържал сърдечна дружба, говорел е ''като брат с брат''.1

Активното възприемане на Пушкиновото творчество от прогресивните славянски поети придобива още по-голямо значение в следващите етапи от историческото развитие. За неговата роля в движението за свобода в навечерието на революцията от 1848 г. говори видният италиански революционер Джузепе Мацини в статията си ''За славянското национално движение'' от 1847 г.: ''Особено у поети, и по-частно у поети с такава насоченост като Мицкевич, Колар и Пушкин може да съзрем предвестието на онова движение, което в скоро време ще стане мощен фактор за преустройство на Европа.''2 В тази връзка следва да припомним стихотворението на словашкия поет Андрей Сладкович ''Духът на Пушкин'' от 1848 г., в което той изразява скръбта на словашкия и чешкия народ за Пушкин и говори, че тази скръб се слива с робската участ на славянските племена.3

През следващи етапи от историческото развитие на западните и южните славяни традициите на Пушкин продължават да живеят, като своеобразно се пречупват и усвояват в друг общоидеологичен и естетичен контекст. Имаме пред вид епохата на 60-те години, когато народните маси отново се активизират. Настъпва време, което Енгелс характеризира като ''ера на революциите'', за да се стигне до Парижката комуна

- 12 -

от 1871 г. и движението, което води до Великата октомврийска социалистическа революция с нейното отражение върху живота на останалите европейски народи. Особеностите на това развитие дават отпечатък и върху възприемането на Пушкин у останалите славянски народи.1

Музата на Пушкин по своеобразен начин присъствува и в България през различни периоди от историческата и´ съдба. И в тъмните години на османското владичество, и в живота след Освобождението, и през фашисткия терор, и след народната победа, 1944 г.

Пушкин в движението за свобода

Икономическото развитие на българския народ след Кримската война активизира народните сили. През 50-те, 60-те и 70-те години на XIX в. се подема, засилва и довежда до успешно разрешение борбата за национално самоопределение. Движението за светска просвета през това време обхваща цялата страна. Установяват се нормите на общия литературен език върху народна основа. Изграждат се читалища, които разпространяват светски знания между възрастните. Създава се българският театър.

Повече или по-малко отминал етап през тези години са първите стъпки на новобългарската литература, подпомагани от преводни произведения. В своето развитие тя не само утвърждава своя национален облик върху основата на собствените си традиции и фолклора, но вече дава и своите зрели плодове. Става важен фактор в идеологическата борба за духовна независимост и политическо освобождение. На историческия хоризонт се открояват мощните фигури на П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, съпътствувани от по-скромни служители на перото и делото като Н. Геров, Е. Мутева, Йоаким Груев, Мих. Греков, Т. Н. Шишков и др. И едните и другите сьчетават в себе си призванието на поета и бореца, служейки всеки по своему на повелите на своето време.

От руската литература, която намира широк прием през този период, съзвучни със задачите на историческия момент са не само и не толкова класиците, сантименталистите и романтиците Тредяковски, Сумароков, Державин, Фонвизин, Карамзин,

- 13 -

Жуковски, Батюшков, Язиков и др., колкото реалистите Крилов, Пушкин, Лермонтов, Гогол, Некрасов, Тургенев и др. Както за много други поети, така и за Пушкин знаят още през 30-те и 40-те години на XIX в. първите дейци на новобългарското образование, руските възпитаници Ц. Геров, Ботьо Петков, Д. Чинтулов, Н. Михайловски, А. Чолаков, Ив. Богоров, С. Филаретов и т. н. Те първи вливат в душите на питомците си обаянието от Пушкиновата поезия, пленяват младите сърца с неукротимото му свободолюбие, печелят симпатиите им към него чрез разказа за трагичния му край.

Името на Пушкин се появява и в печата. За първи път за него се заговаря в статията ''Руската книжнина'', поместена в ''Цариградски вестник'', бр. 13 от 27 март 1848 г. Интересно е, че неизвестният автор, най-вероятно Иван Богоров, наричайки Пушкин ''сатирик'', го представя на българския читател предимно откъм неговата борческа позиция спрямо тогавашния обществен строй. По-късно вече се появява и първият очерк за живота и творчеството на Пушкин. Той принадлежи на Йоаким Груев, напечатан в ''Български народен календар за проста година 1875'', с. 52—60. Авторът проследява линията на живота му, спира се на по-известните му произведения, особено отбелязвайки връзките на Пушкин с народния живот и фолклора. Говори за изпращането му поради това в Бесарабия и т. н. Разказва и за неговата гибел, и за народното негодувание: ''Известието за смъртта му повдигна страшна буря по цяла Русия: цял Петербург се разплака. Народ на купове припкаше в къщата му. Царят, уплашен от голямото огорчение и негодувание, забрани на народа да се трупа...'' Груев завършва творческия си портрет с изтъкване националния характер на Пушкиновото творчество, значението му за руската и славянската литература: ''С Пушкина, когото светът успоредя с полский песнопевец Мицкиевича, припозна за най-велик словенски песнопевец, Русия загуби най-достойния си и до сега непостигнат народен песнопоец, който у целий народ си придоби вечна слава като всесилен пробудител и представител на домашния кроеж на народната руска книжнина, която оттогава честито се разцъвтява в тоя дух''.

Поезията на Пушкин, както и сведения за него са проникнали между книжовниците от онова време и чрез разпространените у нас христоматии на А. Галахов, А. Филонов и И. Гербел, в които Пушкинови производения са представени като образци за различните поетически жанрове.1 В използуваните

- 14 -

тогава издания на тези христоматии от П. Р. Славейков, Йоаким Груев, Мих. Греков, Т. Н. Шишков и др. Пушкин е представен с около сто произведения — в цялост или откъси. Представата за Пушкин се е допълвала в съзнанието на нашите книжовници и от знаменитата елегия на Лермонтов ''Смерть поэта'', напечатана в христоматията на Филонов. Макар от 1860 г. стихотворението да се е печатало в пълния му текст, у Филонов липсват последните строфи, адресирани срещу дворцовата клика като виновница за гибелта на Пушкин. Разпространявани на времето в много ръкописи, те са окачествени като ''призив към революция''. Вместо тези строфи в учебното пособие е поставено многоточие1

П. Р. Славейков пръв попада на Пушкин по христоматията на Галахов, която в 1849 г. му дава учителя Н. Михайловски. Преписва си в една тетрадка осемнадесет негови стихотворения, между които са ''Погасло дневное светило'', ''Уединение'', ''Вольность'', ''К Чаадаеву'' и др. Познал и в малкото големия поет, родоначалникът на новобългарската поезия през 1853 г. моли Н. Палаузов в Одеса да му достави ''съчиненията Пушкинови и Гоголеви'', чистосърдечно признава, че облива перото си в сълзи, че няма книги, от които да се ползува, ''да се поведе'' по тях, бидейки убеден, че ''прочитането е душа на перото за всекиго''.2

Така или иначе, още при първото си запознаване с Пушкин, той се открива на нашия поет в облика на съратник по призвание, който му помага по-вярно да намери пътя към

- 15 -

създаване на национална литература. Тази близост Славейков трогателно е изразил в запазена част от стихотворение, озаглавено ''Пушкину'':

Не бе ми брат, —
По муза беше ми познат,
Но мил ми бе от брат по-много.
.......аз молих бога...

Това стихотворение, което не е запазено между ръкописите на поета, Пенчо Славейков отнася към 1854 г.1

През периода от 50-те до 70-те години на XIX в. Пушкин привлича вниманието на наши поети с различни по насоченост свои произведения. Между тях най-жив и траен е интересът към произведения, които се свързват с големите и актуални въпроси на времето, при това не само в мащаба на нашата родина, — за природата на изкуството и ролята на поета в живота на обществото, за връзката на творчеството с фолклора, за народа и свободата и т. н.

Първият превод на Пушкиновата творба в българската литература принадлежи на П. Р. Славейков. Това е стихотворението ''Если жизнь тебя обманет'', запазен под заглавието ''Измама'' — 1850 г.2 Други Пушкинови стихотворения Славейков побългарява, приближавайки ги към собствени чувства и разбирания. Това са ''Не пой, красавица, при мне'' и ''Погасло дневное светило'', предадени съответно под заглавията ''Канарче'' и ''Стара планина''.3 И двете стихотворения нашият поет транспортира в друга емоционална гама. Не само пренася лирическите герои на оригинала в българска обстановка, но влага в тях и патриотични чувства.

Славейков превежда ''Сказка о рыбаке и рыбке'', откъсът от ''Цыганы'', ''Птичка'', и др. Характерен за отношението му към Пушкин е преводът на стихотворението ''Чернь'' или ''Поэт и толпа'', озаглавен ''Поет и сган''.4 Това стихотворение,

- 16 -

в което Пушкин дава израз на разбирането си за ролята на поета, за отношението му към светското общество и т. н., воювайки за свобода на творчеството, Славейков също така в известна степен променя, като трансформира текста в посока на убеждението си на поет-трибун — за връзката на изкуството с живота на масите, за ролята му в живота на обществото и пр.

Почти едновременно с П. Р. Славейков отношение кьм Пушкин е засвидетелствувал и друг български деец — Йоаким Груев, комуто дължим първия превод на елегията ''Я пережил свои желанья'', отпечатан под заглавие ''Не ми оста що да желая''.1 Стремежът на този автор да свърже своята муза с Пушкиновата се изразява и в друго. Той пръв обръща по-особено внимание към Пушкиновата поема ''Руслан и Людмила''. Чувствува народния и´ характер, иска в тази именно насока да следва руския си събрат. Затова като мото към цялата си сбирка стихове, която нося и показателното заглавие ''Гуслица или Нови стихове'', поставя в свой превод стихотворното посвещение на Пушкин към неговата първа поема:

На вас, любезни хубавици,
Що сте ми на душа царици,

За вас, млади, зарад вас
Изпявам тия песни аз.

Пушкин бива представен на българския читател не само чрез лирически жанрове. Активизацията на борбата за народна свобода налага потребността от произведения, които в една или друга степен отговарят на тази обществена потребност. Несъмнено, българската литература създава преди всичко оригинални произведения с такава насоченост. Към тях обаче се прибавят и преводни. Не случайно в периода на подготовка на Априлското въстание първият български литературен критик Ц. Бончев превежда героичната повест на Н. В. Гогол ''Тарас Бульба''. В този план следва да се погледне и на превода на К. Величков през 1873 г. на Пушкиновата незавършена драма ''Русалка'', разкриваща моралното наказание на княз за погазеното достойнство на мелничарска дъщеря. Още по-показателно е излизането на две повести на Пушкин, които разкриват героизма на народните маси и борбата им срещу феодалния гнет и подтисничество. Едната е ''Капитанская дочка'', напечатана на български под заглавието ''Капитанската дъщеря" в Букурещ през 1875 г. Тя рисува героичния образ на водача на селското въстание Емелиян Пугачов и жестоката разправа на царизма с него. Другата е повестта

- 17 -

''Кирджали'', в българския превод ''Кърджали'', рисуваща героизма на българин в Бесарабия след разгрома на гръцкото въстание от 1821 г.1 И двете произведения са в превод на революционния деец Михаил Греков.2

Отношение към Пушкин са засвидетелствували и българските революционни демократи Л. Каравелов и Хр. Ботев. В повестта си ''Наказал я бог'', излязла на сръбски език през 1870 г., Любен Каравелов поставя епиграф из Пушкиновото стихотворение ''Стансы'':

В надежде славы и добра
Идем вперед мы без боязни.

Свързано с възцаряването на Николай I и адресирано към него с призив да следва своя велик предшественик Петър I, това стихотворение на Пушкин по онова време бива неправилно възприето като акт на примирение на великия поет с царизма. Каравелов несъмнено е знаел това тълкуване. Нашият писател обаче, като поставя мото из това стихотворение към своята повест, е далеч от всяка мисъл за съглашателство със сръбската монархия. Напротив, той прокарва мисълта, че причината за нещастната съдба на героинята на произведението са условията на живота, политическият строй на класово подтисничество и пр., които трябва да бъдат премахнати чрез борба. Не на благоволение ''отгоре'', а тъкмо на съпротива ''отдолу'' възлага Каравелов и вярва в нейната победа. Така ''Стансы'' на Пушкин добиват коренно различна осмисленост. Стихотворението бива подчинено на друга емоционална тоналност — то окриля борческия социален оптимизъм на един революционен демократ.

Своеобразно възприема Пушкин и Хр. Ботев, който с изключително увлечение декламира поезията му.3 Към стихотворението си ''Гергьовден'' от 1873 г. той поставя епиграф из стихотворението на Пушкин ''Свободы сеятель пустынный'' /макар че погрешно го отдава на Язиков/:

Паситесь, добрые народы,
Вас не разбудит чести клич;
На что стадам дары свободь!?
Их должно резать или стричь...

- 18 -

Написано след поражението на революцията в Испания през 1823 г., стихотворението на Пушкин изразява временно разочарование от народа, от масите, от тяхната незрялост за свобода. Запознал се с поезията на Пушкин когато е бил ученик в Одеса, Ботев и по-късно чете неговите произведения. Застанал начело на революционната борба, нашият поет не може да не се замисли над качествата на онези, на чието дело е посветил живота си. Ботев обаче не се примирява с народната пасивност. В сатирата ''Гергьовден'' той ядовито негодува срещу инертността на масите, иронизира ги заради тяхната стадност, бичува овчедушието им, тяхната примиреност пред произвола на тираните. Неговият патос е да ги стресне, да ги събуди, да ги изтръгне от това състояние. Съвременник на такова събитие на масов героизъм, каквото е Парижката комуна, Ботев не е изгубил вяра в народа — стреми се да го направи достоен за каузата на революционната борба.

Пенчо Славейков пръв изказа мисълта за по-близка и конкретна връзка между Пушкиновата ода ''Вольность'' и забележителната творба на Ботев ''Борба'', напечатана през 1871 г.1 Посочва се, че началото на тази мъжествена социална елегия отвежда към това ранно Пушкиново стихотворение, написано в 1817 г.2 Несъмнено, Ботев е познавал Пушкиновата творба. Не би могло да се отрече и някакво подсказване в очертанието на картината на световното зло, нескончаемо робство, тирания, господство на предубежденията и пр. Това обаче не е повече от една реминисценция, подчинена на друга, коренно противоположна идея. Тежката картина на гнет, робство, погазване на законността и пр. води Пушкин до умерено-конституционни възгледи.3 Одата ''Вольность'' завършва с внушението към владетелите да дадат личен пример за зачитане и подчинение на законите. Само така те ще запазят господството си, ще се задържат на трона. В противовес на това вековното робство, което неудържимо тежи над човечеството, довежда Ботев до непримирима, решителна, революционна борба в името на политическо и социално освобождение.

- 19 -

Денят за това вече е настъпил с Парижката комуна, която дава пример и за други народи:

Кипи борбата и със стьпки бързи
Върви към своя свещени конец...
Ще викнем ние: ''Хляб или свинец!''

П. Р. Славейков, Йоаким Груев, Л. Каравелов и Хр. Ботев разкриват различна по характер рецепция на Пушкин, произтичаща от общественото развитие през 50-те — 70-те години на века, което поставя други задачи, различни естетически идеали. С преводите и преработките си Славейков възприема Пушкин през погледа на поет-гражданин, пряко включен в национално освободителната борба на определена фаза.

Въпреки всичката си несъизмеримост с останалите Йоаким Груев прави усилия да отстои друга естетическа позиция. Нему Пушкин подсказва път не само за една поезия, свързана с народната песен. Заедно с това той иска да разшири припципите на подобна поетика — да създаде поезия в народен дух, която е обърната към интимния свят на събудената за правото си на щастие човешка личност.

У Каравелов и Ботев традициите на Пушкин се развиват по-нататък в друг аспект, в плана на друга идеологическа позиция — революционно-демократическа. А Ботев достига и до по-радикално решение на проблема за народа и свободата. Въодушевен от Парижката комуна, той се доближава до герой, който е действен носител на социалистически идеали.

В живота на освободена България

Освобождението на България, изиграло роля на буржоазна революция, се отразява върху всички сфери на идеологическия живот. Господството на буржоазията със всички последици от него предизвиква критичното отношение на писателите реалисти към новите норми на живот. Обедняването на трудовите маси и изострянето на социалните противоречия през това време в селото и града намират своята естетическа изява в народническата и пролетарската литература. Буржоазният индивидуализъм подготвя почвата за литературата на модернизма с нейното отричане на обществената роля на изкуството.

Тези процеси, макар и не така интензивни, до известна степен са еднотипни с процесите, които изживяваше Русия след реформата за отмяна на крепостното право в 1861 г. и движението към революцията от 1905—1907 г. и Октомвийската революция. Това създава предпоставки за известно

- 20 -

сходство във възприемането на Пушкин в неговата родина и у нас.

След Освобождението на България Пушкин се радва на широк прием, който се засилва особено към юбилейната 1899 г. — стогодишнината от неговото рождение. Както в периодични издания, така и в познатите христоматии на Ив. Вазов и К. Величков, Д. Мишев и Ст. Костов и др., също и в учебните помагала по руски език Пушкин е застъпен с произведения от всички родове. Между преводите в периодичния печат заслужава да се отбележи появата на одата ''Вольность'' и тираноборческото стихотворение ''Анчарь''.1

Пушкин навлиза широко в съзнанието на българския читател и чрез по-големи свои произведения в отделни издания. Отнася се преди всичко до неговите повести, драми, приказки и пр. Продължава се предосвобожденската линия, като ''Русалка'' и ''Капитанская дочка'' се появяват в нови преводи. Излизат и други произведения от неговата проза — ''Пиковая дама'' и ''Повести Белкина'' по две издания. Забележим е интересът към драмите и поемите. Наред с ''Борис Годунов'', който читателят получава в две издания, в отделни книги излизат и т. нар. ''малки трагедии'', от които ''Скупой рыцарь'' в две издания.

Забележим е интересът към стихотворенията на Пушкин, в които се изразява естетическата му позиция. Многократно се печатат ''Поэт'', ''Поэту'', ''Чернь'', ''Эхо'' и други, чрез които български поети както от общодемократическия лагер, така и от кръга на списание ''Мисъл'' своеобразно реагират на буржоазната действителност, използувайки авторитета на Пушкин.

Преводачи на Пушкин са най-големите български поети — П. Р. Славейков, Ив. Вазов, К. Величков, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Иван Ст. Андрейчин, Гео Милев и др. Държи се на качеството на преводите, както се вижда от разгърналата се дискусия около преводите на Т. Ц. Трифонов на ''Моцарт и Сальери'' и ''Скупой рыцарь'', сравнявани с Вазовите преводи на тези произведения. Не е безинтересно да се знае, че зад псевдонима С. Делиспасов в полемиката участвува д-р К. Кръстев.

Значително се увеличава критичната литература за Пушкин. Жив интерес събуждат кореспонденциите от Москва в 1880 г., в които в ''Български глас'' и "Марица'' Ат. П. Шопов и С. С. Бобчев дават обширна информация за тържествата по случай откриването на паметника на Пушкин. И двамата съобщават

- 21 -

за всенародния характер на чествуването. Бобчев повече обръща внимание на съдържанието на държаните речи на Достоевски и Тургенев, подавайки се и на някои официозни тълкувания и оценки за поета.1 Ат. П. Шопов разкрива моменти от биографията на Пушкин, подчертава интересни черти в характеристиката на творчеството му, говори за международното му признание: ''Пушкин е чуден писател, единствен поет, който е обърнал вниманието на европейския свят към онова именно, което той не е искал да вярва — към възможността и на славянското племе да ражда мъже велики, хора и гении''. Като делегат на в. ''Български глас'' Шопов е единственият българин, който е получил даваната само на гостите, официални лица, значка — звезда с портрета и името на поета, прикрепена на бяла лента за ''носене на гърдите''.

Характеристиката на Пушкин като поет се допълня от отделни статии в периодичния печат, а също и от очерците за него в учебните ръководства за литература и руски език. Трябва да се изтъкне, че те са написани в духа на либералното пушкиноведение. В тях се посочва, че Пушкин бил изпратен в Бесарабия заради волнолюбивите си стихотворения. Почти не е проникнала официалната версия за примирение на поета със самодържавието в предсмъртните му минути и др. под.

Представата за величието и трагизма на Пушкин се поддържа в съзнанието на българина още от школната скамейка чрез Лермонтовата елегия ''Смерть поэта'', която е напечатана в христоматията на Д. Мишев и Ст. Костов, както и в някои ръководства по руски език за средните училища. В превод или в оригинал в тази творба липсват последните строфи, в които се изобличават и заплашват с възмездие дворцовите среди като същински виновници за трагичния край на поета. Едва в началото на нашия век в сборника на Георги Бакалов ''Лъчите на поезията'' срещаме стихотворението в пълния му текст под заглавието ''На Пушкиновата смърт''. Напечатано в първото издание от 1901 и във второто издание на сборника от 1911 г., в превод на Н. А-в /може би Никола Атанасов/, то звучи актуално в обстановката на селските бунтове при Шабла, на отзвуците от руската революция от 1905—1907 г., на демонстрациите срещу Фердинанд и т. н.:

А вий, потомци надменни,
С бащи прочути в подли подвизи безчет,
…
Кръвта ви черна няма да измие
Кръвта невинна на поета!

- 22 -

През юбилейната 1899 г. се появяват статии, които поставят началото на българското пушкинознание. Тук се отнася преди всичко студията на Иван Д. Шишманов ''Наченки от руско влияние в българската книжнина'', в която се говори за въздействието на Пушкин върху български поети. От този род са и статиите на Пенчо Славейков ''Пушкин като национален поет'', ''Пушкин в България'' и ''Спотаената скръб на поета''. В последната статия нашият поет дава интерпретация и оценка на Пушкиновото творчество. Не без връзка със собственото си огорчение от българската общественост той заостря вниманието си към определени страни от творчеството на Пушкин, спори с руската критика, изтъква, че скръбта е доминантно чувство у него, изразено както в отделни произведения, така и в цялото му творчество.

Този възглед на Славейков извика възражения още с появата си. Н. Бобчев в свой обзор за по-важни книжовни прояви през годината, се спира в ''Българска сбирка'' и на тази статия на Славейков. Като отбелязва съществените моменти в нея и подчертава противопоставянето на автора на руската критика, той изтъква: ''Руската критика още държи, че у Пушкин скръбта е жизнерадостна, че тя взема да става по-мрачна у Лермонтов, появява се доста злъчна у Некрасов и става отчаяна у Надсон''.1 Някои верни наблюдения на Славейков не го запазиха и от възраженията на други автори. Йордан Маринополски в статиите си ''Пенчо Славейков за Пушкин'' и ''Пенчо Славейков като литературен критик'' разглежда доказателствата на нашия поет и опровергава неговото схващане за поезията на Пушкин.2 Известно значение за българското пушкиноведение имат и спомените на Йоаким Груев и Ст. Заимов, които разказват за преследвания по време на робството заради това, че са притежавали или превеждали негови произведения. Не без хумор се разказва как съчиненията на Пушкин са били прибирани при обиск от страна на турските власти, които свързвали името Пушкин с пушка, оръжие и т. под.

Пушкин не е останал без въздействие и върху някои български поети през този период и преди всичко върху народния поет Иван Вазов. Той се запознава с някои стихотворения на Пушкин още като учител в Калофер, силно впечатление му прави ''Для берегов отчизни дальной'', помни го и до

- 23 -

момента и пр.1 Другаде признава, че с увлечение е чел цялата руска литература и, несъмнено, и Пушкин. Познато е, че поставя епиграфи от автора на ''Евгений Онегин'' върху много свои творби. Могат да се установят и известни отблясъци от поезията на Пушкин върху Вазови стихотворения. Въпреки всичко това на нашия народен поет Пушкин е импонирал не толкова с духа, с насочеността на своето творчество, колкото с изяществото на формата, с високото художество. В това отношение нашият народен поет напълно определено признава: ''Пушкин и Лермонтов са ми откривали тайната на стихотворството, давали са ми уроци по музиката на речта, по красотата на формата, по изразителната краткост на мислите''. Колкото се отнася до съдържанието на тяхната поезия, Вазов счита, че то не съответствува на онези граждански задачи, които е призван да изпълнява един дълбоко свързан с народа си писател. Продължавайки мисълта си за Пушкин и Лермонтов, той пише: ''...но духът на тяхната поезия ми остана чужд — дух на резигнация и разочарование — и песимизъм у последния, — който не отговаряше на моята жажда. Той бе несъвместим с младежките пориви и идеали, които трябваха на моето поколение, извикано на борба,орисано да изковава бъдещето''.2

Такова схващане за Пушкин, което не е чуждо и на руската критика по същото време, е изразено още по-ярко у Т. Г. Влайков. Като ученик в гимназията той изпада под силното обаяние на Пушкин: ''С лекота и голяма наслада чета неговите с чудна художественост възсъздадени народни приказки: ''Руслан и Людмила'', ''Царь Салтан'' и ''Золотая рыбка''.3 Като студент в Москва обаче Влайков се приобщава към друго разбиране за ''изкуството, което трябвало да си постави практически и етически цели. Възприел под влиянието на Д. Писарев, че Пушкин не отговаря на подобно разбиране за изкуството, той мъчително, трагически преживява развенчаването на Пушкин и собствената си драма, изпитвайки вече особена привързаност към Некрасов: ''Този критик със смела, търсеща душа — говори Влайков за Писарев, — излязъл от средата на така наречените разночинци, които категорически отхвърляха чистото изкуство, изкуство, служещо само на естетическо наслаждение, който се реши да отрече дори великия Пушкин, ...изцяло увлича — и това не е чудно — и моят приятел

- 24 -

/Влайков говори за себе си в трето лице — б. м. В. В''/, който сякаш попада в омагьосан кръг''.1

Признанията на Т. Г. Влайков са твърде показателни. Същинската причина не е в четенето на Писарев. Съществено значение има промяната в обществените условия, които изискваха от литературата да бъде обществено-актуална и да поставя пред писателя боеви задачи. За това говори и Иван Вазов, който, подобно на Влайков, през пловдивския период от живота си изпитва обаяние от поезията на Некрасов: ''В Пловдив в това време [80-те години — В. В.] аз се запознах с Некрасов, който беше тогава на голяма мода в Русия и попаднах под неговото влняние. Особено ми се понрави сатирическата му реч и неговия реализъм''.2

Косвено свидетелство за подобно едностранчиво възприемане и оценка на Пушкиновата поезия е и фактът, че Г. Бакалов в сборника си ''Лъчите на поезията'', помествайки стихотворения от различни времена и поети, наши и чужди, поставя едно стихотворение от Лермонтов, по три стихотворения от Колцов и от Плещеев, седем от Некрасов, четиринадесет от Надсон, а нито едно от Пушкин. Това далеч не означава обезценяване на Пушкин. То говори само, че общественото развитие в България за даден период е изнесло на преден план други интереси и потребности, актуализирани са принципите на друга естетика. Не може да не се посочи, че при все това творчеството на Пушкин е запазило обаянието на най-високо изкуство, еталон за поезия, както личи от едно признание на П. Ю. Тодоров. Поканен от Руско-българското дружество да изнесе доклад за Пушкин през 1912 г. по повод 75-годишнината от неговата гибел, той пише в дневника си от 19 януари: ''Руско-българското д-во ме кара да чета за Пушкин — 75 имало от смъртта му. Всичките ''въпроси'' на нашата литературна действителност се решавали от произведенията на Пушкин — език, сюжет, форма, критика и пр.''3

През периода от Освобождението на България до Октомврийската революция художествената пушкиниана не се радва на много имена. Но между тях е народният поет Иван Вазов, който посвещава на Пушкин две стихотвореиия. Едното е от 1885 г. Не особено високо по качество, посрещнато с укор от Пенчо Славейков, то е убедителен документ за преживяванията на Вазов, за ролята, която играе за него

- 25 -

Пушкин през определено време. Озаглавено ''Пушкин'', то изразява признателността на нашия поет за преодолени драматически преживявания през бурния политически живот в Източна Румелия. Довеждан понякога до отчаяние, той е намирал изход чрез поезията на Пушкин, който му е давал пример как да превръща ''бурите'' в ''мелодии'', както е загатнато в заглавието на цикъла от подобни стихотворения.

Другата творба е озаглавена ''Стогодишнината на Пушкин''. Произнесена лично от Вазов на юбилейното тържество в ''Славянска беседа'' през 1899 г., тя е възторжен химн за великия поет. Не без връзка с политическата обстановка в България по това време, в своята поетическа адмирация Вазов съчетава възторга пред гения на поезията с любовта си към Русия, чувството за славянско единство с радостта на българите като клон от славянското племе, което празнува една голяма, велика изява на своя дух.

С вярното чувство на голям поет, Вазов прозира у Пушкин чудната зависимост между творец и народ. Изразител на въжделенията на милионите, в хода на времето ореолът на този ''Орфей на поезията'' не помръква, а засиява още по-ярко:

... Столетия ще минат,
А славата му мила се´ гръмка ще ехти,
Във любовта народна ще расне исполинът
С напевите си чудни, с високи си мечти.

Мощна манифестацяя на вярата в предназначението и бъдещето на Русия, стихотворението на Вазов за Пушкин е израз и на отпор срещу политическия режим на ориентация към Запад — към германците.

В озарението на Великия Октомври

Великата октомврийска социалистическа революция, предизвикала коренен прелом в Русия, даде отражение и в други страни. Изстрелите от крайцера ''Аврора'' отекнаха особено силно в България, преживяла разгрома от Първата империалистическа война. Българската литература не може да остане настрана от общото движение за социален прогрес. Критическият реализъм придобива нови черти. Модернизмът, неиздържал изпитанието на историята, се разпада. Социалистическият реализъм се оформя като метод и направление, навлизайки активно в идеологическия живот.

С развитието на марксическото литературознание, преодолявайки ограничеността на либерализма, социологизма, еклектизма на културно-историческата школа и пр., Пушкин се

- 26 -

разкрива в истинското си значение на велик национален и световен поет, действен хуманист, участник, в условията на своето време, в борбата за социален прогрес.1 В такъв облик той се утвърждава постепенно и в съзнанието на българския читател и писател през периода от Октомврийската революция до 1944 г.

Преводи от Пушкин не престават да се явяват през цялото това време — в годините на самата революция, през фашисткия терор след Септемврийското въстание 1923 г., по време на съпротивата до народната победа 1944 г. За пример можем да укажем, че през 1917 г. излиза поемата ''Полтава'' в превод на Л. Стоянов, претърпяла до 1936 г. още две издания, както и ''Кавказский пленник'' в превод на В. Атанасов и Ив. Иванов. В 1920 г. Дим. Гимиджийски и Лалю Маринов [Ламар] превеждат ''Бахчисарайский фонтан'', С. Дринов — ''Капитанская дочка'', Гео Милев — ''Русалка''. В 1921 г. излиза ''Руслан и Людмила'', както и сборникът ''Сатири'' в превод на Раф. Делов. Твърде голям е интересът към романа ''Евгений Онегин''. Явил се в първия стихотворен превод на Раф. Делов през 1919 г., той претърпява след това няколко превода. Засилен интерес е засвидетелствуван и към ''Пиковая дама'', ''Капитанская дочка'' и приказките на Пушкин, появили се в нови преводи, направени от Ран Босилек и други.

Особено показателни са преводите, които се появяват в левия печат. С явна насоченост против установения фашистки режим Дим. Полянов превежда политически стихотворения на Пушкин — ''К Чаадаеву'' /като добавя в подзаглавие ''Декабрист''/ и ''Кинжал.''.2

Стогодишнината от гибелта на Пушкин, чествувана през 1937 г., се превръща въпреки неблагоприятните условия във всенародно тържество. Появяват се нови преводи на Пушкинови произведения. При това не само в социалистическия, но и в общодемократичния печат. Най-важното събитие е замисленото към тази дата, но осъществено през 1942 г. издание: А. С. Пушкин. Пълно събрание в 10 тома. /Под редакцията на Людмил Стоянов. Издателство Игнатов/. Както признава редакцията, в него липсват само незавършените произведения на поета, различни чернови, планове, експромти и под. Изданието е снабдено с коментар към отделните произведения, който отразява състоянието на съветското пушкинознание по това

- 27 -

време. Отделните томове са придружени от статии на наши и съветски учени, чиито имена са дадени с инициали поради цензурни причини. Най-важното предимство на това издание е, че то поднася на българския читател не само целия Пушкин, но заедно с това и в нови преводи, които отразяват състоянието на българския език по това време.

И през този период българската културна общественост проявява интерес към качеството на преводите. За това говорят многото рецензии, които се занимават специално с тази страна, разгорещената полемика около превода на ''Евгений Онегин'' на Х. Левенсон и т. н. Характерно е, че и сега се очертават преводачи с траен интерес към Пушкин — Раф. Делов, С. Дринов, Н. Вранчев, Л. Стоянов, П. К. Чинков, Ив. Ст. Андрейчин, Л. Паспалеев, Ел. Багряна, К. Зидаров, Д. Симидов, Анг. Тодоров, Кр. Пенев, Н. Хрелков, Дим. Добрев, Ил. Исаев, Бог. Райнов и много други. Налага се на вниманието активната преводаческа дейност на писатели и поети от пролетарския лагер. Те почти изцяло вземат участие в осъществяването на 10-томното издание на съчиненията на Пушкин в нови преводи.

Широкият размах на чествуването се изразява както в тържествата в Народния театър, така и в Славянското дружество. Следва да се обърне внимание на беседите за Пушкин, които Георги Бакалов провежда в работническите квартали на тогавашна София ''с младежите комунисти и въобще с прогресивните младежи.''.1

Особен интерес представлява литературата върху Пушкин от това време. Важна проява в това отношение са статиите на Л. Стоянов, Н. Райнов, Дим. Осинин, А. П. Войникова, Цв. Минков и др. към 10-томното издание на Пушкин. Опрени на завоеванията на съветското пушкинознание, те дават разгърната картина на живота на поета, разкриват различни страни от творчеството му, характеризират възгледите му за изкуството и някои страни от неговата поетика, изнасят наблюдения върху особеностите на жанра на епиграмата. Наред с работата на Л. Стоянов ''Пушкин и световната литература'' ще дадем за пример и някои мисли на Н. Райнов, развити в статията му ''Поезията на Пушкин''. Според вярното съждение на автора ''човек не може да разбере Русия, ако не е прочел поне веднаж Пушкин''. Чрез неговата поезия ''се въстановява връзката между интелигенция и народ''. Той е един от световните създатели на ''човешката реч в най-високия смисъл на думата..., реч поетична, музикална, духовно проникваща, човечно-изразителна, високо художествена''. С право

- 28 -

Райнов нарежда Пушкин между ''най-великите световни поети, изразители на идеалите на човечеството, каквито са Омир, Данте, Шекспир, Гьоте и Верхарн''.1

Наред с българските автори в десетотомното издание участвуват със встъпителни статии и съветски учени, подписани с инициали: Г. Г. ''Философия на природата в теоретическите изказвания и в творческата практика на Пушкин''; Л. Г. ''Пушкин и Валтер Скот''; Б. К. ''Писмата на Пушкин''; Б. Т. ''Езикът и стилът на Пушкин''. Удаде ни се определено да разкрием, че зад началните Г. Г. трябва да разбираме Глеб Глебов, автор на такава статия,2 също Л. Г. е Д. П. Якубович.3 Колкото се отнася до Б. К., то можем да предположим, че това е известният познавач на писмата на Пушкин Б. Л. Модзалевский.4 Б. Т. е известният пушкинист Б. В. Томашевский5. Това съчетание на статии от български и съветски автори в 10-томното издание сякаш негласно символизира дружбата на нашата и съветската научна интелигенция в представяне на Пушкин на българския читател.

Показателно явление са посветените на чествуването специални единични издания, листове и страници или цели броеве от вестници. Вън от познатите или нови преводи на негови произведения повече от сто статии осветляват различни страни от живота и творчеството му. Дават се резултатите от нови изследвания върху дуела и смъртта му, връзките с декабристите, непримиримостта му към самодържавието, към което е променял само тактиката на действие, характеризира се творческият му метод. Както е естествено да се очаква, разкрива се значението му за българската литература, макар по същество да не се отива по-далече от онова,

- 29 -

което беше установено от Пенчо Славейков и Ив. Д. Шишманов. Бива въведена темата за запознаването на Пушкин с българите в Бесарабия по време на изгнанието му на юг, изображението на герой българин и пр.

Издаденият под редакцията на Мих. Ковачев ''Помен за Пушкин'' съдържа, като се изключат неговите преводи, познати материали. Прави впечатление, че приложената обширна библиография е изцяло от дореволюционни трудове. Същото не би могло да се каже за посветения на годишнината брой от вестник ''Литературен глас'', където срещаме статии за графиката на Пушкин, за изображението на жената в творчеството му, за народният характер на поезията му и пр.

Най-важно значение обаче има единичният специален брой под редакцията на Гьончо Белев, организиран от трудовоборческите писатели, на първо място от Л. Стоянов, Г. Бакалов, Т. Павлов, Кр. Станчев и др. Наред с преводи на Пушкинови стихотворения, статии за него от наши литературоведи и публицисти, стихотворни възхвали от наши поети и т. н. тук се дават и статии от видни съветски писатели и учени — В. Вересаев, К. Чуковски, В. Кирпотин, Б. Мейлах, В. Закруткин.

Характерно за този единичен брой е, че творческото дело и жизнената съдба на Пушкин се слагат под знака на борбата за социален прогрес, която с Октомврийската революция празнува своята победа в СССР. В статията на Кр. Станчев, озаглавена ''Пушкин и днешните поколения'', се изтъква, че чествуването на поета става ''в целия културен свят'', който ''жадува за правда и свобода''. Особено се подчертава, че, ''макар и дворянин'', Пушкин е на страната на ''трудещия се народ'' и че неговата гибел е резултат на ''дуел с реакцията и самодържавието''. Статията на Л. Стоянов ''Представител на човечеството'' е интересна както с признанията му за значението на Пушкин за нашата поезия в миналото, в ново време и лично за него, така и с общата характеристика на Пушкиновото дело и политическата страна на чествуването. В момента Пушкин ''обединява мислите на цялото културно човечество и ги насочва към страната, дето неговият гений намира най-висока оценка и пълно признание''. Конкретизирайки своята мисъл, Л. Стоянов продължава: ''Художникът, хуманистът, реалистът и романтикът, борецът за по-добро бъдеще на човечеството, ненавистникът на самодържавието и самозабравилата се дворянщина днес израства в пълното си величие, заема достойно място в света''. Илия Янулов в статията ''Вечният Пушкин'' прокарва известна аналогия между епохата на поета с господството на абсолютизма и днешния исторически момент, когато много народи се намират в подобно положение. Като прави определен намек за фашизма, той изтъква, че сегашният исторически момент се характеризира с ''устрема да се обърнат народите отново в робство и да се спре възходът на социалната правда''.

- 30 -

Не само частно, но и принципиално значение има направената от Т. Павлов постановка на въпроса: ''Защо Пушкин е велик поет?'' Като се противопоставя на едно социологизаторско решение на този въпрос, той се опира на статиите на Ленин за Л. Толстой, за да посочи път за правилно осветление. Без да подценява ролята на мирогледа, свързаноста на Пушкин с прогресивните социални сили на момента Т. Павлов обаче настоява на друго: ''Дълбоките корени, а следователно и силата, величието и трайното значение на поезията на Пушкин трябва да се търсят също тъй и в своеобразните и дълбоки връзки, в духовното единение, стигащо понякога до сливане на прогресивния дворянин Пушкин с най-широките народни и преди всичко селски маси, с бита, поезията, страданията, силата и слабостите на руския народ.''

Но чествуването на стогодишнината на Пушкин обхваща не само столицата. Доклади и рецитали се изнасят и в Пловдив. А в Бургас излиза специален ''Паметен лист А. С. Пушкин'' под редакцията на д-р Йоневич, Жечо Янев и Ст. Каракостов в тираж 3500, твърде голям за един провинциален град. Между стиховете и статиите, посветени на реализма и значението на Пушкин, на отношението му към славянството и пр. срещаме и стихотворна възхвала към него. Интересно е твърдението на Ст. Каракостов за приемствената връзка между руската класическа и съветската литература. Говорейки, че в своето творчество Пушкин ''стана баща на реализма в руската литература'', Каракостов добавя, че този ''реализъм Максим Горки доразви в така наречения художествен или социален реализъм'', с който ''изобразява действителността не само такава, каквато си е, но служи и за нейното променяне''. Не е безинтересно да се добави, че материална помощ за този Пушкинов лист дават работниците от ж. п. депо в Бургас. В този град е издигнат през 1952 г. монументален паметник на Пушкин от бронз, работа на скулптора Петко Задгорски, възложена му чрез конкурс. По признанията на твореца, той е изхождал от стиховете на поета, които са му подсказали тази раздвиженост на образа, която той е предал чрез своето изваяние.

По общия си патос широкото чествуване на Пушкин през 1937 г. не се изразява само в това, че се отдава заслужено внимание и признателност на големия поет, борец за свобода, отзивчив изобразител на моменти от живота и на други европейски народи, приятел на славянството, написал произведение на българска тема и т. н. Заедно с всичко това чествуването на Пушкин се свързва твърде осезателно с политическата атмосфера на целия европейски континет по това време. То добива особена актуалност и смисъл в обстановката, когато се надига немската експанзия и агресия, изправила пред реална заплаха много народи, особено славянските, обявени за малоценни в човеконенавистническите

- 31 -

расистки теории, целещи да оправдаят завоюването и унищожението на този клон от човечеството. В такъв исторически контекст изключително актуално звучат думите на М. Арнаудов в статията му ''Геният на Пушкин'', отпечатана в ''Литературен глас''. Като отбелязва, че посредством гении като Пушкин, Мицкевич, Толстой и Достоевски славянството се изравнява с романските и германските народи, той изтъква и неговото предимство пред тях: ''Пушкин стои в началото на този кръстоносен поход за признание на славянството като първокласна културна и духовна сила''. Продължавайки своята мисъл, М. Арнаудов добавя, че както в миналото западно-европейските народи са получили обновителен тласък от Изтока, ''така в XIX в. поети и комунисти, мислители и писатели, излезли от недрата на славянството, разширяваха кругозора на романските и германските народи с едно ново евангелие на човешката съвест, на човешката духовна взаимност''.

През разглеждания период българското пушкиноведение разширява своя обсег. Чрез работи на М. Арнаудов, Т. Павлов, Д. Осинин, Вичо Иванов, В. Велчев и др. то се обръща и към изучаване на някои страни от самото му дело. Особено следва да се отбележи разцвета на българската поетическа пушкиниана. Нека кажем, че забележителната елегия на Лермонтов и сега не слиза от сцената. В превода на Л. Стоянов под заглавие ''На смъртта на Пушкина'' тя бе отпечатана на централно място в юбилейния брой на трудовоборческите писатели в пълния си текст — с последните дълго време забранени в Русия строфи, които зазвучават с нова сила, извикват нови политически асоциации:

А вий, потомци горделиви
На знатни, с подлости прославени бащи.
Чиято робска власт срази немилостиво
На поколения заветните мечти!
На свободата, гения, на славата палачи,
Стълпени жадно пред владетелския трон!
За вас и съд и правда що ли значат?
Законът не за вас — за други е закон!
Но има божи съд, любимци на разврата,
И има грозен съдия, той бди,
Не се подкупва той от звън на злато,
Делата, мислите той знае от преди.
Тогава всуе в злобата ще дирите закрепа,
Не ще помогне жадната и´ стръв,
И с черната си кръв не бихте днес измили
Вий на поета праведната кръв!

Почти всички творби на български поети за възхвала на Пушкин повече или по-малко са проникнати от мисълта, че

- 32 -

за своето време Пушкин е и изразител, и жертва на борбата за свобода. Внесъл своя дял в прогресивното развитие на страната през своето време Пушкин става предвестник на онова, което възтържествува с Октомврийската революция. В такъв дух делото му се осмисля поетически в стихотворения с различно качество на Младен Исаев, Пантелей Матеев, Крум Пенев, Ангел Тодоров, Лозан Стрелков и др., между които най-характерни са на Мария Грубешлиева и Никола Вапцаров.

Преди тях, в 1919 г., по случай двегодишнината от Октомврийската револиция, Дим. Полянов пише стихотворението ''Съдът на безсмъртните'', в което изразява отношението си към Пушкин. Пред най-великите представители на руското художествено слово от миналото нашият поет поставя делото на революцията, търси тяхното отношение, по поетически начин докосва големия проблем за традиции и приемственост и т. н. И Пушкин в изображението на Полянов, заедно с най-големите руски поети от XIX в., произнася одобрителна присъда над онова, което е станало. В общия благослов на великаните на руската художествена мисъл над Великата октомврийска социалистическа революция звучи и неговият глас:

И екна вик: благословена,
Закриляй волния човек!
От истината вдъхновена,
Бъди отнине и во век!

В одата си ''Великият Пушкин'' Мария Грубешлиева своеобразно съчетава моменти от биографията и от творчеството му, осмисляйки всичко под знака на идеята за едно велико пророчество. В гибелта на поета тя не вижда случайно сплитане на обстоятелства, а трагичен резултат от един голям заговор, от ''борба на две епохи''. Затова с победата на революцията побеждава и неговото дело, съдействувало на великия прелом. И с това Пушкин е пример за всички поети:

Ще минат век след век неповторими,
ти като фар ще сочиш път в нощта —
над всички времена огромно име —
поет, предтеча и пророк.

В малката си поема ''Пушкин'' Никола Вапцаров представя поета върху фона на неговата епоха, разкрива отношението към него по-късно, показва мястото му в условията на живота тогава. Ако в своето време, пък и дълго след това, той е бил ''неизвестен'' за простия народ, то след революцията не е така. Защото работникът, станал творец на една велика епоха, е добил поглед за красотата на природата, за романтичните преживявания на Мазепа, за романтичните пориви на Ленски...

- 33 -

Иллюстрация:

А. С. Пушкин. Единичен брой под ред. на Гьончо

Белев. Титулен лист

Иллюстрация:

Паметник на А. С. Пушкин в Бургас, 1952. Бронз.

Скулптор П. Задгорски

Иллюстрация:

Из стих. на Н. Вапцаров ''Пушкин'', 1937. Автограф.

Музей ''Н. Вапцаров'', София"

Този работник е прозрял до идеята за непримиримата вражда между самодържавието и свободната човешка мисъл, убедил се е в неизбежната при такива условия гибел на поета. Схванал е неотклонния ход на развитието на историята, тържеството на човека от народа в СССР, радостта му от поезията на Пушкин, който се оказва съзвучен с новото време и бива възприеман като свой от свои.

Вапцаров свързва Пушкин и с новата страна, с повелите на историческия момент, със себе си. Поемата завършва с надеждата, че и в България ще настъпи такова щастливо време за творческата личност, за поета, каквото е настъпило в Съветския съюз. Затова и авторът на ''Песен за човека'', негодувайки срещу притесненията в нашата страна, се готви по пушкински да воюва срещу тях:

Това е там.	да пиша всеки
Но ето днес —	свой протест
Защо? — не знам,	тъй искренно
но аз се уча	и толкоз звучно.

Дълбоката любов към великия Пушкин, към неговия народ, към завоеванията на социализма, към мястото на твореца в новото общество окрилят социалния оптимизъм на Вапцаров. Дават му увереност чрез художественото слово да воюва за щастливото бъдеще на нашия народ, за достойно място на поета в живота.

В условията на новия живот

Народната победа на 9.IX.1944 г. откри простор за развитието на прогресивната мисъл, за връзки със Съветския съюз, за безпрепятствено общение със съветската литература, която намира широк достъп у нас. Вниманието към Пушкин продължава на нов етап, като на преден план излизат други негови произведения, в друга трактовка се дават страни от творчеството му и пр.

Интересът към Пушкин се активизира през юбилейните 1947, 1957 и 1967 г., когато се отбелязват годишнини от неговата смърт. Общо погледнато, на преден план излиза политическата му лирика. В превод на Л. Стоянов се отпечата ''Клеветникам России''1, ''К Чаадаеву'' и ''Узник''2. Ел. Багряна превежда ''Послание в Сибирь''3 и т. н.

- 34 -

След народната победа Пушкин се представя чрез други произведения и в друга оценка и в учебните пособия по литература.1 От произведенията му се изучават ''Анчарь'', ''Деревня'', ''Вольность'', ''К Чаадаеву'', ''Пророк'' и др., като централно място заема романът в стихове ''Евгений Онегин''. Пушкин е широко застъпан и в учебните ръководства за изучаване на руски език.

В помощ на училището се издават избрани произведения на Пушкин, като се включва или само лирика, или лирика и поеми, или стихотворения от различни жанрове, при което познати от миналото преводи се редуват с нови. Важно явление в представянето на Пушкин пред българския читател има излизането на ''Избрани произведения'' в 6 тома под редакцията на Ал. Геров, Андрей Германов, Давид Овадия, Радой Ралин и Иван Пауновски. [С., Нар. култура, 1969—1972]. Тук Пушкин се поднася предимно в нови преводи, като наред с познатите преводачи от миналото са привлечени най-добрите поети и професионални преводачи днес — Никола Фурнаджиев, Христо Радевски, Богомил Райнов, Георги Джагаров, Давид Овадия, Радой Ралин, Първан Стефанов, Андрей Германов, Йордан Милев, Стоян Бакърджиев, Пенчо Симов, Григор Ленков, Любен Любенов, Тихомир Йорданов, Иван Пауновски и др. От изданията на отделни произведения на Пушкин оправдан интерес се проявява към коронното му произведение романът в стихове ''Евгений Онегин'', излязъл през последните години в три превода в по няколко издания.

Обликът на Пушкин, добит от произведенията му и от критичната литература върху него, и сега се допълва чрез острата гражданска елегия на Лермонтов ''Смерть поэта'', която в пълния си текст вече влиза в учебните ръководства по руска литература и руски език. Наред с познатия превод на Людмил Стоянов имаме и превода на Андрей Германов, който е придал по-голяма острота на изобличението. Още по-язвително и заплашително звучат стиховете от последните строфи срещу стълпените около двора палачи на Гения, Свободата и Славата:

Но има, има божи съд, о свят развратен!
И страшен съдия: той бди!
Той глух е за звънтежа златен
и мисли и дела той знае отпреди.
……
И няма да измиете с кръвта си черна
вий на поета праведната кръв!2

- 35 -

Нека добавим, че през разглеждания период излиза в преводи на Христо Радевски и Николай Антонов и стихотворението на Вл. Маяковски ''Юбилейное'', написано в 1924 г. по случай 125-годишнината от рождението на Пушкин. В него чрез устата на първия поет на съветската епоха се утвърждава живата и´ връзка с борческите традиции на Пушкин, в истинския Пушкин, освободен от всякаква официозност и христоматиен гланц.

Особено широко и внушително се чествува 150-годишнината от рождението на Пушкин през 1949 г. Не само в столицата, но и почти във всички по-големи градове на страната се изнасят доклади, устройват се рицитали. Пушкин е широко представен в литературния и останалия печат. Органът на Съюза на българските писатели ''Литературен фронт'' посвещава на юбилея специален брой, излязъл на 4 юни 1949 г. в 8 страници със специална статия ''Слънцето на руската поезия'' от Ал. Сурков. Като проследява творческия път на поета и характеризира неговите художествени открития във всички поетически жанрове, Сурков набляга на това, че Пушкин се е проявил и като проникновен критик, историк, организатор на литературния живот и пр. Изтъквайки огромното въздействие на Пушкин върху неговата съвременност и през следващите десетилетия, Сурков заключава: ''Такъв израства пред нас образът на най-големия руски поет, безстрашния борец срещу самодържавието, писателят-гражданин, за когото личната съдба на поет и съдбата на родната литература и народ бяха слети в неразривно, хармонично единство.''

Освен новите преводи през юбилейната година излизат над 60 критични статии. В тях се показва величието на Пушкин като национален поет, създател на руския литературен език, основоположник на реализма. Разкрива се мястото му в руската класическа литература, оценяват се традициите му в съветската, определя се мястото му в световния литературен процес. Буди интерес отношението на Пушкин към славянските народи, разглеждат се славянските теми в творчеството му. Не остава без внимание отдавна поставения въпрос за ролята на Пушкин в развитието на българската поезия. При това се привличат нови материали, възприемането на Пушкин в България се осветлява от позициите на марксическата методология, правят се опити за по-цялостното му обхващане в определени синтези. В сравнение с направеното преди от Иван Д. Шишманов и Пенчо Слапейков и др., сега българското пушкинознание в лицето на П. Динеков, С. Русакиев, Ст. Каракостов, Ив. К. Стойчев, Евд. Метева, В. Велчев и др,

- 36 -

бележи несъмнени успехи. В ново издание у вас и в превод на руски език в Съветския съюз излиза книгата на Мих. Арнаудов ''Психология на литературното творчество'', в която теоретични признания в художествената практика на Пушкин се използуват за утвърждаване на определени теоретични положения в тази област.

Народната победа дава и по-широк простор на чувствата, които Пушкин извиква у наши поети. Стихове за него се пишат към кръгли годишнини. Българската поетическа пушкиниана се обогатява с нови имена. Жизнената съдба и творческо дело на Пушкин израства в ново художествено възприятие, пречупва се през призмата на станалите исторически промени. Неговият облик на поет се свързва най-често не само с Октомврийската революция, но и с победата във Великата отечествена война, с образуването на световната социалистическа система, с мястото на България в тази фаза от историческото развитие. Главно през 1949 г., когато се празнува 150-годишнината от рождението на поета, по различни поводи и в следващи години, за него пишат стихотворения Никола Фурнаджиев, Димитър Пантелеев, Димитър Гундов, Мария Грубешлиева, Николай Стайков, Радой Ралин, Пламен Цонев и др.

Ветеранът на пролетарската поезия Дим. Полянов има щастието през 1949 г. да бъде на тържествата в СССР по случай 50-годишнината. Да прави изказване от името на българската делегация, да прочете лично, подобно на Вазов при друга обстановка, своето стихотворение ''Великому Пушкину'', написано по това време в Москва. Полянов започва с признанието, че се е сбъднало пророчеството на самия поет. Свободата, на която е служил, днес действително е открила пътя на поробените по негово време народи в Русия към неговия паметник. Това е станало с победата на социализма, която е победа и на Пушкин:

Днес сто народи, просветени, волни
певецът честват с радост и любов.

Нашият поет говори и за онова чувство, което Пушкин е завоювал в сърцето на българина като съюзник в борбата му за освобождение, въодушевявайки наши поети за граждански подвиг. Затова българският народ заслужено съчувствува на тържеството на епохалното му дело:

Във тоя хор хвалебен, необятен
и българският скромен глас е чут.
…..
За туй, че ти и нам бе вдъхновител
в борбата ни с вековен мрак и гнет,
ти Ботевият най-добър учител,
ти пръв славянский гений и поет.

- 37 -

Делото на Пушкин на велик поет и борец за свобода добива и международно значение. То сочи пътища, по които вървя човечеството в своя порив напред. Затова той е скъп на много народи сега, ще бъде скъп и в бъдеще:

Край твоя паметник неръкотворен
от теб издигнатий за вечността,
потомства ще мечтаят и се борят
за повеч щастие и красота!

В морално-героичен план е изграден образът на Пушкин в стихотворението на Лиляна Стефанова ''Праведният гняв''. Като поставя мото от Пушкин, който призовава своята муза да бъде безразлична и равнодушна към онова, което стои вън от творчеството, поетесата вижда у Пушкин вътрешен конфликт между естетически императив, от една страна, и гражданска позиция и човешка същност, от друга. Като поет, гражданин и човек той далеч не е бил безразличен към големите въпроси на човешкия дух, достойнство, доблест. Не е останал безучастен към тревогите на своята епоха. Нито дори към нищожеството, злобата, клеветата:

Той похвалите с хладно сърце не посрещна,
не отмина и хулите с присмех лек.
Бе готова за отклик кръвта му гореща,
че и геният също е земен човек.

Това съчетание на необикновеното с обикновеното не помрачава неговото величие. Защото безразличието е чуждо на истински човешкото в човека. Затова при дуела, в момента на гибелното стълкновение, според поетесата, равнодушен и спокоен е само Дантес. Но не и Пушкин. Колкото по-дълбоко е вмесването в живота, толкова по-извисена става човешката личност. Защото това вмесване укрепва, зарежда с високи пориви, поставя човека извън мнимата добродетел на обикновената самосъхрана. Това е сякаш неотменна черта на истински великата личност, за която не съществува друга форма на битие:

И за гения няма защитна преграда.
Завладяват Луната. Присаждат сърца.
Но поетът — открит за престрелката — пада
и ликуват глупците с невинни лица.
Или може би крепне перото в сражения
и плодът се налива по-сочен и здрав?
Всяка радост оскъдна и праведен гняв
са гориво за подвиг и вдъхновение.

- 38 -

И Стефанова завършва своята творба с решителна равносметка. Бедата на нищожния човек се превръща за голямата личност в благодат. Във величава самореализация. А благополучието на безметежните щастливци в живота става оправдана присъда за тяхната нищожност. Финалните стихове звучат с патоса на високо утвърждение:

Не жалете поетите.
Те не са уязвими
и обидата става салют в тяхна чест.
Пушкин падна руган с недошепнати рими…
Съжалявайте само Дантес.

Образът на Пушкин у Лиляна Стефанова е изграден под знака на идеята за неизбежния трагизъм на избраната творческа личност, която чрез делото си надмогва всичко, дори гибелта — израства за безсмъртието.

Александър Сергеевич Пушкин е от онези руски писатели, които са станали трайно достояние на българската култура. Почти столетие и половина името му се произнася с преклонение в училищата, спира погледа във вестници и списания, чете се по лавиците на обществени и частни библиотеки, звучи от театралната сцена и концертния подиум.

Забележителни произведения на Пушкин, чрез преводи, преработки, творчески импулси, по своеобразен начин участвуват в борбата на българския народ за национална свобода, за социален напредък, за изграждане на ново общество. Пушкиновите традиции будят жив отклик у бележити български поети, актуализират се съобразно с духовните потребности на времето, намират живо продължение в естетическото развитие на нашия народ.

Определено развитие показва и българската наука за родоначалника на новата руска литература. Иван Д. Шишманов в студията си ''Наченки от руско влияние в българската книжнина'', излязла в 1899 г. по случай 100-годишнината от рождението на Пушкин, като привлече достъпния му тогава материал за възприемане на поета в България и очерта някои прогнози за бъдещия ход на този процес, създаде основата за по-нататъшни изучавания. Към 175-годишнината на великия поет българското пушкинознание, преодолявайки позитивизма и компаративизма, се преставя в друга светлина. Разширен е обсегът, като са обхванати повече явления за връзките на поета с българската литература и култура, за ролята му в идеологическата борба. Показано е мястото на Пушкин не само в българската, но и в световната литература. Обърнат е поглед към някои страни от самото творчество на поета. От марксически методологически позиции е направен

- 39 -

опит да се установят закономерностите във възприемане на делото му през различни периоди от нашето обществено развитие.

Свои завоевания бележи и библиографското изучване на Пушкиновото поетическо наследство в България. Книгописните сведения за поета в сборника ''А. С. Пушкин в южнославянских литературах'', излязъл под редакцията на академик И. В. Ягич в Петербург през 1901 г., се опират на направеното от Ив. Д. Шишманов. По-нататък те се допълнят чрез общите библиографии на трудовете по славянска филилогия. Нов етап в това отношение представлява персоналната подборна библиография, издадена през 1956 г. от Народна библиотека ''Кирил и Методий'' в София: Александър Сергеевич Пушкин. 1799—1837. Препоръчителен указател по случай 120 г. от смъртта на великия руски поет. /Състав. П. Дюгмеджиева. Ред. Г. Михайлов-Добрев/. Заедно с тази библиография те подготвят пълна персонална библиография за мястото на Пушкин в България.

Поезията на Пушкин, дълбоко национална и едновременно с това общочовешка, е бивала пример на българските писатели, които търсели пътя към народа и човека. Неговото гражданско поведение, позицията му на творец, величието на човек са въодушевявали не едно поколение български творци за служба на прогреса чрез могъщото оръжие на художественото слово.

Не случайно Пушкин е разгарял въображението на толкова български поети. Извиквал е поетически възхвали, които не само разкриват определени страни от неговия облик на творец и поет, но заедно с това отразяват и различни разбирания за ролята на поета в живота, за високата мисия на изкуството в преобразуването на обществото. От световните писатели са привличали вниманието на наши поети герои на Есхил и Омир, Сервантес, Шекспир и Юго. Поетическа адмирация е извиквало делото и съдбата на Данте, Франсоа Вийон, Шели, Бодлер и други. От руските и съветските поети, наред с Лермонтов, Горки, Есенин и Маяковски първо място по трайност на интереса и по висота на изображението заема Пушкин, за когото в течение на повече от столетие са написани десетки стихотворения. А това е безспорно указание за голяма вътрешна близост.

- 40 -

МИСЛИ И ИЗКАЗВАНИЯ ЗА А. С. ПУШКИН

''Пушкин е изключително явление, и може би единственото, на руския дух: това е руският човек в своето развитие, в образа, който ще има той може би след двеста години. У него руската природа, руската душа, руският език, руският характер са се отразили със същата такава чистота, с такава пречистена красота, с каквато пейзажът се отразява върху изпъкналата повърхност на оптическото стъкло.''1

А. И. Херцен

''Великият Пушкин стана цар — властелин на литературното движение; всеки ред негов летеше от ръка на ръка; печатните екземпляри не стигаха, преписите се разнасяха ръчно.

Хората бяха овладени от дълбока безнадежност... Само звънката и широка песен на Пушкин звучеше в долините на робството и на мъченията; тази песен продължаваше миналата епоха, изпълваше с мъжествени звуци настоящето и пращаше гласа си в далечното бъдеще. Поезията на Пушкин беше залог за бъдещето и утеха. Поетите, живеещи във времена на безнадежност и упадък, не пеят подобни песни: те никак не подхождаха за погребение...

Онези, които говорят, че поемата на Пушкин ''Онегин'' е ''Дон Жуан'' на руските нрави, не разбират нито Байрона, нито Пушкина, нито Англия, нито Русия; те съдят по външността...

...Онегин — това не е нито Хамлет, нито Фауст, нито Манфред, нито Оберман, нито Карл Моор; Онегин — това е русин; той е възможен само в Русия; в нея е нужен и се среща на всяка крачка. Онегин — това е недействуващ човек, за това защото никога с нищо не се е занимавал, човек излишен в тази сфера, в която се намира, и нямащ достатъчно сила на характера, за да излезе от нея...

- 41 -

...Типът на Онегин е до такава степен национален, че се среща във всички романи и във всички поеми, които имат известна популярност в Русия, и не затова, защото искат да му подражават, а затова, защото постоянно го намират около себе си или в самия себе си.''1

В. Г. Белински

''Пушкин принадлежи към онези творчески гении, към онези велики исторически натури, които, работейки за настоящето, подготвят бъдещето и по тази причина вече не могат да принадлежат само на миналото.

Пушкин бе призван да бъде първият поет-художник на Русия, да и´ даде поезията като изкуство, като художество, а не само като прекрасен език на чувството...

Ако искаме да характеризираме стиха на Пушкин с една дума, бяхме казали, че това е най-висока степен поетически, художествен, артистичен стих — и с това бихме разкрили тайната на патоса на цялата Пушкинова поезия.

...Четейки Омир, вие виждате възможната пълнота на художествено съвършенство; но тя не поглъща цялото ви внимание... У Пушкина, напротив, ще видите преди всичко художника, въоръжен с всички чарове на поезията, призван за изкуството като за изкуство, изпълнен от любов, от интерес към всичко естетически прекрасно, обичащ всичко и затова търпящ всичко...

Пушкин понякога сравняваха с Байрон. Не веднъж вече забелязвахме, че това сравнение е повече от лъжливо, защото е трудно да се намерят двама поети, така противоположни по своята природа, а следователно и по патоса на поезията си като Байрон и Пушкин... Ако Пушкин има известно сходство с някой от великите европейски поети, то е най-вече с Гьоте, и той повече отколкото Гьоте може да действува на развитието и изграждането на чувството.

Вече говорихме за разнообразието на поезията на Пушкин, за неговата удивителна способност леко и свободно да се пренася в най-противоположни сфери на живота. В това отношение, независимо от идейната глъбина на съдържанието, Пушкин напомня Шекспир...''2

- 42 -

Н. Г. Чернишевски

''Значението на Пушкин е неизмеримо голямо. Чрез него литературното образование се простря върху десетки хиляди люде, докато преди него литературните интереси занимаваха малцина. Той пръв издигна у нас литературата до положение на национално дело, докато преди това тя бе както сполучливо я наричаха в едно от старинните списания ''приятно и полезно прекарване на времето'' за тесен кръг от дилетанти. Той бе първият поет, който застана в очите на цялата руска публика на онова високо място, което трябва да заема в своята страна великият писател. Пътят за по-нататъшиното развитие на руската литература беше проправен и отчасти още се проправя от Пушкин.''1

Н. А. Добролюбов

''Значението на Пушкин е огромно не само в историята иа руската литература, но и в историята на руското просвещение. Той пръв приучи руската публика да чете и в това е великата му заслуга. В неговите стихове за пръв път се появи жива руска реч, за пръв път ни се откри действителния руски свят. Всички бяха очаровани, всички бяха увлечени от мощните звуци на тази нечута до днес поезия.''2

А. Н. Островски

''Всеки велик писател оставя след себе си школа, оставя последователи и Пушкин остави школа и последователи... Той ни завеща искреност, самобитност, завеща ни всеки да бъде самия себе си, даде на всекиго смелост да бъде оригинален, даде смелост на руския писател да бъде русин, което значи, че той, Пушкин разкри руската душа. ''3

- 43 -

Ф. М. Достоевски

''Пушкин е явление извънредно и, може би, единствено явление на руския дух, каза Гогол. Ще прибавя от себе си: и пророческо. Да, в неговата поява се крие за всички нас, русите, нещо безспорно пророческо...

Не, определено ще кажа, не е имало поет с такава всемирна отзивчивост, като Пушкин, и работата тук не е само в отзивчивостта, в изумяващата и´ глъбина, а в превъплъщаване на своя дух в духа на чужди народи, превъплъщаване почти съвършено, а поради това и чудесно, защото нигде у никой друг поет на света такова явление не се е повторило. Това е само у Пушкин, и в този смисъл, повтарям, той е явление невидено и нечувано, а според нас и пророческо, защото... тук именно се е изразила в най-висша степен неговата национална руска сила, изразила се е именно народността на неговата поезия, народността в нататъшното си развитие, народността на нашето бъдеще, заложена вече в настоящето и се е изразила пророчески...''1

Л. Н. Толстой

''Вие не ще повярвате, че аз с възторг, който отдавна не съм изпитвал, четох ''Повестите на Белкин'' за седми път в моя живот. Писателят не трябва да престава да изучава това съкровище. На мен това ново изучаване ми произведе силно въздействие''.2

И. С. Тургенев

''... Той е създал нашия поетичен, нашия литературен език и нам и на нашите потомци остава само да вървим по пътя, прокаран от неговия гений ... Пушкин беше великолепен руски художник... Именно руски! Самата същност, всички свойства на неговата поезия съвпадат със свойствата и същността на нашия народ. Без да говорим за мъжествената прелест, сила и яснота на неговия език — чистосърдечната истина, липсата на лъжа и фразьорство,простотата,

- 44 -

откровеността и честността на чувствата — всички тези добри черти на добрите руси смайват в творбите на Пушкин не само нас, неговите сънародници, но и ония чужденци, за която той е достъпен.''1

А. М. Горки

''Прогресивното човечество ще оцени според заслугите значението на литературната дейност на Пушкин, която влезе в съкровищницата на световната литература, както в нея влязоха вече статуите на Фидий, картините на Рафаел и Рембранд, трагедиите на Шекспир, симфониите на Бетовен и Чайковски.

...Той е у нас начало на всички начала — в това число и на Херцен.

...В лицето на Пушкин имаме писател, който, бидейки препълнен с впечатления от битието, се стреми да ги отрази в стих и проза с най-голяма правдивост, с най-голям реализъм, което достига с гениално умение...

...В творчеството на Пушкин се чувствува нещо вулканическо, чудесно съчетание на страстност и мъдрост, чарующа любов към живота и рязко осъждане на неговата пошлост, трогателната му нежност не страни от сатирическата усмивка, и целият той е чудо...

...По диапазона на творчеството Пушкин стои най-близко до Гьоте, а ако се оставят на страна научните интереси и догадки на последния творчеството на Пушкин ще се окаже по-разнообразно, по-широко от цялата маса достижения на немския Олимпиец...''2

А. В. Луначарски

''...Пушкин беше руската пролет, Пушкин беше руското утро, Пушкин беше руският Адам. Това, което направиха в Италия Данте и Петрарка, във Франция — великаните от XVII век, в Германия — Лесинг, Шилер и Гьоте, същото направи за нас Пушкин. Той много страда, защото беше първият, въпреки че и онези, които дойдоха след него, руските

- 45 -

''съчинители'', по собствените им признания, от Гогол до Короленко, изнесоха доста мъки на плещите си. Той много страда, защото неговият чудесен, пламенен, благоуханен гений разцъфтя в суровата, почти зимна, почти нощна още Русия, но затова пък имаше ''предимство'' пред всички други руски писатели. Той дойде пръв и с правата на първия завладя най-великите съкровища на цялата литературна позиция.

И ги завладя с властна, умела и нежна ръка: с такава пълнота, напевност и грация изрази характерното в руската природа, в общочовешките чувства, в почти всички области на духовния живот, че преизпълва с благодарност сърцето на всеки, който за първи път долепва устни до изворите на свещенното истинско изкуство и пие от Пушкин.

Ако сравним този корифей на нашата прекрасна литература с другите пионери на великите литератури, с безценните гении: Шекспир, Гьоте, Данте и т. н., неволно се стъписваме пред едно абсолютно своеобразие на Пушкин, и то неочаквано своеобразие.''1

Б. В. Томашевски

''Смъртта на Пушкин предизвика известен смут в правителствените среди... Отменят панахидата, определена да стане в Казанската съборна църква, а ковчегът с тялото на Пушкин, изкаран тайно през нощта, е отправен в псковското имение на Пушкин, където го погребват при манастирската църква.

Правителството е имало основания да се страхува от Пушкин. Наистина, неговата смърт не предизвика нито въстание, нито бунт. Обаче напълно се оправдаха неговите думи за неръкотворния паметник, който той си издигна:

Вознесся выше он главою непокорной

Александрийского столпа...

Чувствата и мислите, изразени от Пушкин, трайно влязоха в съзнанието на следващите поколения и станаха неотделима част от руската национална култура, придавайки и´ свой собствен характер.''2

- 46 -

М. П. Алексеев

''Още Белински отбелязваше, че поезията на Пушкин ''е проникната изцяло от действителността'', подчертавайки кипящата стремителност на руското културно развитие в онези години, когато се зараждаше, оформяше и крепнеше творчеството на великия поет.

''Пушкин се е откликнал на всичко, в което се е проявявал руският живот; той е обхванал всичките му страни, проследил го е във всичките му степени'' — писа Добролюбов. Тези думи, изхождащи от хора, близки до поколението на самия Пушкин, имат силата на исторически свидетелства, още по-интересни поради това, че са казани от проницателни критици само върху основата на изучаването на Пушкиновото творчество, което им е било познато в много по-малка степен, отколкото е известно сега на нас...

...Отделни редове или дори цели откъси от ръкописите на Пушкин ставаха понятни само в известни исторически условия... И тогава за лишен път се налагаше убеждението за изключителната историческа далновидност на Пушкин, в умението му да види или отгатне, да разбере или да предскаже много от това, което вълнува хората от нашето време, собствено казано, в наши дни. Той се е замислял вече над много от онези велики проблеми, които решава нашата епоха, и в полза на тези именно решения е издигал такива доводи, от каквито можем да се възползуваме и ние. Впрочем, всичко това се отнася в еднаква степен не само към ръкописите на поета, но и към всичко издадено. Колко пъти, препрочитайки Пушкин, се натъкваме на свидетелства за това, че неговата мисъл е жива и съвременна, че той и до сега е съучастник в нашия идеен живот. Как често при това си спомняме знаменитите съждения за Пушкин на великите критици от неговото време, на Белински, който писа за него като непрекъснато развиващо се явление на нашата култура, или на Гогол, който говореше за него като за поет и мислител на бъдещите времена...''1

Д. Д. Благой

''С присъщия му остър и точен лаконизъм Пушкин нарече себе си ''поет на действителността''. Това значи, че Пушкин е тъкмо поет на действителността — умее да придаде

- 47 -

на картините на простия реален живот, без да отстъпва от правдивостта, изключителна сила на художествена изразителност, несравнена поетическа прелест. Истината и красотата, поезията и действителността са слети у него неразривно. Пушкин е най-велик поет на действителността. В това се крие един от най-ценните приноси, който в негово лице руската литература е вложила в световната литература.1

В най-високия образец на поезията на действителността, ''Евгений Онегин'', били за първи път художествено пълноценно осъществени принципите на реалистическата типизация. В малките трагедии са дадени забележителни образци на реалистическо изображение на сложния и противоречив душевен свят на човека, ''движението на страстите'' в глъбината на човешката психика... От зловещата идея-страст на Скъперника рицар идват нишките на непосредствената литературна приемственост към образа не само на героя на ''Юноша'' на Достоевски, но и към проблематиката на много други негови романи. В художествено-психологическите открития на Пушкиновите драматически изучвания /по-частно, в самопризнанията на Салери/ е по същество зърното на онзи проникновен и безстрашен анализ на диалектиката на човешката душа, който, развит в творческия опит на Лермонтов, автора на ''Герой на нашето време'', ще стане една от най-характерните особености на такова изключително явление в световната литература, каквото е реализмът на Лев Толстой.2

Един от най-важните приноси на Пушкин в руската литература бил патосът на съвременността. Но и тогава, когато писал на материала почти на днешния ден, той — гениален художник — мислил с категориите на ''века'', включвайки в себе си /макар в зародиш/ политическата, обществената, философската, етическата и естетическата проблематика на цялото столетие.3

Тридесетте години са период, когато Пушкиновият гений достига пълната си зрелост, и художествените създания на автора на ''Евгений Онегин'' и ''Малките трагедии'', ''Медният конник'' и ''Капитанска дъщеря'' равноправно застават в редицата най-високи постижения на световното изкуство. В това време великият национален поет, включващ в себе си като в зародиша на зърното цялата следваща руска класика, изляза на широките простори на интернационалното — всечовешко

- 48 -

— художествено развитие, и неговите произведения, прекрачвайки границите на пространството и времето, преодолявайки бариерата на езика, придобиват пред нашите очи нарастваща слава в целия ''подлунен мир.''1

Поет на действителността, Пушкин създаде величайши образци на художественост, на красота, но прима´та в неговата естетика принадлежи на истината... Заложените от Пушкин начала на подготвената и разорана от него почва — руския език, руското художествено слово — дадоха обилни, великолепни цветове и плодове. Напълно бе възприет от великите последователи на Пушкин неговият завет ''каждому быть самим собой''. Руската класика е изключително богата с най-разнообразни творчески индивидуалности, гигантски предвижили напред развитието на руската и световната литература. Но за всички тях пръв обърнал творчеството си към цялата нация, издигнал литературата в ранга на най-важно национално дело, поетът на действителността Пушкин неизменно запазва значение на норма за руското изкуство на словото и недосегаем негов образец.''2

Д. С. Мейлах

''...В дейността на Пушкин се проявява в многостранни форми взаимната зависимост на смелото художествено новаторство и умението с чувство да се отзовава на изискванията и задачите на времето. Стиховете и поемите, повестите, критическите и историческите съчинения, дневниците, писмата — цялото наследие на Пушкин говори, че не е имало нито едно значително събитие, което да не е предизвикало, в една или друга степен, неговия най-жив отклик. Не напразно той е нарекъл себе си ехо на народа, ехо на окръжаващата действителност.

…Изкуството, издигнато от Пушкин на най-висока степен на естетическо съвършенство, се превърна заедно с това в жизнено необходимо дело, мощно средство за познание на света, чудесна школа за възпитание на ума, волята и чувствата. Така се откриха нови пътища на художественото

- 49 -

творчество. Вървейки по тях, извършваха все нови и нови открития Лермонтов и Гогол, Тургенев и Толстой, Чехов и Горки: защото откритите от Пушкин естетически принципи са припципи на постоянно осъвършенствуване и постоянно новаторство, които се раждат не в тясната сфера на самата литература, а в областта на непрекъснато развиващия се живот, на напрегнатите търсения на отговори на парливите въпроси на битието.

Ето защо думите иа Горки за Пушкин като ''начало на всички начала'' трябва да се отнесат не само към XIX век, но и към литературата на днешния ден, въодушевена от благородния стремеж да бъде ехо на нашата велика епоха и на великия, освободения народ.''1

Петко Р. Славейков

...Не бе ми брат. —
По муза беше ми познат,
но мил ми бе от брат по-много.2

Иван Вазов

...Столетия ще минат,
а славата му мила се´ громка ще ехти
във любовта народна ще растне исполинът.
с напевите си чудни, с високи си мечти.3

Пенчо П. Славейков

''...Пушкин установява литературен език и застава начело на една плеада от художници на словото, в чийто глас в края на нашето столетие се заслушва целият образован свят: Гогол, Тургенев, Достоевски, Толстой, Чехов. Далеч от

- 50 -

Пушкина е отишла в развитието си руската художествена литература, за нови чувства и настроения е вещателка тя в мощното си движение напред, а все и до днес в нея явствено звучи негова глас... глас на социална съвест...''1

Теодор Траянов

''Пушкин — това в същински Аполон. Това е най-светлият поет, най-завършеният. Истински универсален гений. Като бистър извор е той и от този извор ще могат да пият и да се освежават всичките поети на всички народи.''2

Йордан Йовков

''...Пушкин е най-верният и най-искрен изразител на руския народен дух.''3

Георги Бакалов

''Пушкин... е първият блестящ руски политически лирик, предшественик на оная свободолюбива политическа лирика, която бе спътник и инструмент на борбата за свобода.''4

- 51 -

Тодор Павлов

''Пушкин е велик, защото в цялото си творчество отрази с висша реалистична правдивост националните герои на руския народ и неговите забележителни ''прости'' хора, красотата и забележителната мощ на руския език, за който и сам Ленин обичаше да говори с патриотическа гордост, богатата и дълбоко демократична душа на народа, ослепителната красота на руската природа, неизчерпаемото богатство на руското народно творчество и т. н.''1

Людмил Стоянов

''Поетическото дело на Пушкин днес обединява мислите на цялото културно човечество и ги насочва към страната, гдето неговият гений намира най-висока оценка и най-пълно признание. Художникът, хуманистът, реалистът и романтикът Пушкин, борецът за по-добро бъдеще на човечеството, ненавистникът на самодържавието и самозабравилата се дворянщина днес израства в пълното си величие, заема достойно истинското си място. Само в страната на новата култура, в свободната страна на съветите можеше Пушкин да получи достъп до сърцата на милионите, да спечели наистина любовта на калмика и тунгуза, на целия народ, на ''малък и голям''. Българската напредничава интелигенция, която приема Пушкин като свой учител, като един от великите представители на човечеството, се готви да чествува стогодишнината от смъртта му с всичкото съзнание за дълбоката признателност, която му дължи. Тя ще даде пълен израз на чувствата си, чувства на възторг, преклонение и признателност към великия поет, който я е научил да вярва и се бори за най-възвишените идеали на човечеството.''2

Никола Вапцаров

Русия — мрак.
Русия — гнет.
Неразорана целина.
Вертеп...
Свирепа тишина.
На север — тундри, ветрове,

- 52 -

на юг — безкрайни диви степи.
А времето не бърза,
крета
като бездомно
старо псе.
Тогава простия народ
не знаеше за твоите песни.
Ти беше чужд и неизвестен.
Но ето днес — трудът задружен,
задружния човешки ход
и тази обща светлина
роди един щастлив живот.1

Михаил Арнаудов

''Ако романските народи са дали на световната литература гениални творци като Данте, Сервантеса, Молиера, а германските народи — Шекспира, Гьоте, Байрона, за славянските, значително по-млади в историята, подобно място в редицата вдъхновени водачи на човечеството е запазено в лицето на такива мощни дарования, каквито са несъмнено Пушкин, Толстой и Достоевски.''2

Димитър Полянов

Сбъдна се, Пушкин, твоето пророчество —
Забвение праха ти не покри:
Сред общите признания и почести
И днес в безсмъртие живееш ти!
Затуй че с лирата си сладкогласна
Прослави пламенната свобода
И възвести пред трона самовластен
На правдата сияйната зора…3

- 53 -

Веселин Ханчев

''Александър Сергеевич Пушкин е велик народен поет именно затова, защото съчета по гениален начин революционната сила на руския народ с неговото гордо патриотично чувство. ''Само революционна глава може да обича Русия'' — казва сам поетът. И той наистина обичаше Русия. Той разкри за бъдещите поколения едва нова действителност, съвършенно чужда и враждебна на висшето аристократическо общество, раболепно превило гръбнак пред Запада. Тази действителност е скръбна — в нея скърцат бесилки, гърмят оковите на заточениците, тъжно немеят крепостните села. Но в нея същевременно кълнят семената на бъдещата буря, напират могъщите народни сили, които приготвят времената, когато ''над праха на власт проклета Русия ще сломи съня''.1

- 54 -

- 55 -

БИБЛИОГРАФИЯ

ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА А. С. ПУШКИН НА
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

СЬБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

СЪЧИНЕНИЯ. Пълно събрание в 10 тома. [Под. ред. на Л. Стоянов]. С., Игнатов, 1942.

1. Стихотворения. 384 с. Прев. Б. Райнов, М. Грубешлиева, Л. Стоянов, Д. Симидов, К. Зидаров, Кр. Пенев, А. Тодоров.

2. Стихотворения. 432 с. Прев. Б. Райнов, М. Грубешлиева, Л. Стоянов, Д. Симидов, К. Зидаров, Кр. Пенев, А. Тодоров, П. Матеев, Ел. Багряна, П. Горянски.

3. Поеми. 400 с. Прев. М. Грубешлиева, П. Горянски, Л. Стоянов.

4. Евгений Онегин. Борис Годунов. Малки драми и драматически сцени. 431 с.
Прев. Д. Осинин, Н. Хрелков, И. Грубешлиева, Л. Стоянов.

5. Романи и повести. 391 с. Прев. Д. Осинин, В. Каратеодоров, Л. Стоянов, Н. Грубешлиева, Б. Райнов.

6. Капитанска дъщеря. Роман в писма. Египетски нощи, История на Пугачов. Исторически бележки. 415 с.
Прев. Ив. Ст. Андрейчин, М. Грубешлиева, Л. Стоянов, В. Каратеодоров.

7. Статии и бележки. Прев. Д. Симидов. 375 с.

8. Бележки за критиката и полемика. Прев. Д. Симидов. 407 с.

9. Записки на бригадира Моро дьо Бразе. Писма. Прев. В. Каратеодоров. 391 с.

10. Писма. Прев. Д. Симидов. 383 с.

- 56 -

ИЗБРАНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

ИЗБРАНИ стихотворения. Прев. Димитър Нущаков. С., Знание, 1911. 62 с. /Нова библ., № 39/.

ИЗБРАНИ стихоторения. Прев. Димитър Бабев. С., Хемус, /1937/. 80 с.

ИЗБРАНИ стихотворения в 3 тема. Под ред. на Х. Левенсон. Т. 2. /С./ Хемус /1946/.

Осъществено издаването само на т. 2.

2. Евгений Онегин. Медният конник. Пир през време на чумата. /Прев. Х. Левенсон/. 293 с.

СТИХОТВОРЕНИЯ и поеми. Прев. Людмил Стоянов. /С./, БРП/к/ /1847/. 227 с.

ИЗБРАНА лирика. Състав. Вас. Александров. /С./, Полит. управл. на войската /1949/. 64 с. /Войнишка библ., г. V, кн. 4/.

Прев. Б. Райнов, К. Зидаров, Л. Стоянов, Хр. Радевски, Кр. Пенев, М. Грубешлиева, Ел. Багряна.

ИЗБРАНИ стихотворения. /Ред. Димитър Статков/. Прев. от рус. С предг. Евдокия Метева. С., Нар. култура, 1955, 108 с.

Прев. Ив. Добрев, Д. Статков, Й. Ковачев, Мл. Исаев, Л. Стоянов, Б. Райнов, К. Зидаров, Ел. Багряна, Х. Левенсон, Д. Методиев, М. Грубешлиева, В. Раковски, А. Тодоров.

ИЗБРАНИ стихотворения и поеми. Прев. от рус. /Предг. Евдокия Метева/. С., Нар. култура, 1960. 212 с. /Библ. за ученика/.

ИЗБРАНА лирика. Прев. от рус. Съставителство и предг. Георги Германов. С., Нар. култура, 1965. 188 с. /Библ. Световни поети/.

Прев. Д. Статков, Д. Златев, К. Зидаров, Ел. Багряна, Ат. Смирнов, Й. Ковачев, Л. Стоянов, Ал. Миланов, Гр. Ленков, Кр. Станишев, Ст. Бакърджиев, Х. Левенсон, Н. Фурнаджиев, Мл. Исаев, Г. Джагаров, Д. Методиев, Ив. Теофилов, Л. Прангов и Т. Йорданов.

ИЗБРАНИ произведения. В 6 тома. Прев. от рус. С., Нар. култура, 1969—1972.

Ред. колегия: Александър Геров, Андрей Германов, Давид Овадия, Радой Ралин и Иван Пауновски — отг. ред.

- 57 -

Иллюстрация:

''Първият превод на ''Капитанската дъщеря'', 1875

Титулен лист

1. Стихотворения /1814—1824/. 1969. 268 с.
Прев.: Иван Добрев, Йордан Милев, Кръстьо Станишев, Стоян Бакърджиев, Николай Кънчев, Камен Зидаров, Георги Мицков, Петър Алипиев, Людмил Стоянов, Вътьо Раковски, Благой Димитров, Давид Овадия, Йордан Ковачев, Хенри Левенсон, Иван Пауновски, Никола Фурнаджиев, Александър Миланов и Младен Исаев.

2. Стихотворения. /1825—1836/. 1970. 316 с.
Прев.: Цветан Ангелов, Радой Ралин, Пенчо Симов, Димитър Методиев, Иван Теофилов, Любен Любенов, Ижо Соколов, Георги Джагаров, Кръстьо Станишев, Атанас Смирнов, Найден Вълчев, Григор Ленков, Димо Боляров, Тихомир Йорданов, Александър Миланов, Никола Фурнаджиев, Андрей Германов, Стоян Бакърджиев, Петър Алипиев, Димитър Златев и Иван Пауновски.

3. Поеми и приказки. 1971. 414 с.
Прев.: Любен Любенов, Младен Исаев, Константин Павлов, Стоян Бакърджиев, Иван Бонев, Кръстьо Станишев, Николай Кънчев, Радой Ралин, Първан Стефанов, Александър Миланов, Тодор Харманджиев и Иван Пауновски.

4. Евгений Онегин. /Роман в стихове/. Драматически произведения: /Борис Годунов, Скъперникът рицар, Моцарт и Салиери, Каменният гост, Русалка/. 1971. 472 с.
Прев.: Григор Ленков, Христо Радевски, Радой Ралин, Константин Павлов и Стоян Бакърджиев.

5. Романи и повести. 1972. 496 с.
Прев.: Захари Статков, Симеон Владимиров, Христо Радевски, Атанас Далчев и Константин Константинов.

6. Критика и публицистика, автобиографична и историческа проза, писма. Прев. Борис Мисирков. 1972. 548 с.

ОТДЕЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

РУСАЛКАТА. Драма. Прев. Константин Величков. Цариград, печ. Карапетров, 1873. 16 с.

КАПИТАНСКАТА ДЪЩЕРЯ. Повест. /Прев. от рус./ Букурещ, печ. Д. В. Хранов, 1875. 144 с.

Според А. Балан преводът е на Мих. Греков.

- 58 -

ПИКА ДАМА. Повест. Прев. Ив. Д. Кавалджиев. Сливен, печ. на в-к Бълг. знаме, 1888. 35 с.

БОРИС ГОДУНОВ. /Сцена из руската история/. Прев. Д. Г. Анчев. Силистра, Михаил Л. Арнаудов, 1888. 64 с.

МОЦАРТ И САЛИЕРИ. СКЪПЕРНИК РИЦАР. /Драми/. Прев. Т. Ц. Трифонов. Русе, печ. Ст. Ив. Роглев, 1889. 32 с.

Рец.: — Деница, 1, 1890, № 10, 478—479; С. Делиспасов. — Критика, 1, 1891, № 1, 22—27, № 2, 49—53; Т. Ц. Трифонов. Моцарт и Салиери и Скъперникът рицар пред масата на критика. Отговор г. Делиспасову. — Искра, 3, 1891, № 3. 190—192; № 4, 254—256; С. Делиспасов. Отговор на Т. Ц. Трифоновата статия. — Критика, 1, 1891, № 9 и 10, 320—327.

СКЪПЕРНИК РИЦАР. Драма в стихове. Прев. Т. Ц. Трифонов. Русе, 1889. 32 с.

БОРИС ГОДУНОВ. Драма в стихове. Прев. от рус. Т. Ц. Трифонов. Русе, 1891. 95 с.

ПРИКАЗКА за умрялата царска дъщеря и за седемте юнаци. Прев. за деца от III и IV отд. Д. Тончев. Силистра, печ. П. А-в, 1891. 15 с.

2. изд. 1898.

ЗАПИСКИТЕ НА ИНДИЙСКИЯ ПЛЕННИК. Прев. от рус. И. Теофилов, Габрово, печ. Хр. Минков [1892]. 32 с.

ДУБРОВСКИ. Повест. Прев. от рус. Д. Г. Анчев. Силистра, книж. Бр. Анчеви, 1893. 63 с.

РУСАЛКА. Драм. очерк с биогр. на авт. и предисл. Прев. в стихове Т. Ц. Трифонов. Русе, Т. Трифонов, 1893. 36 с.

ПОЛТАВА и БАХЧИСАРАЙСКИ ФОНТАН. [Поеми]. Прев. Ал. Константинов. Ново изд. С., печ /Вълков, 1895. 65 с./ Библ. за мало и голямо № 4/

2. изд. 1912.

Рец.: Малчо Николов. — В: Николов, М. Литературни характеристики на български писатели от П. Р. Славейков до Димчо Дебелянов. С., 1930, 77—79.

КАПИТАНСКА ДЪЩЕРЯ. Повест. Прев. от ориг. Ив. Ст. Андрейчин. С. /Хр. Олчев/. 1898. 137 с.

2. изд. 1912; 3. изд. 1917; 4 изд. 1930; 5.изд. 1940.

- 59 -

КАВКАЗКИ ПЛЕННИК. Поема. С критически разбор от В. Г. Белински. Прев. Н. Д. Юрданов. /2. попр. изд./. Търново, книж. Т. Джамджиев, 1899. 32 с.

За пръв път печатано в Бълг. преглед, 1897.
Рец.: Бълг. сбирка, 6, 1899, № 11—12, с. 582.

ПЕТ ПОВЕСТИ: 1. Гробар. 2. Станционен надзирател. З. Болярката селянка. 4. Виелица. 5. Вистрел. Прев. Д. Т. Туйков. С., печ. Св. София, 1899, 70 с.

АРАПИНА НА ПЕТРА ВЕЛИКИ. Разказ. Прев. Омега. С., Ив. К. Божинов, 1905. 55 с.

2. изд. 1910.

МЪРТВА ЦАРСКА ДЪЩЕРЯ. /Приказка в стихове/. Прев. Ран-Босилек. Плевен /печ. Илия Рачев/, 1907. 32 с. /Безплатна притурка на сп. Светулка/.

2. изд. 1919; 3. изд. 1927; 4. изд. 1933; 5. изд. 1943.

БОРИС ГОДУНОВ. Прев. Кирил Христов. С. Класич. библ. 1908, 131 с.

2. изд. 1911; 3. изд.1920; 4. изд. 1921.

КАМЕННИЯТ ГОСТ. Прев. в стихове Г[ео] Милев. С., Знание [1912—1913]. 46 с. /Нова библ.., № 100/.

ВИЕЛИЦА и ГОСПОЖИЦА-СЕЛЯНКА. Два разказа с биографията на Пушкина. Прев. от рус. Радин-Станчев. Пловдив, печ. Хр. Ботев, 1914. 40 с.

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН. Роман. Прев. в проза Г. Бакалов. С биогр. на автора от А. Скабичевски. С., Знание [1914]. 335 с. /Нова универсална библ., № 119—124/.

2.изд. 1920.

Рец.: Н. Атанасов. — Учил. преглед, 18, 1914, № 9—10, 717—719.

ДАМА ПИКА. Повест. Прев. Н. Николаев. С., Знание [1915]. 47 с. /Универсална библ., № 375/.

КАВКАЗКИ ПЛЕННИК; РИБАР И РИБКА. Предг. Критически обзор на поемата ''Кавказки пленник'' от В. Г. Белински. Прев. В. Атанасов и Ив. Иванов. Пловдив, Отец Паисий. 1917. 64 с. /Нова худож. библ., № 36—37/.

2. изд. 1917.

КАПИТАНСКА ДЪЩЕРЯ. Повест. С., Щаб на действ. армия, 1917. 205 с. /Походна войн. библ., № 31/.

- 60 -

ПОЛТАВА. Поема. Прев. в стихове Людмил Стоянов. С., Ал. Паскалев, 1917. 63 с. /Всемирна библ., № 204—205/.

2. изд. 1919; З. изд. 1920; 4. изд. 1925; 5. изд. 1929.

ЗЛАТНИЯТ ПЕТЕЛ, РИБАР И РИБКА. / Илюстр. Приказка в стихове /. [Прев. Драго Попов]. С., Хемус [1918]. 31 с. /Библ. Детска радост, № I/.

РУСАЛКА. Драматични сцени. Прев. П. К. Чинков. С., Цвят [1918]. 36 с. /Библ. Цвят, № 17/.

АРАПИНЪТ НА ПЕТРА ВЕЛИКИ. Повест. Прев. П. К. Чинков. С., Ив. Г. Игнатов [1919]. 62 с. /Малка универсална библ., № 102/.

2. изд. 1919.

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН. Роман в стихове. Прев. Рафаел Делов;[със статия] В. Г. Белински. Творчеството на Пушкин. Евгений Онегин. Прев. Ив. Кирилов и Ячо Ст. Хлебаров. Плевен, Наша родина, 1919. 152 с. /Библ. Всемирна литература, № 2/.

Рец.: С. Д. Я. — Листопад, 2, 1919, № 6, 58—59; Д. С. Зографов. Преводите на Пушкинови произведения от г. Рафаил Делов. — Родна мисъл, 3, 1923, 87—90.

ПРИКАЗКИ. Прев. от ориг. в стихове. Раф. Делов. Плевен, Наша родина, 1919, 72 с. /Библ. четиво за всички, № I/.

2. изд. 1921.

ЦИГАНИ. /Поема/. Прев. в стихове С. Дринов. С., Ал. Паскалев [1919]. 30 с. /Всемирна библ., № 606—608/.

2. изд. /1925/.

КАВКАЗКИ ПЛЕННИК и БАХЧИСАРАЙСКИ ФОНТАН. Прев. Дим. Гимиджийски и Лалю Маринов. С., Хемус, 1920. 48 с. /Универсална библ. Хемус, № 93/.

2. изд. 1925.

КАПИТАНСКА ДЪЩЕРЯ. /Повест/. Прев. С. Дринов. С., Ал. Паскалев, 1920. 164 с. /Всемирна библ. № 772/.

2. изд. 1925.

РУСАЛКА. Прев. в стихове Г[ео]Милев. С., Знание, 1920. 29 с. /Универсална библ., № 12/.

ПРИКАЗКА ЗА ЦАР САЛТАН, за неговия син — княз Гвидон и за прекрасната царкиня лебед. Прев. Ран-Босилек. С., Хемус [1920]. 32 с. /Библ. Детска радост, № 24/.

2. изд. 1925.

- 61 -

СКЪПЕРНИКЪТ РИЦАР. Прев. С. Дринов; Годеник-разбойник. /Приказка в стихове/. Прев. Ран-Босилек. С., Хемус, 1920. 31 с. /Универсална библ. Хемус, № 103/.

2. изд. 1925.

СКЪПЕРНИКЪТ РИЦАР. Кавказки пленник. /Поема/. Прев. На В. Д. Йорданов. С., Ал. Паскалев [1920]. 44 с. /Всемирна библ., № 771/.

2. изд. 1925.

РУСЛАН И ЛЮДМИЛА. Прев. Раф. Делов. /Свищов, печ. Д. Т. Дамянов, 1921/. 88 с.

САТИРИ. 1815—1636. Прев. Раф. Делов. /Свищов, печ. А. Паничков, 1921/. 24 с.

ЧУДНОВАТА ЖЕНИТБА; Влюбените. Два разказа. Прев. от рус. Пловдив, Сполука, 1921, 27 с.

2. изд. 1925.

ПИКАТА ДАМА. /Повест/. Прев. от рус. Ив. Попов. Разград /Съвременни знания/, 1923. 35 с. /Илюстр. младежка библ., кн. 1/.

ЛИТЕРАТУРНИ ДРЕБУЛИИ. Прев. Ст. Чилингиров. С., печ. Типограф, 1924. 63 с. /Малка енциклопедическа библ., № 9/.

ЧУДНОВАТА СВАТБА и Тържеството на влюбените. Два любовни романа. Прев. от рус. Пловдив, Сполука [1925]. 32 с.

ЦАРКИНЯ-ЛЕБЕД. Приказка в стихове. Прев. Ран-Босилек. С., Хемус [1926]. 32 с.

ЗЛАТНИЯТ ПЕТЕЛ. Приказка в стихове. Прев. Драго Попов. С., Хемус, 1927. 16 с. /Библ. Детска радост, № I/.

2. изд. 1933; 3. изд. 1943.

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН. Роман. Прев. от рус. Н. Вранчев. С., Ралица /1927/. 192 с. /Библ. Ралица, № 30/.

2. изд. 1935; 3. изд. 1938.

РИБАР И РИБКА. Приказка в стихове. Прев. Стоян Дринов. С., Хемус, 1927. 16 с. /Библ. Детска радост, № 20/.

2. изд. 1932; 3. изд. 1942.

КАПИТАНСКАТА ДЪЩЕРЯ. Прев. от рус. С. Андреев. С., М-во нар. просв., 1931. 115 с. /Библ. Прев. книжнина. № 2/.

- 62 -

КАПИТАНСКА ДЪЩЕРЯ, Повест. Киев и др., Държ. изд. на нац. малцинства в УССР, 1936, 172 с.

ДУБРОВСКИ. Роман. Прев. от ориг. Ив. Калчев, С. /печ. Нов живот/, 1936. 96 с. /Библ. Световни писатели, № З/.

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН. Роман в стихове. Прев. Михаил Ковачев. Юбилейно изд. 1837—1937, С. /печ. Воен. изд. фонд/, 1936. 6, 68 с.

Рец.: Д. Аврамова-Метева. — Завети, 4, 1937, № 2, 43—44; М. Василев. Евгений Онегин и преводите му на български. — Заря, 15. № 4631, 13 февр. 1937; П. Пенев. — Лит. глас, 9, № 353, 5 май 1937; Ст. Попвасилев. — Родна реч, 10, 1937, № 3—4, 174—176; Д. И. Берберов, ''Евгений Онегин'' на български. — Учил. преглед, 39, 1940; № 2,189—196.

БОРИС ГОДУНОВ. Трагедия. Прев. Хр. Радевеки. С предг. от Цв. Минков, С., Игнатов, 1937, 96 с. /Библ. за всички № 65/.

ДУБРОВСКИ. Повест. Прев. Хр. Радевски. С., Игнатов /1937/ 99 с. /Библ. за всички, № 58/.

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН. Роман в стихове. Прев. Николай Хрелков. С предг. от Людмил Стоянов. С., Игнатов,1937. 213 с. /Библ. за всички, № 32/.

2. изд. 1940.

МОМИЧЕ ПИКА. Повест. /Прев. Орлин Василев и Матвей Вълев/. [С.], Изгрев [1937]. 8 с. /Пушкинова серия/.

ПИКА ДАМА. Прев. на Васил Каратеодоров. С предг. от Цветан Минков, С., Игнатов [1937]. 44 с. /Библ. за всички, № 66/.

2. изд. 1940.

ПОВЕСТИ НА БЕЛКИНА. Прев. В. Каратеодоров. С., Игнатов [1937]. 100 с. /Библ. за всички, № 67/.

ПОЛТАВА. Поема. Нов превод в стихове на Людмил Стоянов. С., Игнатов. 1937. 74 с. /Библ. за всички, № 48/.

2. изд. 1940; 3. изд. 1955.

ПРИКАЗКИ: Цар Салтан, Рибар и рибка. Златният петел. Мъртвата царкиня. Поп и слуга. Прев. в стихове Петър Горянски. С., Игнатов [1937]. 95 с. /Библ. за всички. № 55/.

- 63 -

РИСУНКИ. 1837—1937. Събрал и обяснил Михаил Ковачев. С. /печ. Воен. изд. фонд, 1937/. 16 с.

СБОРНИК съчинения в български преводи. Нареди и ред. Н. С. Державин. Киев, Държ. изд. на нац. малцинства в УССР, 1937. 254 с.

СТАНЦИОННИЯТ НАДЗИРАТЕЛ [и] Буря. Прев. Орлин Василев и Матвей Вълев. С., Книпеграф [1937]. 8 с. /Пушкинова серия/.

АРАПЪТ НА ПЕТЪР ВЕЛИКИ. Прев. Васил Каратеодоров, С., Игнатов, 1938. 51 с. /Библ. за всички, № 85/.

БАХЧИСАРАЙСКИ ФОНТАН. Поема. Прев. Петър Горянси. С., Игнатов, 1938, 38 с. /Библ. за всички, № 77/.

КАПИТАНСКА ДЪЩЕРЯ. Повест. Прев. от ориг. Леонид Паспалеев. /Шумен, печ. Спас Попов/ 1938. 144 с. /Библ. Худож. литература; № 6/.

2. изд. 1944; 3. изд. 1945.

КЪРДЖАЛИ. Прев. на Васил Каратеодоров. С., Игнатов, 1938. 15 с. /Библ. за всички, № 89/.

РОСЛАВЛЕВ. Откъс из неиздадени записки на една дама /1811/, Прев. Васил Каратеодоров. С., Игнатов [1938]. 16 с. /Библ. за всички, № 90/.

ЦИГАНИ. Прев. Хр. Радевски. С предг. от Цв. Минков. С., Игнатов /1938/. 31 с. /Библ. за всички, № 79/.

2. изд. 1940.

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН. Роман. Прев. от ориг. Г. Жечев. С., печ. Нов живот, 1939. 128 с. /Библ. Световни писатели, № 12/.

РУСАЛКА. Прев. М. Грубешлиева. С предг. от Цв. Минков. С., Игнатов [1939]. 30 с. /Библ. за всички, № 114/.

ЦАР САЛТАН. /Приказка/. С., печ. Искър [1939]. 15 с. /Малка библ. за деца и юноши, № 12/.

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН. /Роман в стихове/. Прев. И. Иванов. С., Жеко Маринов, 1940. 178 с.

КАВКАЗКИ ПЛЕННИК. Прев. Младен Исаев. С., Г. Жечев /1940/. 24 с. /Библ. Световни писатели, № 16/.

2. изд. 1949; 3. изд. 1959.

- 64 -

КАПИТАНСКА ДЪЩЕРЯ. Прев. Богомил Райнов. С., Ж. Маринов, 1940. 136 с.

2. изд. 1942.

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН. Роман в стихове. Прев. Х. Левенсон. С., Хемус /1941/. 255 с

Рец.: М. Василев. ''Евгений Онегин'' и преводите му на български. — Заря, 15, № 4631, 13 февр.1937; Г. Ц[анев]. — Изкуство и критика, 5, 1942, № 7, 315—319; Х. Левенсон. За един отзив. /Отворено писмо до г. Г. Цанев/. — Мир, 48, № 12714, 9 окт. 1943; Г. Цанев. За един превод на ''Евгений Онегин''. По повод отвореното писмо на Левенсон. — Изкуство и критика, 1943, № 1, 44—48.

ЦИГАНИ. Поема. Прев. от рус. Симеон Гатев. /Севлиево/. Братство /1941/. 24 с.

2. изд. 1945.

ПИКОВА ДАМА [и] КЪРДЖАЛИ. Повести. /Прев. Сава Чукалов/. /С./, Просвещение [1942]. 55 с. /Универсална библ., № 12/.

ЗЛАТНОТО ПЕТЛЕ. /Приказка в стихове/. Прев. Петър Горянски. /С./, Изкуство /1946/. 19 с.

ПРИКАЗКА за рибаря и за рибката. /Приказка в стихове/. Прев. Петър Горянски. /С./, Изкуство /1946/. 19 с.

ПОВЕСТИТЕ НА БЕЛКИН. Прев. от рус. Яко Молхов. /С./, Нар. култура /1947/. 96 с.

ДЯДО, БАБА И ЗЛАТНА РИБКА. Ред. А. Каралийчев. С., Нар. младеж [1949]. 28 с.

2. изд. 1950.

КАПИТАНСКАТА ДЪЩЕРЯ. Прев. А. Каралийчев. С., /Нар. просв./ 1950. 120 с. /Библ. Младежко четиво/.

ПРИКАЗКА ЗА ЦАР САЛТАН. Прев. от рус. Тодор Харманджиев/. /С./, Нар. младеж, [1951]. 56 с.

2. изд. 1957.

ПРИКАЗКА ЗА ЗЛАТНОТО ПЕТЛЕ. Прев. от рус. Иван Хаджихристов. /С./, Нар. младеж /1952/. 16 с.

КАПИТАНСКАТА ДЪЩЕРЯ. Повест. Прев. от рус. К. Константинов. /С./, Нар. култура /1954/. 144 с.

2. изд. 1956; 3. изд. 1967.

- 65 -

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН. Роман в стихове. Прев. от рус. Младен Исаев. С., Нар. култура, 1957. 232 с. /Библ. Нар. книги/.

2. изд. 1959; 3. изд. 1961; 4. изд. 1963; 5. изд. 1966; 6. изд. 1967; 7. изд. 1969.

Рец.: Г. Крумов. Плод на безсъници и вдъхновения. —
Нар. култура, № 31, 2 авг. 1958.

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН. Роман в стихове. Прев. от рус. Григор Ленков. [С послесл. от Георги Германов]. 2. изд. С., Нар. култура, 1973. 224 с. /Библ. за ученика/.

1. изд. 1971, включен в т. 4 на Избрани произведения в 6 т.

Рец.: Здравко Петров. Един хубав превод на ''Евгений Онегин''. — Отеч. фронт. № 8519, 29 февр.1972; Иван Станев. Изкуството на преводача. — Пулс, № 12, 6 юли 1972.

РИБАР И РИБКА. /Приказки/. Прев. от рус. Младен Исаев, Тодор Харманджиев. С., Нар. младеж, 1961. 104 с.

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН. Роман в стихове. Прев. от рус. Димитър Хр. Петричев. С., Нар. култура, 1971. 184 с. /Библ. за ученика/.

ПРИКАЗКИ [в стихове]. [С послеслов от К. Паустовски]. Прев. от рус. Младен Исаев. С., Нар. младеж, 1971. 136 с. /Златна библ. Избрани творби за деца и юноши. Кн. 22/.

- 66 -

ЛИТЕРАТУРА ЗА А. С. ПУШКИН

БЪЛГАРСКИ АВТОРИ

БОБЧЕВ, С. С. Московски писма. — Марица, 3, № 194—199, 20 юни — 11 юли 1880.

Дописки от Москва във връзка с откриване паметника на А. С. Пушкин.

ШОПОВ, А. Т. Пътуване по Русия. — Бълг. глас, 1, № 51—55, 19 юни-З юли 1880; № 59, 17 юли 1880.

Тържественото откриване на Пушкиновия паметиик в Москва, на което авторът присъствува като представител на вестник ''Български глас''.

А. С. ПУШКИН. /Биогр. очерк/. — Здравец, 1, 1882, № 6, 90—92; № 12, 190—191.

ВАЗОВ, Иван. А. С. Пушкин. /Биогр./. — В: Вазов, Ив. и К. Величков. Българска христоматия или сборник от избрани образци по всички родове съчинения... Пловдив, 1884, 309—311.

Също и в: Събрани съчинения в 20 т. Т. 18, 433—435.

ЗАИМОВ, Ст. Арестуването на Пушкин и на земното кълбо. Денница, 2, 1891, № 7—8, 329—338.

Според Заимов М. Греков превел ''Капитанска дъщеря''. Турците намират у него оригинала и той едва избягва ареста.

ВАЗОВ, Иван. За моята си черга. — В: Вазов, Ив. Драски и шарки. Ч. 2. С., 1895, 221—222.

Също и в: Събрани съчинения в 20 т. Т. 7. С., 1956, с. 205.
За влиянието, което му е оказал Пушкин.

БАЛКАНСКИ, Б. Н. Възпитателното значение на Пушкиновата поезия. — Илюстрация Светлина, 2, 1898, № 4, с. 11.

- 67 -

ГРУЕВ, Йоаким. Споменн от затвора ми.-Бълг. преглед, 5. 1898. № 1, 26—38.

Авторът бил преследван от турската власт поради това, че у него намерили том от съчиненията на А. С. Пушкин.

БОБЧЕВ, Никола. Поезията на Пушкин. /Няколко думи по случай стогодишнината на поета/. — Бълг. сбирка. б, 1899, № 9—10, 397—404.

С библиографски данни за български преводи на произведения на А. С. Пушкин.

БОБЧЕВ, С. С. Две писма на Алеко Константинов. /По случай 100 год. от рождението на Пушкина/. — Бълг. сбирка, 6, 1899, № 9—10, 451—452.

Писма от 1894 г. до Бобчев и Маджаров, поместени в ''Бълг. сбирка'', във връзка с превода на ''Цигани''.

ИЗ живота и литературата. — Ново време, 3, 1899, № б. с. 714.

Подпис Т. М-ов. Съобщение за чествуване 100 години от рождението на А. С. Пушкин.

КОНЦЕРТ в ''Славянска беседа'' по случай 100-годишнината от рождението на Пушкин. — Нов век, 1, 1899, № 52, с. 3.

Съобщение в рубриката Хроника.

СЛАВЕЙКОВ, Пенчо П. Пушкин като национален поет. — Пряпорец, 2. № 13, 13 юни 1899.

Също и в: Събрани съчинения в 8 т. Т.4. С., 1958, 129—136; Съчинения в 2 т. Т.2. С., 1966. 42—48.

СЛАВЕЙКОВ, Пенчо П. Потаената скръб на поета. — Мисъл 1899. № 5, 467—480.

Също и в: Събрани съчинения в 8 т. Т. 4. С., 1958, 111—126; Съчинения в 2 т. Т. 2. С., 1966, 29—41.

СЛАВЕЙКОВ, Пенчо П. Пушкин в България. — Мисъл 1899, № 6, 563—572.

Също и в: Събрани съчинения в 8 т. Т.4. С.. 1958. 137—148; Съчинения в 2 т. Т.2. С., 1966, 49—58.

- 68 -

ШИШМАНОВ, Иван Д. Наченки на руско влияние в българската книжнина. — Бълг. преглед, 5, 1899, № 10, 113—177.

Също и в: Избрани съчинения. Т. 1. С., 1965, 371—425.

ШИШМАНОВ, Иван Д. Руское влияние и Пушкин в болгарской литературе. — В: А. С. Пушкин в южнославянских литературах. Сборник. Под ред. на В. Ягича. СПб., 1901, 3—49.

СЛАВЕЙКОВ, Петко Р. Писмо от 21.III.1853 до Н. Х. Палаузов. — В: Сборник за нар. умотворения, 1904, № 20, 43—66.

П. Р. Славейков се интересува от Пушкин и моли да му се изпратят негови съчинения.

ПЕНЕВ, Боян. П. Р. Славейковата преводна и подражателна поезия. — Периодическо списание, 18, 1906, № 3—4, с. 215.

За Пушкиновите произведения ''Если жизнь тебя обманет'' и сатирата ''Чернь'', преведени от П. Р. Славейков.

С[ТОЙКОВ], Васил. Книгопис. /Бележки за кн. на П. Коликовски ''Славянски мотиви в творчеството на Пушкин'' изд. на руски ез./. — Бълг. сбирка, 6, 1909, № 13—14, 680—681.

МАРИНОПОЛСКИ, Йордан. Пенчо Славейков за Пушкин. — В: Маринополски. Й. Критици. Търново, 1910, 57— 78.

Критикува възгледите на Пенчо Славейков за Пушкин, изразени в статията ''Потаената скръб на поета''.

ПОПРУЖЕНКО, И. Стогодишнината на Пушкиновата поема ''Руслан и Людмила''. Прев. Хр. Б/орина/. — Слънце, 2, 1920, № 3, 196—203.

АРНАУДОВ, Михаил. Пушкин за Гьоте, Байрон и Мюсе. Очерк. — В: Арнаудов, М. Личност и проблеми. С., 1925, 139—157.

АРНАУДОВ, Михаил. Пушкин и световната литература. Учил. преглед, 23. 1924, № 9. 703—740.

- 69 -

БИЦИЛЛИ, П. Этюды о русской поэзии. Эволюция русского стиха. Поэзия Пушкина. Место Лермонтова в русской поэзии. Прага, Пламя, 1926. 285 с.

КОЛЕДАРОВ, Ст. Н. А. С. Пушкин. — Мир, 32, № 7782,8 юни 1926.

ЗОГРАФОВ, Д. С. Евгений Онегин от Пушкин. — Бълг. реч, 1, 1926—1927, № 7, 212—216.

ФИЛИПОВ, Ал. Чуждите влияния в развитието на новобългарската литература. — Бълг. реч, 1, 1926—1927, № 3—4, 99—104.

Влиянието на Пушкин.

САВОВ, Ботьо. Пушкин и нашето време. — Пряпорец, 30, № 49, 23 юли 1928.

САВОВ, Ботьо. Пушкин и нашите литературни нрави. — Пряпорец, 30. № 50, 30 юли 1928.

АРНАУДОВ, Михаил. Психология на литературното творчество. С., 1931, с. 5—6. 11—12, 21, 75, 77, 96, 110—111, 129, 133, 136, 143, 149—150, 153, 156—157, 203, 219, 231, 243, 297, 320, 325, 350, 368, 411, 421—422, 426, 435, 441, 454—455, 464, 466, 479, 518—519, 537—540, 550.

ПЕЕВ, Владимир. Пушкин декабрист. А. С. Пушкин и III-то отделение от собствената на н. имп. величество канцелария. — Щит, 1, № 15, 3 ян. 1934.

АРНАУДОВ, Михаил. Пушкин — критик. — Лит. глас, 7, № 265, 6 март 1935.

Също и в: Арнаудов, М. Личности и проблеми в европейската литература. С., 1967, 237—246.

ПОТОМЦИТЕ на Пушкин. — Роман, 1, № 8, 20 апр.1935.

АЛ. ПУШКИН — руски национален поет. — Глобус, 3, № 3. 3 дек. 1936.

ВЕЛИКИЯТ руски поет. Към 137-та годишнина от рождението на Пушкин. — Брод, 1, № 2, 22 юли 1936.

Подпис А. Б.

ЙОВКОВ, Йордан. /Изказване и за Пушкин по повод смъртта на Максим Горки/. — Брод, 1, № 1, 8 юли 1936.

Печатано под рубриката ''Българските писатели за Горки''.

- 70 -

НИКОЛОВ, Малчо. Мъдростта на Пушкин. — Бълг. реч, 11, 1936, № 6, 181—185.

Също и в: Филос. преглед, 9, 1937, № 1—7; Николов, М. По върховете на руската литература. С., 1961, 16—26.

ПЕНЕВ. Боян. История на новата българска литература. Т. 4, ч. 1 и 2. С., 1936. 508—509, 1011, 1196, 1234.

Влияния на Пушкин върху българската литература.

ПУШКИН на немски. — Брод,1, № 5, 2 септ. 1936.

Бележка за сборник с произведения на Пушкин, подготвен в СССР.

ПУШКИН на цигански. Преглед. — Днес, 1, 1936, № 204.

Подготовка на издание в Ленинград.

СИМИДОВ, Димитър. Трагедията и смъртта на Пушкин. — Живо слово, 1, 1936, № 1, 9—22.

БИЦИЛЛИ, П. Пушкин и проблемата за културата. — Просвета, 2, 1936—1937, № 5, 619—625.

АДЖАРСКИ, Димитър. А. С. Пушкин. — Гребец /Ловеч/, 2, № 10, 15 февр. 1937.

АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН. 1799—1893—1937. Живот, епоха, творчество. — Заря, 5, № 4625, 6 февр. 1937.

Подпис М. Г-н.

БАКАЛОВ, Георги. Петко Славейковият превод на ''Рибар и рибка''. — Южна зора,1, № 11—12, 7 и 14 юни 1937.

БАКАЛОВ, Георги. Изкуството — функция на обществения живот. Пушкин и ''чистото'' изкуство. — Заря, 15, № 4648, 6 март 1937.

Отговор на литературна анкета, проведена от в. ''Заря'', за характера на изкуството.

БАКАЛОВ, Георги. ''Дубровски'' /повест от А. С. Пушкин/. — В: Бакалов, Г. От Пушкина до Смирненски. С., 1937, 3—10.

Също и в: Избрани произведения в 4 т. Т. 3. С. 1964, 52—57.

По повод на филма ''Дубровски'', даван по екраните в София.

- 71 -

БАКАЛОВ, Георги. Предстоящите Пушкинови дни. — Новогодишен лист на българската литература. Ред. Н. Ланков. С., ян., 1937 /Ед. л./

По случай 100 години от смъртта на А. С. Пушкин.

БАЛАБАНОВ, Ал. Пушкин и сегашният свят. — Развигор, 8, № 3, 13 февр. 1937.

БАРУХ, А. А. С. Пушкин. — Академик, 2, 1937, № 1, с. 1, 4.

БОБЧЕВ, Никола. Венец Пушкину, сплетен от български поети. — Мир, 23, № 10967, 10 февр. 1937.

За преводите на български писатели.

БОБЧЕВ, Никола. Една велика 100-годишнина. А. С. Пушкин /1837—1937/. — В: Славянски календар за 1937 г. 1937, 38—53.

БОБЧЕВ, Никола. Пушкин и Мицкевич. — Славянски вести, 2, № 17, 1 авг. 1937.

БОБЧЕВ, Никола. Първата любов на Русия — А. С. Пушкин. /1837—1937/. — Мир, 33. № 10953. 23 ян. 1937.

БОБЧЕВ. С. С. Пушкин за славяните и славянската разпра.— Славянски вести, 2, № 12, 1 март 1937.

БУЧКОВ, Любомир. Поет и творчество. — Час, 3, № 27, 10 март 1937.

ВАСЕВ, Славчо. Пушкин — поет на славянския свят. — София, 9, № 511, 8 февр. 1937.

ВАСЕВ, Славчо. Пушкин и неговото време. — Заря, № 4625, 6 февр. 1937.

Подпис Сл. В.

ВАСИЛЕВ-ИГНИС, Д. Най-великият славянски поет Александър Сергеевич Пушкин. — Гребец /Ловеч/, 2, № 10, 15 Февр. 1937.

ВАСИЛЕВ, Мар. ''Евгений Онегин'' и преводите му на български. — Заря, 15, № 4631, 13 февр. 1937.

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Пушкин в оценката на Достоевски. — Бълг. мисъл, 12, 1937, № 3. 169—173.

- 72 -

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Старобългарски езикови елементи в художественото творчество на Пушкин. — Учил. преглед, 36. 1937, № 2, 230—243.

ВЕЧЕР за А. С. Пушкин. Едно културно тържество в Пловдив. — Борба /Пловдив/, 17, № 4750, 24 февр. 1937.

ВЪЛЕВ, Николай. Българинът в творчеството на Пушкин. — София, 9, № 513, 22 февр. 1937.

ГЕНЧЕВ, Михаил. Пушкин. — Час, 3, № 24, 17 февр.1937.

ГЕОРГИЕВ, Г. В. Пушкин и Испания. — Дъга, 4, № 182 8 февр. 1937.

Отношението на поета към Испанската революция от 1823 г.

ГОРЯНСКИ, Петър. А. С. Пушкин 1837—1937.-Нар. театър, 3, № 49, 12 февр. 1937.

ДЕЛЧЕВ, Борис. Първият български герой в руската литература. — Час, 3, № 24, 17 февр. 1937.

В ''Кърджали'' на Пушкин.

ДЕЛЧЕВ, Борис. Пенчо Славейков за Пушкин. — Час, 3, № 27, 10 март 1937.

ДОЙЧЕВ, Любен. Пушкин и Гогол. — Час, 3, № 24, 17 февр. 1937.

ДОСТОЕВСКИ за Пушкин. — Гребец /Ловеч/, 2, № 10, 15 февр. 1937.

ДРАГАНОВ, Н. Ив. А. С. Пушкин. — Борба /Пловдив/, 17, № 4739, 11 февр. 1937.

ИВАЙЛОВ, Б. Пушкин. 1837—1937. — Подем /Пазарджик/, 8, № 379, 13 февр. 1937.

ИВАНОВ, Вичо. Пушкин в своята графика. С.,1937, 211— 231.

Отпеч. от Год. на Пловдивската нар. библ. и музей, 1935—1936.

КАЗАНСКИ, Б. Истината за смъртта на Пушкин. — Глобус. 3, № 10. 21 ян. 1937.

- 73 -

КАЛИНОВ, Дамян. Некрасовата княгиня Волконска.— Час. 3, № 24, 17 февр. 1937.

Познанството на Пушкина с Мария Волконска — прототип на главната героиня в поемата на Некрасов ''Руски жени''.

КОВАЧЕВ, Йордан. Александър Сергеевич Пушкин. — Нов живот. 2, № 8, 21 февр. 1937.

КОНСТАНТИНОВ, Георги. Пушкин и свободата на творчеството. — Златорог. 18, 1937, № 2, 54—59.

КОНЯРОВ, К. Пушкин в театралното изкуство. — Глобус, 3, № 15, 25 февр. 1937.

КУРДОВА, Ан. Алекс. Серг. Пушкин. — Изток /Сливен/. 3, № 111, 7 февр. 1937.

МАКСИМ, метрополит. Пушкин и Йоаким Груев. /Спомен/. — Мир, 11, № 10972, 16 февр. 1937.

МАРИНОВ, Симеон. Пушкин на светогорския панаир. — Час, 3, № 26, 3 март 1937.

НИКОЛОВ, Малчо. Пушкин. — Златорог, 18, 1937, № 2, 50—53.

ОТ първото чествуване на Пушкин до днес. — Заря, 15, № 4631, 13 февр. 1937.

ПАСПАЛЕЕВ, Леонид. Безсмъртният Пушкин. — Светлоструй. 10, № 4, дек. 1937; № 5 ян. 1938.

ПЕЕВА, Павлина. Пушкин в музиката на Чайковски. — Мир, 43, № 10993, 13 март 1937.

ПОП/ВАСИЛЕВ/.Ст. Стогодишнината от смъртта на А. С. Пушкин. — Учил. преглед, 36. 1937, № 3, 371—374.

ПУШКАРЬОВА-ПЕХЛИВАНОВА, Вера. Чествуване паметта на А. С. Пушкин в София. — Мир, 43. № 10973, 17 февр. 1937.

ПУШКАРЬОВА-ПЕХЛИВАНОВА, Вера. Още едно чествуване паметта на Пушкина. — Мир, 43, № 10977, 22 февр. 1937.

ПУШКИН в световната литература. — Заря, 15, № 4623, 4 февр. 1973

- 74 -

ПУШКИН под надзора на николаевската полиция. — Заря, 15, № 4632, 14 февр. 1937.

ПУШКИН родоначалник на новата руска литература. — Глобус, 3, № 12, 3 февр. 1937.

ПУШКИНИЗЪМ. — Нова камбана, 1, № 234, 13 февр. 1937.

Издирване нови документи за живота на Пушкин в личните архиви на негови приятели, близки и техните потомци.

РАЕВ, Ив. Пушкин в културния възход на племето си. — Славянска беседа, 1, 1937, № 2, 41—59.

РУСЕВ, Р. Един драматичен експеримент на Пушкина /Борис Годунов/. — Просвета, 2, 1937, № 5, 626—628.

СЛАВЦОВ, Р. Дуелът на Пушкин. — Нар. театър, 3, № 49, 12 февр. 1937.

СОСЕДОВ, В. Пушкин и театралното изкуство. — Нар. театър, 3, № 50, 7 март 1937.

СТАНЧЕВ, Стефан. Безсмъртен поет. — Бургарски фар, /Бургас/, 17, № 4549, 19 февр. 1937.

СТАНЧЕВ, Стефан. Възвишеният Пушкин. — Час, 3, № 27, 10 март 1937.

100 ГОДИНИ от смъртта на Пушкин. — Нова камбана, 1, № 228, 6 февр. 1937.

ТОДОРОВ, Ангел. Пушкин и Некрасов. Един спор между двамата поети. — Час, 3, № 26, 3 март 1937.

ТРАЙКОВ, Никола. Личните сношения на Пушкин с българите. В Кишинев. Бунтът на Ипсиланти. Разказът ''Кърджали''. Стихотворение за българи. — Зора, 18, № 5285, 11 февр. 1937.

ФИЛИПОВ, Ал. Пушкин — български поет. — Златорог, 18, 1937, № 2, 60—63.

ХРИСТУ, Василе. Пушкин в Бесарабия. — Заря, 15, № 4626, 7 февр. 1937.

- 75 -

ЦЕКОВ, Иван. Пушкин и неговият пръв критик [Белински].— Час, 3, № 24, 17 февр. 1937.

ЦЕРОВ, Ив. П. Стогодишнината на Пушкин. — Варненски новини /Варна/, 26, № 5920, 11 февр. 1937.

ЧЕСТВУВАНЕТО на Пушкин у нас. /Пушкинови дни/. — Заря, 15, № 4631, 13 февр. 1937.

Също и в: Нова камбана, 1, 1937, № 228, 6 февр. 1937; Дневник, 36, № 11147, 15 февр.1937; София, 9, № 512, 15 февр. 1937; Лит. глас, 9, № 344, 3 март 1937; Развигор, № 2, 1937, С. 12.

ЧЕСТВУВАНЕТО на Пушкин в село. /По села и градове/. — Заря, 15, № 4635, 18 февр. 1937.

Също и в: Глобус, 3, № 15, 25 март 1937.

ЧАНЧОВА, Евд. Жената в Пушкиновата поезия. — Женски глас, 34, 15 февр. 1937.

Подпис: Ев. Ч-ова.

ЧИЛИНГИРОВ, Стилиян. Какво е Пушкин за нас? — Час, 3, № 24, 17 февр. 1937.

БЕЛИТЦ, Н. Как е създаден ''Евгений Онегин''. — Бълг. реч, 12, 1937—1938, № 3, 89—97.

МАДЖАРОВ, Д. Хр. Лирическите отклонения в романа ''Евгений Онегин''. — Бълг. реч, 12, 1937—1938, № 7, 233—237.

АРНАУДОВ, Михаил Пушкин в оценката на поколенията. — Год. на Соф. Унив., Истор. филол. фак., 34, 1938, № 8, 1—45.

БОБЧЕВ, С. С. Нашата историческа 60-годишнина. Пушкин за българите и за тяхното духовно и политическо освобождение. — Мир, 44, № 11385, 9 юли 1938.

- 76 -

НОВ принос за опознаване на Пушкин от българин — Лит. глас, 10, № 384, 2 март 1938.

За статията на Вичо Иванов ''Пушкин като график'' поместена в ''Югославянски лист''.

ПАВЛОВ, Тодор. А. С. Пушкин. — В: Павлов, Т. На литературни и философски теми. С., 1938, 18—23.

Също и в: Павлов, Т. А. С. Пушкин. Максим Горки. Вл. Маяковски. Христо Ботев. Дим. Благоев. С., 1949, 24—32.

БИЦИЛЛИ, П. Пушкин и Вяземский. /К вопросу об источниках Пушкинского творчества. — Год. на Соф. унив. Ист. филол. фак.., 35, 1939, 1—52.

ОСИНИН, Димитър. Пушкин и смъртта. — Бълг. реч, 13, 1938—1939, № 6, 199—204.

КОШКОВ, С. Психология на скъперничеството. — Душевно здраве, 2, 1940, № 5—6, с. 136.

За ''Скъперникът рицар'' на Пушкин.

НИКОЛОВ, Малчо. Чужди влияния у Пенчо Славейков. — В: Николов. М. Пенчо Славейков. Живот, личност и дело. С., 1940, 30—33.

Влиянието на Пушкин върху Славейков.

ЦАНЕВ, Георги. Големите писатели за себе си. — Изкуство и критика., 3, 1940, № 8, 273—283.

Също в: Цанев, Г. Писатели и проблеми. С., 1965, 121—131.

СТАЙКОВ, Николай. В защита на Пушкин... и Лермонтов. — Заря, 17, № 5998, 25 авг. 1941.

ВАСИЛЕВ, Делчо. Пушкин или Лермонтов. — Заря, 18, № 6009, 8 септ. 1941.

Отговор на статията на Н. Стайков, публ. в ''Заря'', № 5998, 25 авг. 1941.

ПУНДЕВА-ВОЙНИКОВА, Александра. Литературни борби в епохата на Пушкин. — Бълг. мисъл, 16, 1941. № 1, 514—524.

- 77 -

ВЛАЙКОВ, Т. Г. Преживяното. Т. 3. С., 1942, с. 165.

За влиянието на Пушкиновите повествователни творби върху писателя.

МИНКОВ, Цветан. А. С. Пушкин. — В: Пушкин, А. С. Съчинения. Пълно събрание в 10 тома. Т.1. С., 1942, 5—40.

ОСИНИН, Димитър. Пушкин за художественото творчество. — В: Пушкин, А. С. Съчинения. Пълно събрание в 10 тома. Т. 5. С., 1942, 5—21.

ОСИНИН, Димитър. Пушкин и изящната простота. — В: Пушкин, А. С. Съчинения. Пълно събрание в 10 тома. Т. 4. С., 1942, 5—31.

ПУНДЕВА-ВОЙНИКОВА, Александра. Епиграмите на Пушкин. — В: Пушкин, А. С. Съчинения. Пълно събрание в 10 тома. Т. 10. С., 1942, 5—37,

Също и в: Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

ПУНДЕВА-ВОЙНИКОВА, Александра. Пушкин като литературен критик. — Бълг. мисъл, 17, 1942, № 2, 101—116.

РАЙНОВ, Николай. Творчеството на Пушкина. — В: Пушкин, А. С. Съчинения. Пълно събрание в 10 тома. Т. 3. С., 1942, 5—48.

СТОЯНОВ, Людмил. Пушкин и световната литература. — В: Пушкин, А. С. Съчинения. Пълно събрание в 10 тома. Т. 2. С., 1942, 5—31.

Също и в: Стоянов, Л. За литературата, изкуството и културата. С., 1952, 468—480.

БЕЛИТЦ, Н. Петър Велики и Пушкин, носителя на европейското начало в руската история и литература. — Бълг. реч, 17, 1942—1943, № 4—5, 155—162.

БИЦИЛЛИ, П. Пушкин и проблема чистой поэзии. — Год. на Соф. унив. Ист.-филол. фак., 41, 1944—1945, 1—61.

ИВАНОВ, Вичо. Изпитанията на Пушкин и Лермонтов у нас през фашисткия мрак. — Славянски събор. Ред. Н. Ланков. С., 3 март 1945. /Ед. л./.

ПАСПАЛЕЕВ, Леонид. Безсмъртният поет. — Читалище, 1945, № 9, 18—23.

- 78 -

БАРУХ, Арманд. ''Борис Годунов'' начало на демократическата драма в руската литература. — Изкуство, 1946, № 4—5, 304—313.

ГЕОРГИЕВ, Емил. Пушкин в славянските литератури.-Отеч. фронт, № 440, 8 февр. 1946.

ДИНЕКОВ, Петър. Пушкин в България. — Изкуство, 1946, № 1, 46—49.

СТОЯНОВ, Людмил. Пушкин и Мицкевич. — Адам Мицкевич. По случай 91 год. от смъртта му. Ред. П. Динеков в др. С., М-во на информацията, 24 дек. 1946. /Ед. л./

Също и в: Стоянов, Л. За литературата, изкуството и културата. С., 1953, 493—496.

ЦОНЧЕВА, Мара. Автопортретите на Пушкин. — Изкуство, 1946, № 1, 86—88.

АЛЕКСАНДРОВ, Васил. Социални и политически мотиви в поезията на А. С. Пушкин. — Читалище, 1947, № 1, 61—63.

КУЕВ, К. М. Славянското съзнание в творчеството на Пушкин. — Ведрина, 3, № 51, 16 май 1947.

Л[ИКОВ], А. П. Р. Славейков и Пушкин. По случай годишнината от смъртта на Пушкина. — Изгрев. № 725, 5 февр. 1947.

ОГНЕВ, Славчо. 110 години от смъртта на Пушкина. — Бразда, 1947. № 4, 129—132.

СТАНЧЕВ, Стефан. Пушкин. Критико-биогр. очерк. С., Славянски к-т, 1947. 32 с. /Библ. Славянски творци. Цикъл Руски писатели/.

СТОЯНОВ, Людмил. Пушкин в България. — Ведрина, № 36/60, 31 ян. 1947.

СТОЯНОВ, Людмил. Пушкин и Шекспир. — Лит. фронт, № 18, 17 ян. 1947.

Също и в: Стоянов, Л. За литературата, изкуството и културата. С., 1959, 490—492.

ТАТАРОВА, Василка. А. С. Пушкин. /1799—1837/. — Учил преглед, 1947. № 12, 99—104.

- 79 -

ЗИДАРОВ, Камен. А. С. Пушкин и дните, които преживяваме. — Славяни, 1948, № 1, 33—34.

АЛЕКСАНДРОВ, Васил. Велик руски поет [А. С. Пушкин.]. — Лит. фронт, № 39, 28 май 1949.

АЛЕКСАНДРОВ, Васил. Как да организираме Пушкиновото чествуване. — Ведрина, № 169, 27 май 1949.

БОЯДЖИЕВА, Дарина. Велико наследство. — Жената днес, 1949, № 6—7. 14—15.

За Пушкиновите произведения.

БЪЛГАРО-СЪВЕТСКИ тържества из цялата страна. — Отеч. фронт, № 1465, 5 юни 1949.

Също и в: Изгрев, № 1435, 5 юни 1949.

По повод чествуването на Пушкин.

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Пушкин в оценката на Максим Горки. — Учит борба, № 22, 26 мая 1949.

ВЕСЕЛИНОВ, Георги. Пушкин като литературен критик. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

ВСЕСЪЮЗНАТА конференция на пушкинистите пресъздава живия Пушкинов образ. — Лит. фронт № 40, 4 юли 1949.

Отчет за работата и´.

ДАНЧЕВ, Пенчо. Пушкин — велик народен поет. — Лит. фронт, № 40, 4 яни 1949.

ДЕЛЧЕВ, Борис. Пушкин за литературната критика. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

ДИНЕКОВ, Петър. Пушкин в България. — Септември, 1949, № 9, 105—118.

Също и в: Динеков, П. Писатели и творби. С., 1958, 230—261.

ДИНЕКОВ, Петър. Пушкин в световната литература. — Славяни, 1949, № 6, 226—227.

ДОНЧЕВ, Николай. Пушкин у нас. — Изгрев. № 1435. 5 юни 1949.

- 80 -

ЖЕНДОВ, Александър Пушкин в изобразителното изкуство. — Изкуство, 1949, № 5, 440—443.

ЗИДАРОВ, Камен. Как чествувахме 100-годишнината от смъртта на Пушкин. Спомени. — Септември, 1949, № 9, 102—104.

ИВАНОВ, Вичо. А. С. Пушкин. — Младеж,1949, № 6, 22—27. С. Пушкин в България. — Бълг-съветска дружба, 1949, № 6, 29—34.

КАРАКОСТОВ, Стефан. За първите Пушкинови срещи с българи. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

КАРАКОСТОВ, Стефан. Пушкиновата драматургия и отражението и´ в България. — Изкуство, 1949, № 5, 444—456.

КОНСТАНТИНОВ, Георги. А. С. Пушкин — поет на прогресивното човечество. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

ЛАНКОВ, Никола. Чествуването на Пушкин през фашистките години. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

КАРАКОСТОВ, Стефан. Връзките и влиянията. — Лит. фронт, 1, № 40, 4 юни 1949.

ЛЕКОВ, Иван. Южнославянските елементи в езика на Пушкин. — Бълг.-съветска дружба, 1949, № 6, 25—26.

МАТЕЕВ, Пантелей. Пушкин. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

МИНКОВ, Цветан. Влиянието на Пушкин в България. — Славяни, 1949, № 6, 239—241.

МИТОВ, Д. Б. Безсмъртно дело. — Труд, № 217, 6 юни 1949.

НАСЛЕДНИЦИТЕ на Пушкин. — Славяни, 1949. № 5, с. 196.

НИКОЛОВ, Малчо. Пушкин и българските поети. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

Също и в: Николов, М. По върховете на руската литература. С., 1961, 27—33.

- 81 -

ОСИНИН, Димитър. 150-годишнината от рождението на Пушкин. Култ. преглед. — Септември, 1949, № 6, 146—147.

ОСИНИН, Димитър. Пушкин създател на националния руски език. — Славяни, 1949, № 6, 233—234.

ОГНЕВ, Славчо. А. С. Пушкин и руската литература. За 150-годишнината от рождението на великия поет. — Балкански преглед, 1949, № 4—5, 302—309.

ПАВЛОВ, Тодор. Александър Сергеевич Пушкин. По случай 150 г. от неговото рождение. — В: Павлов, Т. А. С. Пушкин, Максим Горки, Вл. Маяковски, Христо Ботев, Дим. Благоев. С., 1949, 7—23.

Също и в: Раб дело, № 145, 5 юни 1949; Нар. младеж, № 1126, 1 март 1952.

ПЕТКОВ, Ал. Пред Пушкиновия юбилей. — Лит. фронт, № 22, 29 ян. 1949.

ПОДГОТОВКА на Пушкиновите тържества в СССР. — Лит. фронт, № 25, 19 февр. 1949.

По случай 150 години от рождението му.

ПОТОМЦИТЕ на Пушкин. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

Сведения за обществената и научната им дейност.

ПУШКИН в ''Песните на западните славяни''. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

Принос за културното сближаване на славянските народи.

ПУШКИНОВИ издания в СССР. — Лит. фронт,. № 40, 4 юни 1949.

РАДЕВСКИ, Христо. Александър Сергеевич Пушкин и неговата поезия. — Изкуство, 1949, № 5, 422—432.

РАДЕВСКИ, Христо. Пушкин и съветската литература. — Славяни, 1949, № 5, 189—190.

РАЗШИРЯВАНЕ на сътрудничеството между българския и съветския народ. Чествуване годишнината от рождението на Пушкин. Изложбата на съветското изкуство. — Изгрев,1425, 24 май 1949.

- 82 -

РЕЧНИК на Пушкиновия език. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА родина чествува своя велик син. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

Изложби, музеи, четения, театрални представления и филми за Пушкин по случай чествуването му.

СТАНЧЕВ, Лъчезар. Пушкинова 150-годишнина. — Лит. фронт, № 38, 24 май 1949.

СТАНЧЕВ, Стефан. А. С. Пушкин. — Читалище, 1949, № 9, 565—571.

СТАНЧЕВ, Стефан. Пушкин и нашето време. — Славяни, 1949, № 5, 173—175.

СТОЯНОВ, Людмил. Влиянието на Пушкин в България. — Отеч. фронт, № 1464, 4 юни 1949.

И стихове на български поети за него.

СТОЯНОВ, Людмил. А. С. Пушкин — вдъхновител на българската литература. — Изкуство, 1949, № 5, 433—439.

ТОДОРОВ, Ангел. Пушкин — гражданин и поет. — Славяни, 1949, № 5, 182—184.

ХАНЧЕВ, Веселин. Пушкин — велик народен поет. — Раб. дело, № 146, 6 юни 1949.

ЧЕСТВУВАНЕТО на Пушкин в страните с народна демокрация. — Труд, № 217, 6 юни 1949.

В София, Букурещ, Прага и Тирана.

ЯНАКИЕВ, Д. А. С. Пушкин — борец против самодържавието и приятел на народа. — Славяни, 1949. № 6, 237—238.

ЯНАКИЕВ, Д. Живот и дело на А. С. Пушкин. — Бълг. — съветска дружба, 1949, № 6, 15—20.

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Романът на Пушкин ''Евгений Онегин'' в светлината на руското освободително движение. — Език и литература, 1949/50, № 1, 51—56.

КОСТОВ, Н. ''Свобода''. Ода от Пушкин. — Език и литература, 1949/50, № 1, 67—75.

- 83 -

МАДЖАРОВ, Д. Х. Влиянието на руската литература върху Вазова. — Учит. борба, № 28,15 юли 1950.

ПОЛЯНОВ, Димитър. /Изказване на юбилейните тържества по случай 150-годишнината от рождението на Пушкин/. — В: А. С. Пушкин /1799—1949/. Материалы юбилейных торжеств. М.-Л., 1951, 59—60.

БОЯДЖИЕВ, А. Пушкин в киното. — Читалище, 1952, № 13, 34—35.

КАРАКОСТОВ, Стефан. Великият певец на свободата и приятел на нашия народ — Пушкин. — Веч. новини, № 164, 9 февр. 1952.

ПАМЕТНИКЪТ на А. С. Пушкин в Бургас. Веч. новини, № 177, 25 февр. 1952.

Също и в: Зем. знаме, № 31, 27 февр. 1952; Отеч. фронт. № 2323, 27 февр. 1952.

ПЕТРОВ, С. Гогол и Пушкин. — Нар. младеж, № 1126, 1 март 1952.

РУСАКИЕВ, Симеон. П. Р. Славейков и руската литература. С., БАН, 1956, 51—89.

Запознаване с лириката на Пушкин.

СТОЙЧЕВ, И. К. Заметки о Пушкине: По поводу сцены в ''Делибаше''. К ''Полтаве''. — В: А. С. Пушкин. Исследования и материали. Т. 1. М.-Л., 1956, 230—235.

ГЕНАДИЕВА-МУТАФЧИЕВА, З. Речник на Пушкин. — Бълг. език, 1957, № 5, 482—485.

По повод издаването на ''Словарь языка Пушкина''. Т. 1. Отг. ред. В. Виноградов и ред. на тома И. С. Илинска. М., ГИС, 1956.

ИВАНОВ, Вячо. Пушкин. — В: Иванов, В. Хора на изкуството. Писатели, художници, артисти. С., 1957, 36—39.

МИНКОВ, Цветан. А. С. Пушкин — наш предтеча. — Славяни, 1957, № 2. 8—10.

НАЙДЕНОВА-СТОИЛОВА, Ганка. Яворов и руската литература. — В: Найденова — Стоилова, Г. П. К. Яворов. Историко-литературно изследване. С., 1957, 220—229.

- 84 -

НОВА серия сборници за Пушкин в Съветския съюз. — Език и литература, 1957, № 2, 158—160.

Преглед на т. 1 от новата серия ''Пушкин, исследования и материали''. М.-Л., 1956.

ПУШКИН в драматургията. По повод 120 години от смъртта на поета. — Театър, 1957, № 2, 78—80.

РУСАКИЕВ, Симеон. Велик певец на свободата. 120 години от смъртта на Пушкин. — Нар. армия, № 2619, 10 февр. 1957.

СТЕФАНОВА, Н. Безсмъртен драматург [А. С. Пушкин]. — Нар култура, № 3, 9 февр. 1957.

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Въздействието на руската класическа литература за формиране и развитие на българската литература през XIX век. Към въпроса за бълг. — рус. лит. връзки до Освобождението. С., БАН, 1958, 47—56, 93—96.

Влиянието на Пушкин върху П. Р. Славейков и Хр. Ботев.

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Пушкин в изображении современных болгарских поэтов. — В кн.: Пушкин. Исследования и материалы. Т. 2. М.-Л., 1958, 433—444.

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Пушкин в българската литература. — Лит. мисъл, 1958, № 3, 98—113.

МЕТЕВА, Евдокия. Евгений Онегин. — Родна реч, 1958, № 9, 16—18.

СТОЙЧЕВ, Иван. Първото Пушкиново стихотворение в българския печат. — Изв. на Държ. библ. В. Коларов за 1956 г., 1958, 216—230.

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Любен Каравелов и руската литература. — Отеч. фронт. № 4488, 31 ян. 1959.

МАСАЛИТИНОВ, Н. О. А. С. Пушкин. 160 години от рождението му. — Лит. фронт, № 22, 4 юни 1959.

СТОЙЧЕВ, Иван. За първите преводачи на ''Кърджали'' от А. Пушкин и М. Чайковски. — Год. на Бълг. библиогр. инст. Елин Пелин, 1959, № 6, 185—192.

Михаил Г. Греков, преводач на ''Кърджали'' от Ал. Пушкин, и Стефан Ботев Петков — на ''Кърджали'' от М. Чайковски.

- 85 -

СТОЙЧЕВ, Иван. Пушкин в българския печат до Освобождението. — В: Сборник в чест на акад. Никола В. Михов по случай осемдесет годишнината му. С., 1959, 257—271.

Същото на рус. ез. в сб. ''Пушкин на юге''. Кишинев, 1962, 411—419.

БЕННЕШ, М. Вторият спектакъл на вахтанговци. — Отеч. фронт, № 4906, 8 юни 1960.

Постановката на малките трагедии на А. С. Пушкин ''Скъперникът-рицар'', ''Моцарт и Салиери'' и ''Каменният гост''.

КАНУШЕВ, Димитър. Пушкин и вахтанговци. — Театър, 1960. № 8, 21—24.

Малките трагедии на А. С. Пушкин ''Скъперникът-рицар'', ''Моцарт и Салиери'' и ''Каменният гост'', представени в София.

КАРАКАШЕВ, Владимир. Пушкин в XX век. — Нар. младеж. № 134, 8 юни 1960.

Театралната рецензия за ''Малките трагедии''.

СТОЙЧЕВ, И. К. Йоаким Груев — первый болгарский переводчик и биограф Пушкина. — А. С. Пушкин. Исследования и материалы. Т. 3. М.-Л., 1960, 461—464.

ТАБАКОВ, Кънчо. Здравей, племе младо, непознато. — Веч. новини, № 2730, 6 юни 1960.

Театралната рецензия за ''Малките трагедии'' на Пушкин, представени от театър ''Вахтангов''.

ТРЕНДАФИЛОВ, Владимир. Вахтанговски апотеоз на Пушкин. — Раб. дело. № 161, 9 юни 1960.

Постановката на ''Скъперникът-рицар'', ''Моцарт и Салиери'' и ''Каменният гост''.

СТОЯНОВ. Людмил. Геният на Пушкин. — В: Стоянов, Л. Народ и писател. С., 1961. 215—230.

ЧЕКАРЛИЕВА, Надя. Евгений Онегин. — Родна реч, 1961. № 1, 28—30.

БАШЕВ, Владимир. Безсмъртният Пушкин. — Раб. дело, № 41, 10 февр. 1962.

- 86 -

ВЕЛЧЕВ, Велчо. А. С. Пушкин и болгарская литература.-В: Пушкин на юге. Кишинев, 1962, 420—444.

ГЕРМАНОВ, Георги. Младостта на Пушкин. — Родна реч, 1962, № 9, 35—37.

Също и в: Родна реч, 1964, № 9, 28—30.

ЖЕЛЕВА, Добринка. Преподаване на романа ''Евгений Онегин'', изучаване литературните оценки на В. Г. Белински в часовете по литература. — Бълг. език и литература, 1963. № 1, 31—39.

ТРИФОНОВА, Слава. А. С. Пушкин и неговите ''Малки трагедии''. — Родна реч, 1963, № 8, 15—18.

МЕТЕВА, Евдокия. Гражданската поезия на Пушкин и Лермонтов в нашето революционно движение. — Език и литература. 1964, № 6, 9—22.

ГЕРМАНОВ, Георги. Прозата на Пушкин. — Родна реч, 1962. № 1, 35—37.

ПУШКИНОВИ ДНИ. — Лит. фронт, № 7, 15 февр.1962.

СТЕФАНОВА, Лиляна. А. С. Пушкин — заедно с нас. — Лит. фронт, № 7, 15 февр. 1962.

По случай 125 години от смъртта на поета.

ЦВЕТКОВ, Иван. Слънце на руската поезия [А. С. Пушкин]. — Труд, № 35, 11 февр. 1962.

АНГЕЛОВ, Ангел. Евгений Онегин. — Родна реч, 1965. № 10. 20—23.

БИТЮГОВА, И. Изследване върху психологията на Пушкиновото творчество. — Език и литература.1965, № 1. 88—91.

Рецензия за книгата на Б. Мейлах ''Художественное мышление Пушкина как творческий процесс''.

ЗАХАРИЕВА, Ирина. Пенчо Славейков — популяризатор на руската литература в списание ''Библиотека ''Свети Климент'' — Лит. мисъл. 1966, № 2, 49—53.

Специално чрез произведенията на Пушкин.

- 87 -

КАРАНФИЛОВ, Ефрем. Моцарт и Салиери. — Родна реч, 1966. № 3, 29—33.

АРНАУДОВ, Михаил. Пушкин за своето творчество. — В: Арнаудов, М. Личности и проблеми в европейската литература. С., 1967, 221—236.

ГЕОРГИЕВ, Емил, А. С. Пушкин и българите. — Лит. мисъл, 1967, № 2, 126—131.

Анализ на повестта ''Кърджали'' и интересът на автора към българския народ.

ГЕРМАНОВ, Георги. Пушкин и Онегин. — Септември. 1967, № 2, 198—208.

Проблемата за съотношението между автора и героя в романа ''Евгений Онегин''.

ИВАНОВА, Ана. В съзвучие със съвременността. — Театър, 1967, № 2, 45—48.

Пушкиновите малки трагедии ''Пир по време на чумата'', ''Скьперникът-рицар'' и ''Моцарт и Салиери'' в Театъра на поезията и естрадата, режисьор Леон Даниел.

КАРАНФИЛОВ, Ефрем. Моцарт и Салиери. — В: Каранфилов, Е. Творци. Есета. С., 1967, 7—31.

Също и в: Каранфилов, Е. Герои и характери. С., 1970. 221—244.

ЛИЛОВ, М. В театъра на поезията и естрадата. ''Малките трагедии'' на Пушкин /режисьор Л. Даниел/. — Зем. знаме, № 38, 14 февр. 1967.

ПАУНОВСКИ, Иван. И пак да си спомним. [Есе]. С.,1967. 4—109.

ЧУКАЛОВ, С. Синът на Пушкин и освобождението на България. — Раб. дело, № 334. 30 ноем. 1967.

Участието му в бойните действия 1877—1878 г.

ФИЛЧЕВ, Петър. В орбитата на режисьора. ''Малки трагедии'' от Пушкин на сцената на Театъра на поезията и естрадата /режисьор Л. Даниел/. — Нар. младеж, № 9, 12 ян. 1967.

- 88 -

ГЕРМАНОВ, Георги. Поетът Пушкин. — В: Руски класически и съветски писатели. Сборник статии и очерци. С., 1968, 5—22.

АНАСТАСОВА, Л. Пушкин в музиката. —.Худож. самодейност, 1969, № 6, с. 29.

Също и в: Бълг. — съветско единство, № 22, 3 юни 1954.

ИКОВА, Иванка. Възславилият свободата. — Отеч фронт, № 7683, 7 юни 1969.

КЪРДЖИЕВ, Драган. Трагичното в операта ''Борис Годунов'' в нейния литературен първообраз. — Год. на Бълг. държ. консерватория, 1969, № 4, 57—69.

ДУДЕВСКИ, Христо. Пушкин в Болгарии. — Русская литература, 1972, № 2, 207—219.

ЧОЛАКОВ, Л. Два велики образа /в романа ''Евгений Онегин'' и ''Евгения Гранде'' от Балзак/. — Родна реч, 1972, № 2, 56—60.

ФИЛЧЕВ, Петър. Съвременно, успешно. — Борба /В. Търново/, № 48, 20 апр. 1972.

''Малките трагедии'' от А. С. Пушкин във Великотърновския драмат. театър, режисьор Л. Молчева.

РУЖ, Иван. Гении [Хр. Смирненски и А. С. Пушкин]. — Пламък, 1973, № 18, 55—62

А. С. ПУШКИН. 1799—1974. — Лит. фронт, № 23,6 юни 1974.

Съдържа: Пантелей Зарев. Безмъртието; Здравко Петров. Поетът и Русия; Григор Ленков. Уроците на Пушкин; Георги Германов. Българската тема в творчеството на Пушкин; Вичо Иванов. Рисунките на поета; Велчо Велчев. Във възраждането на славянските народи; Иван Пауновски. Пушкин и неговите съвременници; Милка Бочева. Паметни тържества; Бригита Йосифова.С много любов.

БОШНАКОВ, Димитър К. Пушкин в България.[Библиогр. преглед]. — Пулс, № 12, 4 юни 1974.

БОЧЕВА, Милка. Непреходната слава на гения. — Нар Младеж, № 117, 6 юня 1974.

- 89 -

Иллюстрация:

''Библиотека для чтения'' от 1834 г., където е напечатана

за първи път Пушкиновата повест ''Кърджали''

Титулен лист

Иллюстрация:

Началната страница от Пушкиновата повест ''Кърджали'',

напечатана в ''Библиотека для чтения'', 1834, т. VII."

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Българо-руски литературни взаимоотношения през XIX-ХХ в. От Фонвизин до Горки, С., 1974, с. 62, 122, 156.

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Велик национален и световен поет. — Зем. знаме, № 117, 6 юни 1974.

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Гьоте подарява перото си ... [на Пушкин]. — Пулс, № 12, 4 юни 1974.

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Пушкин и българите. — Нар. култура, № 24, 8 юни 1974.

ВЕЛЧЕВ, Велчо. Един българин на Пушкиновите тържества в 1880 г. — Антени, № 23, 7 юни 1974.

ГЕРМАНОВ, Георги. Величието на поета. — Раб. дело, № 157, 6 юни 1974.

ЗИДАРОВ, Камен. В ония години. — Лит. фронт, № 24, 13 юни 1974.

По повод 175 г. от рождението на А. С. Пушкин.

175 ГОДИНИ от рождението на А. С. Пушкин. — Кооп. село, № 116, 5 юни 1974.

Съдържа: Петър Динчев. Гражданин на целия свят. — Димитър Бошнаков. Вековна обич. [Първото стихотворение, посветено на Пушкин в България].

ТРОЕВ, Петко. Поетичният гений на Русия. 175 години от рождението на А. С. Пушкин. — Веч новини. № 7025, 3 юни 1974.

Съдържа и библиографска справка ''Пушкин в България'' от Д. К. Бошнаков.

ЦВЕТКОВ, Иван. Слънцето на руската поезия. — Нар. култура, № 24,8 юни 1974.

ЦОНЕВ, Светозар. Гордостта на руската литература. — Нар. армия. № 7911, 7 юни 1974.

По повод 175 г. от рождението на А. С. Пушкин.

- 90 -

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

ВАЗОВ, Иван. Пушкин. Стих. — Зора, 1, 1885, № 2, с. 81

Също и в: Събрани съчинения в 20 т. Т. 2. С., 1955, с. 389.

ВАЗОВ, Иван. На Пушкиновата стогодишнина. Стих. — Бълг. преглед, 5, 1899, № 9—10, с. 1.

Също и в: Бълг. сбирка, б, 1899, 13—14, 626—627; Събрани съчинения в 20 т. Т. 3, 1955, 50—51.

ПОПОВ, Д. К. На А. С. Пушкина. Стих. — Бълг. сбирка, 6, 1899, № 11—12, с. 576.

Също и в: Бълг. преглед, 5, 1899, № 9—10, с. 2.

ПОЛЯНОВ, Димитър. Съдът на безсмъртните. Стих. — Социалист. преглед, 2, № 35, 8 септ. 1919.

Също и в: Събрани съчинения в 6 т. Т. 1. С., 1960, с. 161—165.

ФЕДОРОВ. А. А. С. Пушкин. Стих. — Славянски календар за 1921 г., 11, 1921, 51—57.

Също и в: Славянски глас, 24, 1930, № 2—3, 49—50.

ВАПЦАРОВ, Никола Й. Пушкин. Стих. — Нова камбана, 1, № 246, 17 февр. 1937.

Също и в: Съчинения. С., 1971, 86—88.

ПЕЦ/ЕВ/, Венелин. Епиграма за царя на епиграмите — Пушкин. — Заря, 15, № 4644, 28 февр. 1937.

КАРАНОВСКИ, Иван. Четене на ''Евгений Онегин''. Разказ. — Вечер, 1, № 108, 2 март 1940.

НЕНОВА, Мария. На Ал. Пушкин. Стих. — Сердика, 1947, № 1—2. с. 22.

- 91 -

РИЛЕЦ, Страхил. А. С. Пушкин. Стих. — Стожер, № 11, 29 ян. 1947.

Също и в: Лит. подем /Ст. Загора/, 7/8, 30 ноем. 1948.

ГРУБЕШЛИЕВА, Мария. Град Пушкин. Стих. — Септември, 1949, № 5, с. 38.

ЕТЪРСКИ, Стоян. Пушкину. Стих. — Нар. младеж. № 271, 6 юни 1949.

ПОЛЯНОВ, Димитър. Великому Пушкину; В Ленинград. Стих. — В: Избрани произведения. Т. 1. С., 1952, 481—484.

Също и в: Събрани съчинения. Т. 3. С., 1961, 177—179. Писани са през 1949 г.

РУДНИКОВ, Иван. На Пушкин. Стих. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

СТАЙКОВ, Николай. Пушкин. Стих. — Труд, № 225. 15 юни 1949.

ФУРНАДЖИЕВ, Никола. Пред паметника на Пушкин. Стих. — Септември, 1950, № 6, 16—17.

Също и в: Стоянов, Л. и Р. Ралин. Книга за дружбата. С., 1951. 220—221.

БАЛЕВСКИ. И. Той ще живее вечно. Стих. — Работническо творчество. Лит. сборник. С., 1951, 101—102.

РАЛИН, Радой. Доклад за Пушкин. Стих. — В: Стоянов, Л. и Р. Ралин. Книга за дружбата. С., 1951. 632—633.

ЧЕРНИШЕВ, Славчо. На Пушкин. По случай 114 години от смъртта му. Стих. — Лит. фронт, № 24, 15 февр. 1951.

РАДУШЕВ-БЕЛОЛОМСКИ, Хр. Пушкин. Стих. — Дунавска правда /Русе/, № 35, 11 февр. 1953.

ЦОНЕВ, Пламен. Пушкин в изгнание. Стих. — Веч. новини, № 1708, 8 февр. 1957.

ПАНТЕЛЕЕВ, Димитър. Пушкиновото слово. Стих. — Бълг.-съветска дружба, 1959, № 23, с. 11.

- 92 -

ГУНДОВ, Димитър. Майка; Невски проспект. Стих. — Пламък, 1960, № 3, с. 11.

КОЛАРОВ, Иван. Разговор с Пушкин. Стих. — Отеч фронт, № 5314, 1 окт. 1961.

СЕВЕРНЯК, Серафим. Черен сняг. [Пътепис за Пушкиновите места]. — Лит. фронт, № 10, 2 март 1967.

СТЕФАНОВА, Лиляна. Праведният гняв. Стих. — В: Стефанова, Л. Слънцето ме целуна. С., 1970, 23—24.

БОЖИЛОВ, Божидар. Погребението на Пушкин. Стих. — Раб. дело, № 157, 6 юни 1974.

ГЕОРГИЕВА, Татяна. Пушкин. Стих. — Лит. фронт, № 23, 6 юни 1974.

ИСАЕВ, Младен. Орелът на Пушкин. Стих. — Лит. фронт, № 23, 6 юни 1974.

МАРИНОВ, Михаил. Утеха. Стих. — Лит. фронт, № 23, 6 юни 1974.

СЕВЕРНЯК, Серафим. Зловещо небе. Разказ. — Лит. фронт, № 23, 6 юни 1974.

ДРУГИ АВТОРИ (В ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК)

ЧЕРТИ из живота на Александра Сергеевича Пушкина. /Прев. от рус. Г. Ненов/. — Наука /Пловдив/,1884, № 5—6, 506—539.

СКАБИЧЕВСКИ, А. И. Пушкин. Биогр. очерк. Прев. Г. Б. /Георги Бакалов/. Варна, книж. К. Евстатиев, 1898. 116 с.

БЕЛИНСКИ за Пушкин. Прев. Ил. С. Бобчев /от Соч. Т. 8/. — Бълг. сбирка, 6, 1899, № 9—10, 453—460.

ЮЖАКОВ, С. Н. А. С. Пушкин. Любов и щастие. <Крит. етюд>. Прев. Антон Даваджов. Г. Оряховица, Горнооряховско колоездачно д-во, 1906. 71 с.

ДОСТОЕВСКИ, Ф. М. Пушкин. Реч, прочетена на 8 юни 1880 г. в заседанието на Дружеството на любителите на Пушкина. Прев. Боян Секулов. С., печ. Просвещение, 1912. 16 с.

- 93 -

БЕЛИНСКИ, В. Г. Лириката на Пушкин и патосът в поезията му. Прев. Ю. Добрева. С. /1919/, 1—103.

САВОДНИК, В. Александър Сергеевич Пушкин. <Лит. очерк>. Прев. от Р. Багрянова. Плевен, печ. Изгрев, 1921. 78 с.

ПЛЕХАНОВ, Г. Изказване и за Пушкин по повод погребението на Некрасов. — Нов път, 1, 1924, № 9,277—280.

ТУРГЕНЕВ, И. С. и Ф. М. Достоевски. Пушкин. Две забележителни характеристики. Прев. С. Чилингиров. С., печ. Типограф, 1924. 72 с.

ЛУНАЧАРСКИ, А. Великанът Пушкин. — Наковалня. № 64, 24 февр. 1927.

Из речта ''Съдбините на руската революция'', 1925 г.

ЩЕГОЛЕВ, П. Е. Трагедията на Пушкин. — Наковалня, № 64, 24 февр. 1927.

ФРИЧЕ, В. Въпросът за Пушкин. — Наковалня, № 64, 24 февр. 1927.

ГРОСМАН, Л. Истината по убийството на Пушкин. Записка на Д’Аринак. — Нова камбана, 1, № 174—238, 30 ноем.—18 февр.,1936—1937.

АШУКИН, Н. Живият Пушкин. Истор. мозайка. — Днес, 1, № 286, 312, 14 ян. — 13 февр. 1937.

БЕМ, А. Л. Световното значение на Пушкина. С., Държ. печ., 1937. 14 с.

Също и в: Учил. преглед, 36, 1937, № 2, 191—204.

ВЕРЕСАЕВ, В. Животът на Пушкина. Биогр. очерк. Прев. Ст. Попова-Бакалова. С. /печ. Радикал/, 1937. 64 с.

ЖУХИНА, К. Дуелът, трагичната смърт и тайнственото погребение на Пушкина. — Заря, 15, № 4620, 30 ян. 1937.

ТОЛСТОЙ, С. Л. За Пушкин. — Нова камбана, 1, № 240, 20 февр. 1937.

ГЛЕБОВ, Глеб Я. Философията на природата в теоретическите изказвания и творческата практика на Пушкин. — В: Пушкин, А. С. Съчинения. Пълно събрание в 10 тома. Т. 8. С., 1942, 5—41.

Подпис: Г. Г.

- 94 -

МОДЗАЛЕВСКИЙ, Б. Л. Писмата на Пушкина. — В: Пушкин А. С. Съчинения. Пълно събрание в 10 тома. Т. 9. С., 1942, 5—28.

Подпис: Б. К.

ТОМАШЕВСКИЙ, Б. Т. Езикът и стилът на Пушкина. — В: Пушкин, А. С. Съчинения. Пълно събрание в 10 тома. Т. 6. С., 1942. 5—18.

Подпис: Б. Т.

ЯКУБОВИЧ, Д. П. Пушкин и Валтер Скот. — В: Пушкин, А. С. Съчинения, Пълно събрание в 10 тома. Т. 7. С., 1942, 5—12.

Подпис: Л. Г.

СМИРНОВ, В. Великият руски поет. /Прев. К. М./. — Бълг.-съветска дружба, 1945,№ 6, с. 21.

БЛАГОЙ, Д. Д. Александър Пушкин. — Изгрев, № 414, 9 февр. 1946.

ХРАПЧЕНКО, М. Пролетариатът и Пушкин. — Народ, № 416, 12 февр. 1946.

БЛАГОЙ, Д. Д. Пушкин — поет на действителността. Прев. от рус. Ст. Георгиева. — Език и литература, 1947, № 5, 42—52.

ГОРКИ, М. А. С. Пушкин. — В: Горки, М. Избрани литературно-критични статии. С., 1947, 29—57.

КИРПОТИН, В. Александър Сергеевич Пушкин — гениалният поет. — Бълг.-съветска дружба, 1947, № 2, 15—16.

НОВИКОВ, В. Всемирен гений. /По случай 110 години от смъртта на А. С. Пушкин/. — Раб. дело, № 32, 9 февр. 1947.

РОЗАНОВ, И. Пушкин и пролетта на руската поезия. Прев. Н. Д. — Читалище, 1947, № 6, 8—12.

БЛАГОЙ, Д. Д. Свободолюбието на Пушкин. — Зем. знаме, № 544, 19 юни 1948.

МЯСНИКОВ, А. Пушкин. Прев. Н. Доброволска. С., БКП, 1948. 72 с. /Велики руски хора/.

- 95 -

А. С. ПУШКИН създател на руската реалистична литература. Прев. Г. Пановски. — Славяни, 1949, № 1—2, с. 76.

БЕРНЩАЙН, И. Изучаване наследството на А. С. Пушкин в Съветския съюз. — Бълг.-съветска дружба. 1949. № 6, 27—28.

БЛАГОЙ, Д. Д. Пушкин — велик руски национален поет. Прев. Д. И. Полянов. С., СБСД. 1949, 47 с.

БЛАГОЙ, Д. Д. Велик поет на велик народ. Прев. Н. Д. — Септември, 1949, № 9, 98—101.

БЛАГОЙ, Д. Д. Нашият Пушкин. Прев. В. Каратеодоров. — Труд, № 205, 21 май 1949.

Също и в: Бълг.-съветска дружба,1949, № 6, 21—22.

БРОДСКИ, Н. Л. Пушкин и народното творчество. — Бълг.-съветска дружба, 1949, № 6, 23—24.

ВОЛКОВ, А. Горки за Пушкин. — Труд. № 217, 6 юни 1949.

ГОРОДИНСКИ, В. Пушкин в руската музика. — Изкуство, 1949, № 5, 457—464.

ГРИНКОВА, Н. П. Създателят на руския литературен език.-Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

ДЕРЖАВИН, Н. С. Пушкин в България. — Балкански преглед, 1949, № 6, 431—435.

ДЕРЖАВИН, Н. С. Пушкин и славянските народи. — Славяни, 1949, № 6. 228—229.

Също и в: Бълг.-съветска дружба,1949, № 6. 37—38.

ЕГОЛИН, А. М. Пушкин — велик руски поет. Прев. Х. Левенсон. — Бълг.-съветска дружба, 1949, № 6, 11—14.

ЖУРАВЛЬОВ, Д. Пушкин в моя творчески живот. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

Мнение на актьор-рецитатор за качествата, които трябва да притежава Пушкиновият рецитатор.

- 96 -

ИВАНОВ, В. Нас ни свързва Пушкинова безкористна дружба. — Славяни, 1949, № 6, 253—254.

Слово по случай 150 години от рождението му.

КИРПОТИН, В. Пушкин — жизнен път. Прев. Х. Левенсон. С., СБСД, 1949. 144 с.

КЛАСИЦИТЕ за Пушкин. — Труд, № 27, 6 юни 1949.

КОЗАКОВ, Михаил. Последната квартира на великия поет. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

КОМАРОВ, Константин. Пушкински парк-музей. — Бълг.-съветска дружба, 1947, № 5, 19—20.

КУДРИН, А. В града на великия поет. — Лит. фронт, № 40, 4 юнии 1949.

МЕЙЛАХ, Б. Пушкин и декабристите. — Балкански преглед, 1949, № 4, 310—313.

Също и в: Лит. фронт. № 40, 4 юни 1949.

НЕДОШИВИН, Г. Пушкин и руското изобразително изкуство. — Труд, № 217, 6 юни 1949.

НОВИКОВ, Ив. А. С. Пушкин и ''Слово о полку Игореве''. — Лит. фронт, № 40 4 юни 1949.

ПЕТРОВ, С. М. Великият руски поет /А. С. Пушин/. — Славяни, 1949, № 6, 223—225.

ПЕТРОВ, С. М. Живот и творчество [на А. С. Пушкин]./Прев. Исак Наимович/. /С./ /1949/. 103 с.

ПУШКИН в оценката на революционните демократи. — Славяни, 1949, № 5, 192—194.

Белински, Херцен, Чернишевски, Салтиков-Шчедрин, Некрасов, Горки.

СУРКОВ, А. Пушкин живее в сърцата на всички българи. — Зем. знаме, № 844, 5 юни 1949.

Слово, произнесено на чествуване в София.

СУРКОВ., А. Слънцето на руската поезия. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

Статия за Пушкин, предназначена за ''Литературен фронт''.

- 97 -

ШАВЕРДЯН, А. Пушкин и руската класическа опера. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

УСПЕНСКИЙ. И. Велик съдник на Запада [Пушкин].— Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

ЦЕЙТЛИН, Александър. Естетиката на Александър Пушкин. — Изгрев, № 1437, 8 юни 1949.

ШМАРИНОВ, Дмитрий. Моята работа по илюстрациите на Пушкиновите произведения. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

ЯКОВЛЕВ, П. Художниците на поета. — Художник, 1949, № 2, 99—102.

Пушкинската тема в съветското изкуство.

БРОДСКИ, Н. Л. Пушкин и нашето време. — Бълг.-съветска дружба, 1950, № 6, 21—23.

ЦЕЙТЛИН, А. Световното значение на А. Пушкин. — Бълг.-съветска дружба, 1950, № 6. с. 16.

ГЛИНКА, Ф. М. Случка с Пушкин. — Веч. новини. № 262, 6 юни 1952.

Пушкин споделя безпокойството си от предстоящата среща с началника на дворцовата полиция, при когото му е наредено да се яви.

ГОГОЛ, Н. В. Борис Годунов; Няколко думи за Пушкин. — Събрани съчинения в 6 тома. Т. 6. С., 1953, 7—12, 32—37.

ЕГОЛИН, А. М. Пушкин. — В: Еголин, А. М. Освободителни и патриотични идеи в руската литература през XIX в. С., 1953, 37—60.

БЕЛИНСКИ, В. Г. Съчиненията на Александър Пушкин. — В: Избрани произведения. С., 1955, 391—808.

Включва 9 от 11-те статии на Белински за Пушкин.

ЧЕРНИШЕВСКИ, Н. Г. Очерци за гоголевския период на руската литература. — В: Избрани произведения. С., 1955, 453—156, 465—470, 498—500, 520—530, 564—568.

СЛОНИМСКИ, Ал. Безсмъртието на поета. — Зем. знаме, № 4802, 10 февр. 1962.

- 98 -

БЕРКОВ, Павел. Към проблематиката на поемата ''Полтава'' /Прев. от рус. ез./ — Език и литература, 1966, № 6, 23—42.

МАКОГОНЕНКО, Г. П. Романът на Пушкин ''Евгений Онегин''. /Лит. анализ/. Прев. от рус. Станчо Костов. С., Нар. просвета, 1966. 112 с. /Библ. Лит. разбори/.

ЛУНАЧАРСКИ, А. В. Александър Сергеевич Пушкин. — В: Луначарски, А. В. Силуети. С., 1968, 129—134.

Също и в: Родна реч, 1958, № 3. 27—29.

ЯКУНИН, Н. Из историята на руско-българските културни връзки. П. В. Засодимски и общественото движение в България от края на XIX век. — Лит. мисъл, 1968, № 4, 134—139.

За влиянието на Пушкин в България.

БЛАГОЙ, Д. Д. Към въпроса за реализма на Ф. М. Достоевски. Достоевски и Пушкин. — Език и литература, 1971, № 6, 1—19.

А. С. ПУШКИН. 1799—1974. — Лит. фронт. № 23,6 юли 1974.

Съдържа: Борис Мейлах. Пушкин и световната литература; Бела Ахмадулина. Вечното присъствие; Евгений Винокуров. Разговор с Пушкин; Расул Риза. Мъдростта на поета; Марина Цветаева. Пушкин и Пугачов. [Прев. от рус.].

ДУДИН, Михаил. Винаги съвременен. [Прев. от рус. ез.]. — Лит. фронт, № 24, 13 юни 1974.

По повод 175 години от рождението на А. С. Пушкин.

МОЛОВ, Владимир. Три неизвестни автографа [на Пушкин. Прев. от рус. ез.]. — Нар. младеж, № 117, 6 юни 1974.

ЦВЕТАЕВА, Марина. Моят Пушкин. [Прев. от рус. ез.]. — Отеч. фронт, № 9199 и 9201, 4 и 7 юни 1974.

Откъс от очерка ''Наталия Гончарова'' 1929.

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕРМОНТОВ, М. Ю. Смъртта на Пушкин. — Роман 1, М. 1, 27 февр. 1935.

Също и в: Избрани стихотворения, С., 1964, 68—71.

- 99 -

НОВИКОВ, Ив. А. Пушкин на юг. Роман. Прев. X. Левевсон. /С., Бр. Миладинови/ /1945/. 408 с. /Библ. Знаменити романи. Год. 4. кн.5 и 6/.

ТИНЯНОВ, Ю. Пушкин. /Роман/. Прев. от рус. Еню Колев и Орлин Василев. С., печ. Фар, 1945. 603 с. /Библ. Златни зърна. Бележити личности. № 19/.

ШАТИЛОВ, Б. Пушкин. Прев. Леонид Паспалеев. С., Руска книга, 1945. 336 с.

НОВИКОВ, Ив. Пушкин в Михайловское. Роман. Прев. Надя Попова. /С./, печ. Бр. Миладинови, 1946/. 432 с. /Библ. Знаменити романи. 5, № 8/.

ГРУДЗЕНКО, С. Пушкин. Стих. Прев. Ал. Муратов. — Лит. фронт, № 40, 4 юни 1949.

ОДОЕВСКИ, А. И. Отговор на посланието на Пушкин. Стих.-Лит фронт, № 51, 18 дек. 1952.

ЧИКОВАНИ, Симон. Пушкин и Мицкевич. Стих. — В: Избрани стихотворения. С., 1962, 102—103.

НОВИКОВ, Ив. А. Пушкин в изгнание. Роман. Прев. от рус. Кръстю Кръстев. С., Нар. култура, 1963. 752 с. /Библ. Световни образи/.

МАЯКОВСКИ, Вл. Юбилейно. Стих. Прев. Хр. Радевски. — В: Маяковски, Вл. Избрани произведення. Т. 1. С.,1967, 133—141.

Писано 1924.

АХМАТОВА, Ана. Мургав юноша бродел тръпен... [Стих]. Прев. от рус. ез. Григор Ленков. — Лит фронт, № 23, 6 юни 1974.

БАГРИЦКИ, Едуард. За Пушкин. [Стих.]. Прев. от рус. ез. Григор Ленков. — Лит фронт № 23, 6 юни 1974

- 100 -

КНИГИ ЗА ПУШКИН НА РУСКИ ЕЗИК

МАТЕРИАЛЫ для биографии А. С. Пушкина и письма его к Рылееву, Бестужеву и другим. Лейпциг, Э. Л. Каспрович, 1873. 111 с.

ВЕНОК на памятник Пушкину. Пушкинские дни в Москве... СПб., 1880. 111, 354 с.

АРХАНГЕЛЬСКИЙ, А. С. Пушкин в его произведеніях и письмах. По поводу пяти десятилетия со времени его смерти. <1837—1887>. Казань, типогр. имп. унив., 1887. 92 с.

ЯКОВЛЕВ, В. А. Отзывы о Пушкине с юга России. В воспоминаниях пятидесятилетия со дня смерти поэта 29-го января 1887. Собрал... Одесса, 1887. XI, 157 с.

СКАБИЧЕВСКИЙ, А. М. А. С. Пушкин. Его жизнь и литературная деятельность. Биогр. очерк. СПб., Общественная польза, 1891. 80 с.

МАРТЫНОВСКИЙ, В. Русские писатели в выборе и обработке для школ. Т. 1. Тифлисъ, К. И. Козловский, 1894. 448 с.

КРИТИЧЕСКИЕ статьи. Пушкин, Гоголь, Тургенев... Современник 1854—1861 г. 2. изд. СПб., Чернышевский, 1895. 387 с.

СМИРНОВА, А. О. Записки /из записных книжек 1826—1845/. СПб., журнал Северный вестник, 1895—1897. V, III 341,II 96 с.

ЧЕРНЬШЕВСКИЙ, Н. Г. Критические статьи: Пушкин, Гоголь, Тургенев, Островский, Лев Толстой, Щедрин и др. <Современник, 1854—1861 г.>. 2.изд. СПб., Н. М. Чернышевский, 1895. 387 с.

КОРШ, Ф. С. Разбор вопроса о подлинности окончания ''Русалки'' А. С. Пушкина по записи Д. П. Зуева. 1—[6]. СПб., 1898—1899. 364 с.

ФРАНЦЕВ, В. А. А. С. Пушкин в чешской литературе. Библиографические материалы. СПб., 1898. 22 с.

- 101 -

ГРОТ, Я. К. Пушкин, его лицейские товарищи и наставники. Статьи и материалы... 2. доп. с прил. неизд. письма Пушкина. СПб., 1899. 315 с.

КУЛАКОВСКИЙ, П. Славянские мотивы в творчестве Пушкина. Речь. Варшава, 1899. 22 с.

СМИРНОВ, А. И. Три речи об А. С. Пушкине. Варшава, 1899. 72 с.

СПЕРАНСКИЙ, М. Н. Друзья и враги Пушкина в литературе. Нежин, Реч, 1899. 26 с.

ТИХОМИРОВ, В. Пушкин в его отношении к Байрону. Витебск, 1899. 48 с.

ФИЛОНОВ, А. Борис Годунов. А. С. Пушкина. Опыт разбора со стороны исторической и эстетической. СПб.,1899. 175 с.

ЮБИЛЕЙНЫЙ сборник /26 мая 1899/. Историко-литературных статей о Пушкине. СПб., Романов, 1899. 172 с.

ДУЭЛЬ Пушкина с Дантесом-Геккерном. Подлинное военно-судное дело 1837 г. СПб., 1900. 160 с.

А. С. ПУШКИН в южно-славянских литературах. Сборник библиографических и литературно-критических статей. Под ред. акад. И. В. Ягича. СПб., 1901. 407 с.

РУССКАЯ критическая литература о произведениях А. С. Пушкина. Хронологический сборних критико-библиографических статей. 2. изд. Ч. 1—3, 4—7. М., В. Зелинский, 1901— 1904.

МАЙКОВ, Л. Н. Материалы для академического издания сочинений А. С. Пушкина. Собрал... СПб., 1902. 274 с.

КОРОБКА, Н. И. Личность в русском обществе и литература начала XIX века. Пушкин-Лермонтов. СПб.,1903. 82 с.

ДЕРЖАВИН, Н. С. А. С. Пушкин и юбилейная литература. Библиографическая справка. Варшава, 1904. 166 с.

МЕРЕЖКОВСКИЙ, Д. Вечные спутники. Пушкин. З. изд. СПб., М. В. Пирожков, 1906. 90 с.

АВЕРКИЕВ, Д. В. О драме. Критическое рассужденне. С приложением статьи. Три письма о Пушкине. 2. изд. СПб., Суворин, 1907. 387 с.

- 102 -

РОЗОВ. В. А. Пушкин и Гете. Киев, 1908. 309 с.

САЛЬНИКОВ, А. Н. А. С. Пушкин. <Биогр. и разбор его главнейших произведений> СПб. /В. Я. Мильштейн/, 1909. 139 с.

ВОСКРЕСЕНСКИЙ, Е. ''Полтава'' А. С. Пушкина. <Разбор поэмы>. 3. изд. М., 1910. 71 с.

БЕЛИНСКИЙ, В. Г. Статьи о Пушкине. От Ломоносова до Пушкина. Ч. 1—4. М., Польза /1911/. 236 с.

Също и в: Полное собрание сочинений. Т. 7. 1955.

ОВСЯНИКО-КУЛИКОВСКИ, Д. В. Пушкин. СПб., 1912. 214 с. Кн. е т. 4 от Собрание сочинений.

ГЕРШЕНЗОН, М. О. Мудрость Пушкина. М., К-во писателей /1919/. 230 с.

АВЕНАРИУС, Василий П. Пушкин в селе Михайловское. Страница из жизни Пушкина. СПб., Гос. изд., 1920. 39 с.

САКУЛИН, П. Н. Пушкин. Ист. лит. эскизы. М., Алциона, 1920. 75 с.

ГОФМАН, М. Л. Пушкин. Первая глава науки о Пушкине. 2 изд. доп. Пг., Атеней, 1922. 196 с.

СБОРНИК Пушкинскаго дома на 1923 год. Пушкин и др. Пг., Гос. изд., 1922. 332 с.

СОБОЛЕВСКИЙ, друг Пушкина. Сб. статей В. И. Саитова. СПб., Партенон, 1922. 47 с.

ГУБЕР, П. К. Дон-Жуанский список Пушкина. Главы из биографии. Пб., 1923. 279 с.

ЕРМАКОВ, И. Д. Этюды по психологии творчества Пушкина. <Опыт органического понимания Домика в Коломне, Пророка и Маленьких трагедий>. М.-Л., Гос. изд.,1923. 193 с.

ЛЕРНЕР, Н. О. Проза Пушкина. 2. изд. испр. и доп. Пг., Книга /1923/. 112 с.

МЯКОТИН, В. А. А. С. Пушкин и декабристы. Берлин и др. Ватага и Пламя, 1923. 90 с.

ОЧЕРКИ по поэтике Пушкина. Берлин, Эпоха,1923. 221 с.

- 103 -

ПИСАРЕВ, Д. П. Пушкин и Белинский. [Вступ. статья М. Неведомского]. М. и др., Гос. изд. 1923. 131 с.

МОДЗАЛЕВСКИЙ, Б. Л., Ю. Г. Оксман и М. А. Цявловский. Новые материалы о дуэли и смерти Пушкина. Со снимком с условий дуэли. Пб., Атеней, 1924. 137 с.

КОТЛЯРЕВСКИЙ, Н. Пушкин как историческая личность. Берлин, Научная мысль, 1925. 260 с.

ГЕРШЕНЗОН, М. О. Статьи о Пушкине. Со вступ. статьей Леонида Гроссмана ''Гершензон -писатель''. М., Гос. акад. Худож. наук., 1926. 123 с.

ГРОССМАН, Л. П. Пушкин в театральных креслах. Картины русской сцены 1917—1820 годов. /Л./, Брокгаус-Ефрон, 1926. 182 с.

ГРОССМАН, Л. П. От Пушкина до Блока. Этюды и портреты. М., Современные проблемы, 1926. 359 с.

СЕРАПИН, С. Пушкин и музыка. Опыт выявления лит. муз. проблемы. Руслан и Людмила. Романсы, Русалка. С., Юго-Восток /1926/. 144 с.

ПУШКИН и его современники. Материалы и исследования. Вып. XXXI—XXXVII. Пг., Акад. наук., 1427—1929.

ГОФМАН, М. Л. Пушкин. Психология творчества. Париж, 1928. 223 с.

ГЕССЕН, С. и Л. Модзалевский. Разговоры Пушкина. Собрали... М., Федерация, 1929. 312 с.

ЛЕРНЕР, Н. О. Рассказы о Пушкине. Л., Прибой, 1929. 223 с.

МОДЗАЛЕВСКИЙ, Б. Л. Пушкин. [Сборник — статей]. Л., Прибой, 1924. 440 с.

ПУШКИНСКИЙ сборник. <Русский институт в Праге>. Прага, Политика, 1924. 303 с.

САВВИН, Н. А. Болдино и А. С. Пушкин. Нижний Новгород, Археолого-этнологическая комиссия, 1929. 51 с.

ФРАНЦЕВ, В. А. Пушкин и польское восстание 1830—1831. Опыт исторического комментария к стихотворениям: Клеветникам России и Бородинская годовщина. Прага, Политика, 1929. 144 с.

- 104 -

АЛЕКСАНДР ПУШКИН. [Жизнь и творчество]. М., Журнально-газетное объединение, 1934. 1184 с.

ВЕРЕСАЕВ, В. Спутники Пушкина. Вып. 1. М., Мир, 1934. 270 с.

ВЕРЕСАЕВ, В. В. Пушкин в жизни. Систематический свод подлинных свидетельств современников. б. изд. 1—2. М., Советский писатель, 1936. 446, 452 с.

ГОЛУБЕВ, В. Пушкин в изображении Репина. Предисл. И. И. Бродского. М.-Л., Акад. наук СССР, 1936. 98 с.

КИРПОТИН, В. Я. Наследие Пушкина и коммунизм. М., Гослитиздат, 1936. 312 с.

НЕГОВСКИЙ, Е. Календарь дней Пушкина. Юбилейное изд. 1937. Кишинев, 1936. VIII, 594 с.

НОВИКОВ, И. А. Пушкин в Михаловском. Роман. М., Советский писатель, 1936. 360 с.

ПУШКИН в воспоминаниях и рассказах современников. Редакция, вступительная статья и примечания С. Я. Гессена. Л., Гослитиздат, 1936. 634 с.

А. С. ПУШКИН. Временник Пушкинской комиссии. 1—2. М.-Л., Акад. наук СССР, 1936. 423, 520 с.

ПУШКИН. [Материалы о Пушкине]. Публ. и комент. М. Беляева [и др.]. Ред. М. Цявловского. М., Гос. лит. музей, 1936. 610 с.

ТЫНЯНОВ, Ю. Н. Пушкин. [Биогр. роман]. Л., Гослитиздат, 1936. 592 с.

А. С. ПУШКИН и его зпоха. С картины О. А. Киприенскаго. Paris, La Russie illustree, 1937. 143 с.

ГОРЬКИЙ, М. О Пушкине. Под редакцией С. Д. Балухатого. М., Акад. наук СССР, 1937, 125 с.

КИРПОТИН, В. Я. Александр Сергеевич Пушкин. 1799—1837. М., Гослитиздат, 1937. 160 с.

МИЛЮКОВ, П. Н. Живой Пушкин <1837—1937>. Истор.-биогр. очерк. Париж, Родник, 1937. 134 с.

ПУШКИН и искусство. М.-Л., Искусство, 1937. 216 с.

- 105 -

РУКОПИСИ Пушкина хранящиеся в Пушкинском доме. Научное описание. Составили Л. Б. Модзалевский и Б. В. Томашевский. М., Акад. наук СССР, 1937. XIX, 392 с.

ТРОШИН, Г. Я. Пушкин и психология творчества. Прага /О-во русских врачей в Чехословакии/, 1937. 316 с.

ХОДАСЕВИЧ, В. Ф. О Пушкине. /Берлин/, Петрополис /1937/. 192 с.

ЭЙГЕС, И. Музыка в жизни и творчестве Пушкина. М., Музгиз, 1937. 288 с.

ПУШКИН и его литературное окружение. Портреты и рисунки. Ред. и вступ. статья И. С. Зильберштейна. М., Гос. лит. музей, 1938. 78 с.

ЦЕЙТЛИН, А. Мастерство Пушкина. М., Советский писатель, 1938. 362 с.

ЧУЛКОВ, Г. Жизнь Пушкина. М., Гослитиздат, 1938. 340 с.

АРДЕНС, Н. Н. Драматургия и театр А. С. Пушкина. М., Советский писатель, 1939. 284 с.

БОРДИН, А. М. Пушкин в Михайловском. Лит. Экскурсии. Л., Учпедгиз, 1939. 220 с.

А. С. ПУШКИН, А. Н. Островский. Западники и славянофилы. Новые материалы, письма и статьи. Под ред. Н. Л. Мещерякова. М., Соцэкгиз, 1939. 236 с.

БОГАЧ, Г. Ф. Пушкин и молдавский фольклор. Кишинев, Картя Молдовеняске, 1940, 296 с.

ЗАГОРСКИЙ, М. Пушкин и театр. М., Исскуство, 1940. 331 с.

ШАТИЛОВ, Б. А. Пушкин. [Биогр. очерк]. М.-Л., Детиздат, 1940. 255 с.

ВИНОГРАДОВ, В. Стиль Пушкина. М., Гослитиздат, 1941. 620 с.

ЗАКРУТКИН, В. А. Пушкин и Лермонтов. Исследования и статьи. Ростов н/Д., Ростиздат, 1941. 304 с.

- 106 -

НУСИНОВ, И. М. Пушкин и мировая литература. М., Советский писатель, 1941. 399 с.

БЛАГОЙ, Д. Д. Пушкин — великий национальный поэт. Ташкент, Госиздат, 1943. 72 с.

НОВИКОВ, И. А. Пушкин на юге. Роман. М., Советский писатель, 1944. 360 с.

ВЕРЕСАЕВ, В. В. Александр Сергеевич Пушкин. М.-Л., Детгиз, 1945. 184 с.

ЭФРОС, А. Автопортреты Пушкина. /М./, Гослитиздат, 1945. 160 с.

ЭФРОС, А. Пушкин портретист. Два этюда. /М./, Гослитмузей, 1946. 236 с.

БЛАГОЙ, Д. Д. Пушкин — великий русский национальный поэт. Стенограмма публ. лекции... М. /Правда/, 1947. 24 с.

БОРКОВСКИЙ, В. И. Героическое прошлое русского народа в изображении А. С. Пушкина. [Львов] Львовский гос. унив., 1948. 47 с.

А. С. ПУШКИН и его произведения в русской народной картинке 1799—1949. Науч. описание, комментарии и вступительная статья С. Клепикова. /Под общей ред. В. Бонч-Бруевича/. М., Гослитмузей, 1949. 131 с.

АСАШИАНИ, Л. Пушкин и грузинская культура. Тбилиси, Заря востока, 1949. 50 с.

АШУКИН, Н. С. Москва в жизни и творчестве А. С. Пушкина. /М./ Московский рабочий, 1949. 224 с.

БЛАГОЙ, Д. Д. Пушкин великий русский национальный поет. М., Госкультпросветиздат, 1949. 64 с.

БЛАГОЙ, Д. Д. Мировое значение Пушкина. М., Акад. педаг. наук РСФСР, 1949. 66 с.

БЛАГОЙ, Д. Д. А. С. Пушкин. [Жизнь и творчество]. М., Гослитиздат, 1949. 96 с.

БЛОК, К. Пушкин в работе над историческими источниками. М.-Л., Акад. наук СССР, 1949. 216 с.

ВИНОГРАДОВ, В. В. А. С. Пушкин основоположник русского

- 107 -

литературного языка. Стенограмма публ. лекции... М., Правда, 1949. 32 с.

ВІНОК Пушкину. 1799—1949. Радянські поети. Киів, Радянсьский письменник, 1949. 128 с.

ГЛИНКА, В. М. Пушкин и военная галерея Зимнего дворца. Л., Гос. эрмитаж, 1949. 228 с.

ГЛОБА, А. М. Пушкин. Трагедия. М.-Л., Искусство, 1949. 154 с.

ГОРОДЕЦКИЙ, Б. П. Драматургия Пушкина. К 150-летию со дня рождения А. С. Пушкина. Стенограмма публ. лекции... Л., 1949. 36 с.

ГУКАСОВА, А. Г. ''Повести Белкина'' А. С. Пушкина. Под ред. Н. Л. Бродского. М., Акад. пед. наук РСФСР, 1949. 128 с.

ЕГОЛИН, А. М. А. С. Пушкин — великий русский поэт. М., Гослитиздат, 1949. 64 с.

ЕГОЛИН, А. И. А. С. Пушкин — родоначальник новой русской литературы. Лекция. /Всесоюзное общество по распростр. полит. и научн. знаний/. М., Правда, 1949. 24 с.

ЕРМИЛОВ, В. В. Наш Пушкин. М., Гослитиздат,1949. 96 с.

ЛИНИН, А. М. А. С. Пушкин на Дону. Историко-литературный очерк. 2. изд. Ростов н/Д., Ростиздат, 1949. 56 с.

МЕЙЛАХ, Б. С. А. С. Пушкин. Очерк жизни и творчества. М.-Л., Акад. наук СССР, 1949. 200 с.

НЕЧКИНА, М. В. Пушкин и декабристы. Стенограмма публ. лекции... М., Правда, 1949. 32 с.

НОВИКОВ, И. А. Александр Сергеевич Пушкин. Жизнь и творчество. М.-Л., Детгиз, 1949. 192 с.

НОВИКОВ, И. А. Жизнь Пушкина. Очерк. М. /Правда/, 1949. 52 с.

ПАСТУХОВ, П. На берегах Сороти. Заметки о пушкинских местах. Под ред. Влад. Бонч-Бруевича. М., Гослитмузей, 1949.

ПЕТРОВ, С. М. А. С. Пушкин. Жизнь и творчество. [М.], Московский рабочий, 1949. 160 с.

- 108 -

ПРОЕКТ словаря языка Пушкина. /Отв. ред. В. В. Виноградов/. М.-Л., Акад. наук СССР, 1949. 124 с.

ПУШКИН на сцене Больщого театра; Е. Грошева. Пушкин в опере; А. Ильин. Пушкинские балеты. М., Музгиз, 1949. 110 с.

ПУШКИНСКИЙ Петербург 1799—1949. Сборник статей. Ред. Б. В. Томашевского. /Л./, Лениздат, 1949. 416 с.

СТЕПАНОВ, Н. Н. Исторические воззрения А. С. Пушкина. К 150-летию со дня рождения А. С. Пушкина. Стенограмма публ. лекции... Л., 1949. 52 с.

СТЕПАНОВ, Н. Л. Пушкин и Радищев. Стенограмма публ. лекции. М. /Правда/, 1949. 24 с.

БЛАГОЙ, Д. Д. Творческий путь Пушкина. /1813—1826/. М.-Л., Акад. наук СССР, 1950. 580 с.

ЧУКОВСКИЙ, К. Некрасов о Пушкине. Стенограмма публ. лекции... М. /Правда/, 1949. 20 с.

ЧУКОВСКИЙ, К. Пушкин и Некрасов. М., Гослитиздат.1949. 48 с.

ГЛУМОВ, А. Музыкальный мир Пушкина. М.-Л., Музгиз. 1950. 280 с.

БЕРЛЯНД-ЧЕРНАЯ, Е. Пушкин и Чайковский. /М./, Музгиз, 1950. 144 с.

ЕНИКОЛОПОВ, И. К. Пушкин в Грузии. Тбилиси, Заря востока, 1950. 132 с.

ПУШКИН в воспоминаниях современников. /Ред. текста А. Л. Дымшица и Д. И. Золотницкого. Предисл. А. Л. Дымшица/. Л., Гослитиздат, 1950. 600 с.

ПУШКИН — критик. /Сост. и примеч. Н. В. Богословского/. М., Гослитиздат, 1950. 760 с.

ШЛИФШТЕЙН, С. И. Глинка и Пушкин. М.-Л., Музгиз,1950, 96 с.

ВОЕВОДИН, В. П. Повесть о Пушкине. Л., Советский писатель, 1951. 252 с.

ДУРЫЛИН, С. Н. Пушкин на сцене. М., Акад. наук СССР, 1951. 288 с.

- 109 -

НОВИКОВ, И. А. Пушкин в ''Слово о полку Игореве''. /М./, Советский писатель, 1951. 128 с.

ПУШКИН в школе. Сборник статей. Под ред. Н. Л. Бродецкого и В. В. Голубкова. М., Акад. пед. наук РСФСР, 1951. 552 с.

А. С. ПУШКИН. 1799—1949. Материалы юбилейных торжеств. М.-Л., Акад. наук СССР, 1951. 379 с.

ЦЯВЛОВСКИЙ, М. А. Летопись жизни и творчества А. С. Пушкина. Т.1. М., Акад. наук СССР, 1951. 880 с.

ШАДУРИ, В. Друг Пушкина А. А. Шишков и его роман о Грузии. Тбилиси, Заря Востока, 1951. 384 с.

ПУШКИН, Лермонтов, Гоголь. [Жизнь и творчество]. М., Акад. наук СССР, 1952, 3—348.

ГОРОДЕЦКИЙ, Б. П. Драматургия Пушкина. М.-Л., Акад. наук СССР, 1953. 360 с.

ИВАНОВА, Е., Н. Литвиненко и А. Клинчин. Пушкин и театр. Драматические произведения, статьи, заметки, дневники, письма. Состав... М., Искусство, 1953. 516 с.

ПЕТРОВ, С. М. Исторический роман А. С. Пушкина. М., Акад. наук СССР, 1953. 160 с.

А. С. ПУШКИН в русской критике. Сборник статей. Вступ. статья и примеч. В. Дорофеева и Г. Черёмина. 2. изд. испр. М., Гослитиздат, 1953. 688 с.

ПУШКИН и театр. Драматические произведения, статьи, заметки, дневники, письма. /Состав. сборника и авт. коммент. Е. Иванова и др. Общая ред. проф. Б. П. Городецкого/. М., Искусство, 1953. 516 с.

ШКЛОВСКИЙ, В. Б. Заметки о прозе русских классиков. О произведениях Пушкина, Гоголя, Лермонтова... М., Советский писатель, 1953. 324 с.

ЛАХОСТЕСКИЙ, К. П. Изучение трагедии А. С. Пушкина ''Борис Годунов''. <VIII кл.>. Л, Учпедгиз, 1954. 72 с.

НОВИКОВ, И. А. Пушкин в изгнании. Роман. М., Советский писатель, 1954. 659 с.

- 110 -

РУССКИЕ писатели о языке.<XVIII—ХХ вв.>. Ломоносов, Радищев, Карамзин, Пушкин... /Под ред. Б. В. Томашевского и В. Д. Левина./. Л., Советский писатель, 1954. 835 с.

ТРУБЕЦКОЙ, Б. А. Пудкин в Молдавии. 2. изд., прераб. Кашинев, Госизд. Молдавии, 1954. 204 с.

БЛАГОЙ, Д. Д. Мастерство Пушкина. Вдохновенный труд. Пушкин — мастер композиции. М., Советский писатель, 1955. 268 с.

СЕРГИЕВСКИЙ, И. А. С. Пушкин. [Жизнь и творчество]. 2. изд. М., Гослитиздат, 1955. 192 с.

ФЕЙНБЕРГ, И. Л. Незавершенные работы Пушкина. М., Советский писатель, 1955. 340 с.

АНДРОНИКОВ, И. Тагильская находка. Истор. очерк. М. Правда, 1956. 80 с.

ГОРДИН, А. М. Пушкинский заповедник. М., Искусство, 1956. 238 с.

ЛАХОСТСКИЙ, К. П. и В. Ф. Фролова. Пушкин в школе. Пособие для учителя. Л., Учпедгиз, 1956. 415 с.

ПУШКИН. Исследования и материалы. /Под ред. И. П. Алексеева/. Т. 1—6. М.-Л., Акад. наук СССР, 1956—1969.

ПУЩИН, И. И. Записки о Пушкине. Письма. /Ред., вступ. статья и примеч. С. Я. Штрайха/. /М./, Гослитиздат, 1956. 496 с.

СЛОВАРЬ языка Пушкина в четырех томах. [Состав. С. И. Бернштейн и др.]. /Ред. В. В. Виноградов и др./. Т. 1—4. М., Рос. изд. иностр. и нац. словарей, 1956—1961.

ТОМАШЕВСКИЙ, Б. В. Пушкин. Отв. ред. В. Г. Базанов. Кн. 1—2. М.-Л., Акад. наук СССР, 1956—1961. 744, 576 с.

ЧЕРНЫШЕВСКИЙ, Н. Г. Александр Сергеевич Пушкин, его жизнь и сочинения. М., Гослитиздат, 1956. 48 с.

БЕЛИНСКИЙ, В. Г. ''Евгений Онегин'' А. С. Пушкина. Статьи. М., Гослитиздат, 1957. 102 с.

БРОДСКИЙ, Н. Л. Евгений Онегин. Роман А. С. Пушкина. Пособие для учителей средней школы. 4. изд. М., Учпедгиз. 1957. 432 с.

- 111 -

ГРИГОРЯН, В. М. Материалы к словарю синонимов. Прилагательные по данным языка А. С. Пушкина. Ереван, Ереванский унив., 1957. 287 с.

ГУКОВСКИЙ, Г. А. Пушкин и проблемы реалистического стиля. М., Гослитиздат, 1957. 416 с.

ПОЛЯНОВСКИЙ, Г. А. Глинка и Пушкин. М., Знание, 1957. 32 с.

ЯКОВЛЕВ, В. В. Пушкин и музыка.2. изд. М., Музгиз, 1957. 264 с.

ГРОССМАН, Л. П. Пушкин. [Биогр.]. М., Молодая гвардия, 1958. 527 с.

МЕЙЛАХ, Б. С. Пушкин и его эпоха. М., Гослитиздат, 1958. 699 с.

ПУШКИН на юге. Труды Пушкинских конференций Кишинева и Одессы. Редколлегия З. А. Борневич-Бабайцова [и др.]. Т. 1,2. Кишинев. Штиинца, 1958—1961. 374, 619 с.

ФЕЙНБЕРГ, И. Л. Автобиографические записки Пушкина. М., Правда, 1958. 56 с.

ВЕРХОВСКАЯ, Н. Пушкинские места в подмосковье. М., Московский рабочий, 1959. 72 с.

МЕЙЛАХ. Б. С. и Н. С. Горницкая. А. С. Пушкин. Семинарий. Л., Учпедгиз, 1959. 267 с.

СЛОНИМСКИЙ, А. Л. Мастерство Пушкина. М., Гослитиздат, 1959. 528 с.

СТЕПАНОВ, Н. Л. Лирика Пушкина. Очерки и этюды. М., Советский писатель, 1959. 415 с.

АНТОКОЛЬСКИЙ, П. Г. О Пушкине. М., Советский писатель. 1960. 136 с.

ВОЛКОВ, Р. М. Народные истоки творчества А. С. Пушкина. <Баллады и сказки>. Черновцы. Черновицкий гос. унив., 1960. 239 с.

МАЛЬЦЕВ, М. Поэма крестьянского восстания в творчестве А. С. Пушкина. Чебоксары, Чувашское гос. Изд., 1960. 236 с.

- 112 -

ПОСПЕЛОВ, Н. С. Синтактический строй стихотворных произведений Пушкина. М., Акад. наук СССР, 1960. 250 с.

ПУШКИН в письмах Карамзиных 1836—1837 годов. /Под ред. В. В. Измайлова/. М.-Л., Акад. наук СССР, 1960. 436 с.

ТОМАШЕВСКИЙ, Б. В. Пушкин и Франция. Л., Советский писатель, 1960. 499 с.

БЕЛИНСКИЙ, В. Г. Сочинения Александра Пушкина. /Подгот. текста, предисл. и примеч. В. Нечаевой/. М., Детгиз. 1961. 496 с.

2. изд. 1969.

КАЧУРИН, М. Г. и М. А. Шнеерсон. Изучение языка писателей. Пушкин, Лермонтов, Гоголь. М., Учпедгиз, 1961. 304 с.

ПЕТРОВ, С. М. А. С. Пушкин. Очерк жизни и творчества. М., Советская Россия, 1961. 240 с.

ТАМАРЧЕНКО, Д. Е. Из истории русского классического романа. Пушкин, Лермонтов, Гоголь. М.-Л., Акад. наук СССР, 1961. 168 с.

ШЕРВИНСКИЙ, С. В. Ритм и смысл. К изучению поэтики Пушкина. М., Акад. наук СССР, 1961. 272 с.

ДМИТРОВ, Г. Е. Изучение поэтов в школе. А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, В. В. Маяковский. Из опыта учителя литературы. М., Учпедгиз, 1962. 256 с.

ГОРОДЕЦКИЙ, Б. П. Лирика Пушкина. М.-Л., Акад. наук СССР, 1962. 466 с.

ЛАВРЕЦКАЯ, В. И. Произведения А. С. Пушкина на темы русской истории. Пособие для учителей. М., Учпедгиз, 1962. 164 с.

МЕЙЛАХ, Б. С. Художественное мышление Пушкина как творческий процесс. М.-Л., Акад. наук СССР, 1962. 250 с.

ПУШКИН и его время. [Сборник статей]. /Отв. ред. Н. М. Калаушин/. Вып. 1. Л., Гос. Эрмитаж, 1962. 604 с.

ПУШКИН о литературе. /Состав. и примеч. Н. В. Богословского/. М., Гослитиздат, 1962. 592 с.

СМИРНОВ-СОКОЛЬСКИЙ, Н. П. Рассказы о прижизненных изданиях Пушкина. М., Всесоюз. книжная палата, 1962. 632 с.

- 113 -

СТЕПАНОВ, Н. Л. Проза Пушкина. М., Акад. наук СССР, 1962. 300 с.

ЦЯВЛОВСКИЙ, М. А. Статьи о Пушкине. М., Акад. наук СССР, 1962. 436 с.

ЯКОВЛЕВА, Т. М. Образ поэта. Пушкин в историческом романе А. Н. Новикова. Тбилиси, Заря Востока, 1962. 132 с.

БЛАГОЙ, Д. Д. От Пушкина до Маяковского. Закономерности развития русской литературы XIX — начала XX веков.<Доклады советской делегации.V междунар. съезд славистов. София, сентябрь 1963 г.>. С., 1963. 88 с.

ГЕССЕН, А. И. Набережная Мойки, 12. Последняя квартира А. С. Пушкина. /2.изд./. М., Детгиз, 1963. 266 с.

ЕРЕМИН, И. П. Пушкин публицист. М., Гослитиздат,1963. 448 с.

ЗДЕСЬ жил Пушкин. Пушкинские места Советского союза. Очерки. /Общая ред. А. М. Гордина и М. М. Калаушина/. Л., Лениздат, 1963. 568 с.

ЧХЕИДЗЕ, А. И. ''История Пугачева'' А. С. Пушкина. Ред. и предисл. Д. Д. Благого. Тбилиси, Литература и искуство, 1963. 324 с.

СОЛОВЬЕВА, О. С. Рукописи Пушкина, поступившие в Пушкинский дом после 1937 года. Краткое описание. Состав... М.-Л., Наука, 1964. 112 с.

БАССИНА, М. Я. Город поэта. [О жизни Пушкина]. Л., Детская лит., 1965. 272 с.

ГЕССЕН, А. И. Все волновало нежный ум. Пушкин среди книг и друзей. М., Наука, 1965. 511 с.

ГУКОВСКИЙ, Г. А. Пушкин и русские романтики. М., Худож. лит., 1965. 356 с.

ЛАЙКИНА, Г. А. На афише — Пушкин. М.-Л., Искусство, 1965. 160 с.

БЛИНОВА, Е. М. ''Литературная газета''. А. А. Дельвига и А. С. Пушкина. 1830—1831. Указатель содержания. М., Книга, 1966. 208 с.

ГИППИУС, В. В. От Пушкина до Блока. М.-Л., Наука, 1966. 348 с.

- 114 -

ГРОССМАН, В. А. Арион. Роман о жизни Пушкина. М., Советский писатель, 1966. 475 с.

ЛЕЖНЕВ, А. 3. Проза Пушкина. Опыт стилевого исследования. 2. изд. М., Худож. лит., 1966. 264 с.

ПУШКИН. Итоги и проблемы изучения. Коллективная монография. Под ред. Б. П. Городецкого [и др.]. М.-Л., Наука, 1966. 664 с.

СЛОНИМСКИЙ, А. Л. Юность Пушкина. Рис. А. Иткина. М., Детская лит., 1966. 136 с.

АЛЕКСЕЕВ, М. П. Стихотворение Пушкина ''Я памятник себе воздвиг... '' Проблемы его изучения. Л., Наука, 1967. 272 с.

БЛАГОЙ, Д. Д. Творческий путь Пушкина.<1826—1830>. М., Советский писатель, 1967. 724 с.

БОГОЛЕПОВ, П., Н. Верховская и М. Сосницкая. Тропа к Пушкину. М., Детская лит., 1967. 560 с.

БОЗЫРЕВ, В. С. По Пушкинскому заповеднику. 2. изд. испр. и доп. М., Профиздат, 1967. 240 с.

РЫСКИН, Е. И. Журнал А. С. Пушкина. Современник 1836—1837. Указатель содержания. М., Книга, 1967. 94 с.

ЦВЕТАЕВА, М. И. Мой Пушкин. [Очерк]. М., Советский писатель, 1967. 276 с.

ВАЦУРО, В. Э. и М. И. Гиллельсон. Новонайденный автограф Пушкина. Заметки на рукописи книги П. А. Вяземского ''Биографические и литературные записки о Денисе Ивановиче Фонвизине''. Подгот. текста, статья и коммент... М.-Л., Наука, 1968. 128 с.

ГЕССЕН, А. И. ...Москва, я думал о тебе! Пушкин в Москве. М., Детская лит., 1968. 344 с.

НОВИКОВ, А. Н. Последний год. Роман. 2. изд. М., Советский писатель, 1968. 552 с.

ПУШКИНСКИЙ сборник. /Ред. коллегия Д. Д. Ивлева/. Рига, 1968. 136 с.

ТЫНЯНОВ, Ю. Н. Пушкин и его современники. /Состав. сборника и подготовка текста В. А. Каверина и З. А. Никитиной. Отв. ред. В. В. Виноградов/. М., Наука, 1968. 424 с.

- 115 -

СУСЛОВ, Т. Н. Памятник Пушкину в Москве. М., Просвещение, 1968. 96 с.

БАССИНА, М. Я. На брегах Невы. Рассказ о жизни Пушкина в Петербурге. Л., Детская лит., 1969. 256 с.

ГОРДЕЕВ, Н. М. и В. П. Пешков. Тамбовская тропинка к Пушкину. /Воронеж, Центр. Черноземное книж. изд., 1969/. 192 с.

КРЕЙН, А. 3. Рождение музея Пушкина. М., Советская Россия, 1969. 208 с.

ОВЧИННИКОВ, Р. В. Пушкин в работе над архивными документами. <''История Пугачева''>. Л., Наука, 1969. 275 с.

ПОЭТИЧЕСКАЯ фразеология Пушкина. Отв. ред. В. Д. Левин. М., Наука, 1969. 391 с.

СЕРГЕЕВ, М. Вся жизнь один чудесный миг. Пушкин. Композиция. /Состав.../. М., Молодая гвардия,1969. 272 с.

ТРУБЕЦКОЙ, Б. А. Овидиев венец. Пушкин в Молдавии. Кишинев, Карта Молдовеняскэ, 1969. 108 с.

ЖИВЫЕ страницы. А. С. Пушкин, Н. В. Гоголь, М. Ю. Лермонтов, В. Г. Белинский в воспоминаниях, письмах, дневниках, автобиогр. произведениях и документах. /Композиция, составление, сопровод. текст и коммент. Б. В. Лунина. Науч. ред. Д. Д. Благого/. М., Детская лит., 1970. 544 с.

ЖИЗНЬ и лира. О жизни великого русского поэта Александра Пушкина, о его чудесной лире, о тех местах России, где он жил, работал... /Состав. Е. Ф. Никитина. Гравюры и оформление А. И. Мищенко. Авт. текстов Н. В. Баранская [и др.]. М., Книга, 1970. 320 с.

ЖИРМУНСКИЙ, В. Н. Байрон и Пушкин. Пушкин и западные литературы. Mѣnchen, Finc, 1970. 324, 104 с.

ИВАНОВ, В. Н. Александр Пушкин и его время. Истор. повествование. Хабаровск, Книж. изд., 1970. 464 с.

ИЛЬИНСКАЯ, И. С. Лексика стихотворной речи Пушкина. М., Наука, 1970. 26 с.

КИРПОТИН, В. Я. Вершины. Пушкин, Лермонтов, Некрасов. М., Художественая лит., 1970. 376 с.

- 116 -

ЦЯВЛОВСКАЯ, Т. Г. Рисунки Пушкина. М., Искуство, 1970. 168 с.

ЭЛЬЯТ, Н. И. Пушкин и балетный театр. М., Искусство, 1970. 344 с.

БАССИНА, М. Я. Там, где шумят михайловские рощи.[Жизнь А. С. Пушкина в Михайловском]. /2. изд./. Л., Детская лит., 1971. 240 с.

БОНДИ, С. М. Черновики Пушкина. Статьи 1930—1970 гг. М.. Просвещение, 1971. 232 с.

ГЕЙЧЕНКО, С. С. У лукоморья. Записки хранителя Пушкинского заповедника. /Л., Лениздат, 1971/. 248 с.

ПЬЯНОВ, А. С. и М. А. Ильин. Пушкинские места Верхне-Волжья. М., Московский рабочий, 1971. 80 с.

АЛЕКСЕЕВ, М. П. Пушкин. Сравнительные исторические исследования. Л., Наука, 1972. 468 с.

ГЕССЕН, А. И. Жизнь поэта. М., Детская лит., 1972. 480 с.

РОЖДЕСТВЕНСКИЙ, В. А. В созвездии Пушкина. Книга о русских поэтах. М., Современник, 1972. 224 с.

ФИЛИПОВА, Н. Ф. Народная драма А. С. Пушкина ''Борис Годунов''. М., Книга, 1972. 143 с.

ГЕССЕН. А. И. Рифма, звучная подруга... Этюды о Пушкине. М., Наука, 1973. 376 с.

ТРУБЕЦКОЙ, Б. А. ''Твоей молвой наполнен сей предел...'' Страницы жизни Пушкина в Молдавии. Кишинев, Картя Молдовеняскэ, 1973. 44 с.

- 117 -

ЕДИНИЧНИ ЛИСТОВЕ

А. С. ПУШКИН. 100 години от смъртта му. Ред. Гьончо Белев. С., печ. Бр. Миладинови. 20 февр. 1937. 16 с.

Съдържа: Кръстю Станчев. Пушкин и днешните поколения; Людмил Стоянов. Представител на човечеството; Интересът към българската литература в Съветска Русия; Ил. Янулов. Пушкин вечният; Камен Зидаров. А. С. Пушкин 1799—1837. Биогр. очерк; Георги Бакалов. Политическата лирика на Пушкин; Декабристите приятели на Пушкина; Мария Грубешлиева. На Пушкина. Стих.; В памет на Пушкина. Какво е решено в Русия; Сава Чукалов. Забраненият Пушкин; М. Ю. Лермонтов. На смъртта на Пушкин. Стих. Прев. Людмил Стоянов; Тодор Павлов. Защо Пушкин е велик поет; Пантелей Матеев. Пушкин. Стих.; Васил Павурджиев. Пушкин — певец на свободата; А. Цейтлин. Пушкин — наше литературно наследство; Младен Исаев. Пушкин. Стих.; В. Кирпотин. Мирогледът на Пушкин; Трудин [Сава Гановски]. Пушкин и бъдещето. В. Закруткин. Младият Горки и Пушкин; А. Стамболийски. Пушкин приятел на народа; Ст. Македонски. Пушкин и музиката; Коста Тодоров. Значението на Пушкин; Петър Лунгов. Вечният поет и вечният народ; Г. Бакалов. Пушкин в българската литература. Дим. Ц. Братанов. Млад орел ; Exegi monumentum. Стих. Прев. Крум Пенев; Г. М. Димитров. Общочовешки гений; Марко Марчевски. Поезията на Пушкин. Социални мотиви; Геори Цанев. Пушкин за поета и поезията; Ангел Тодоров. На Пушкин. Стих.; Иван Розанов. Пушкин в поезията на своите съвременници; Лозан Стрелков. Моя песен. Стих.; К. Чуковски. Пушкин и Некрасов. Прев. Ст. Бакалова; Ангел Тодоров. Писмо до Николай Хрелков, преводач на ''Евгений Онегин''; Т. Самодумов. Пушкин — детство и зрелост; Кр. Пенев. В памет на А. С. Пушкин. Стих.; Гьончо Белев. Халеевата комета и Пушкин; Вл. Русалиев. Поет на оскърбените; Н. Ланков ''Животът на Пушкина'' от В. Вересаев. Прев. на Ст. Попова-Бакалова; Ст. Омарчевски. А. С. Пушкин; Кръстю Белев. Приказка за царя и поета; Гр. Чешмеджиев. Пушкин и неговата епоха; Стилиян Чилингаров. Пушкин и

- 118 -

ние; Трифон Кунев. Улица ''Пушкин'' в София; Лазар Поповски. Пушкин; В. Вересаев. Мария Волконска — един светъл образ в живота на Пушкин. Прев. Ангел Тодоров; Пушкинска хроника; Иван Велйов А. С. Пушкин. Стих.; Черновките на Пушкин.

А. С. ПУШКИН. Паметен лист. Под ред. на Ст. Каракостов. Брой единствен. Бургас, февр. 1937.

Съдържа: Васил Иванов. Народното творчество и Пушкин. Гр. Иванов. Пушкин и славянството; Ст. Каракостов. Поклон; Св. Ловджиев. Значението на Пушкин. Ст. Максимов. Реализмът у Пушкин; Белински за Пушкин; Дуелът. Прев. Гр. Иванов; Гогол за Пушкин; Онегин Райкович. Импресия. Стих.; Георги Петров. Знаете ли кое е? Фейлетон; Александър М. Петров [Перун]. На Пушкин. Стих.

ПОМЕН за Пушкин. 1837—1937. Сборник в памет и в чест на великия руски поет Пушкин. Под ред. на Михаил Ковачев. /С., печ. Воен. изд. фонд, 1957/. 16 с.

Съдържа: Пенчо Славейков. Пушкин в България; Михаил Арнаудов. Пушкин в световната литература. Библиография за Пушкина.

АЛБУМИ

ГОЛЛЕРБАХ, З. Ф. и В. Е. Евгеньев-Максимов. А. С. Пушкин в портретах и илюстрациях. Пособие для учащихся средней школы. М. и др., Учпедгиз, 1937. 128 с.

ХИЖИНСКИЙ, Л. С. Пушкинский заповедник. Акварели. /Л./, Изогиз, 1937. 4 с. 18 л. илл.

ПУШКИН, А. С. Рукописи А. С. Пушкина. Фототипическое издание. Альбом 1833—1835 гг. Тетрадь № 2374 Публичной библиотеки СССР им. В. И. Ленина. Транскрипции составлены О. Бонди и Т. Зенгер. М., Худ. литература, 1939. 137 с.

ГОСУДАРСТВЕННЬЙ Эрмитаж. Панорама Петербурга времени Пушкина. /1818—1820 гг./. Фотография с акварели из Собраний Эрмитажа. Л., Гос. Эрмитаж, 1949.

КАЛАУШИН, М. М. Пушкин в портретах и илюстрациях. Пособие для учителей средней школы. Состав... Общая ред. Д. Д. Благого. 2. прераб. и доп. изд. Л., Учпедгиз,1954. 376 с.

- 119 -

ГАЛЬПЕРИНА, Э. Ю. А. С. Пушкин в изобразительном искусстве. /Авт. статьи и состав. альбома.../. М., Изогиз, 1961. 23 с. 58 л. ил.

ПО Пушкинским местам./Состав. и автор текста А. М. Гордин/. /Л., Лениздат, 1971/. 200 с.

БАРАБАШ, С., Е. Кассин и В. Савостьянов. В краю великих вдохновений. Времена года. Михайловское. Петровское. Тригорское. Святогорский монастырь. Фотоальбом о местах, где жил А. С. Пушкин. М., Планета, 1972. 160 с. с илл. /Памятные места СССР/.

А. С. ПУШКИН в изобразительном искусстве. Лит. ред. А. Л. Слонимского. Худож. ред. и комментарии Э. Ф. Голлербаха. /Л./, Изогиз, 1973. 215 с. с ил. 21 л. ил.

БИБЛИОГРАФИИ

ДЮГМЕДЖИЕВА, П. Александър Сергеевич Пушкин.1799—1837. Препоръчителен указател по случай 120 год. от смъртта на великия руски поет. Ред. Г. Михайлов Добрев. С., Нар. библ., 1956. 24 с.

ИВАНОВА, Цветанка. 125 г. от смъртта на А. С. Пушкин. /Израб.../. Видин, 1962. 12 с. /Окр. метод. библ. при ч-ще Цвят, Справ.-библиогр. служба/.

Списък на съчиненията на Пушкин — 17 загл. и лит. за него 35 назв.

170 ГОДИНИ от рождението на великия руски писател Александър Сергеевич Пушкин /1799—1837/. Библиография. — Нови книги. Двуседм. анот. бюлетин за масови библ., 1969, № 2, 25—32.

Анот. списък на избрани произведения — 19 назв. и лит. за него — 24 назв.

*

*    *

АЛФЕРОВА, Л. Н. А. С. Пушкин. 1799—1837. Рекоменд. указатель литературы. /Состав... Под общей ред. Н. Л. Бродского/. М., Гос. библ. СССР им. В. И. Ленина, 1949. 176 с.

- 120 -

ДОБРОВОЛЬСКИЙ, Л. Н. и В. М. Лавров. Библиография пушкинской библиографии 1846—1950. М. и др., Акад. наук СССР, 1951. 68 с.

БИБЛИОГРАФИЯ произведений А. С. Пушкина и литературы о нем. Т. 1—8. М. и др., Акад. наук СССР, 1949—1963.

- 121 -

ПОКАЗАЛЕЦ НА АВТОРИТЕ, ПИСАЛИ ЗА А. С. ПУШКИН

А. Б. 69

Авенариус, Василий П. 102

Аверкиев, Д. В. 101

Аврамова-Метева, Д. 62*

Аджарски, Димитър 70

Александров, Васил 78, 79

Алексеев, М. П. 114, 116

Алферова, Л. Н. 119

Амитиров, Г. Е. 112

Анастасова. Л. 88

Ангелов, Ангел 86

Андроников, И. 110

Антокольский, П. Г. 111

Арденс, Н. Н. 105

Арнаудов, Михаил 68, 69, 75, 87, 118

Архангельский, А. С. 100

Асашиани, Л. 106

Атанасов, Н. 59*

Ахмадулина, Бела 98

Ахматова, Ана 99

Ашукин, Н. 93

Ашукин, Н. С. 106

Багрицки, Едуард 99

Бакалов, Георги 70, 71, 117

Балабанов, Ал. 71

Балевски, М. 91

Балкански, Б. Н. 66

Борабаш, С. 119

Барух, Арманд 71, 78

Бассина, М. Я. 113, 115, 116

Башев, Владимир 85

Белев, Гьончо 117

Белев, Кръстю 117

Белинский, В. Г, 93, 102, 110, 112

Белитц, Н. 75, 77

Бем, А. Л. 93

Бениеш, М. 85

Берберов, Д. И. 62*

Берков, Павел 98

Берлянд-Черная, Е. 108

Бернщайн, И. 95

Битюгова, И. 86

Бицилли, П. 69, 70, 76, 77

Благой, Д. Д. 94, 95, 98, 106, 108, 110, 113, 114

Блинова, Е. М. 113

Блок, К. 106

Бобчев, Никола 67, 71

Бобчев, С. С. 66, 67, 71, 75

Богач, Г. Ф. 105

Боголепов, П. 114

Божилов, Божидар 92

Бозырев, В. С. 114

Бонди, С. М. 116

Бордин, А. М. 105

Борковский, В. И. 106

Бочева, Милка 88

Бошнаков, Димитър К. 88, 89

Бояджиев, А. 83

Бояджиева, Дарина 79

Братанов, Дим. Ц. 117

Бродски, Н. Л. 95, 97, 110

Бучков, Любомир 71

Вазов, Иван 66, 90

- 122 -

Вапцаров, Никола Й. 90

Васев, Славчо 71

Василев, Делчо 76

Василев, М. 62, 64*

Василев, Мар. 71

Василев-Игнис, Д. 71

Вапуро, В. Э. 114

Велйов, Иван 118

Велчев, Велчо 71, 72, 79, 82, 84, 86, 88, 89

Вересаев, В. В. 93, 104, 106,118

Веселинов, Георги 79

Верховская, Н. 111, 114

Виноградов, В. 105

Виноградов, В. В. 106

Винокуров, Евгений 98

Влайков, Т. Г. 77

Воеводин, В. П. 108

Волков, А. 95

Волков, Р. М. 111

Воскресенский, Е. 102

Вълев, Николай 72

Гальперина, Э. Ю. 119

Гановски, Сава 117

Гейченко, С. С. 116

Генадиева-Мутафчиева, З. 83

Генчев, Михаил 72

Георгиев, Г. В. 72

Георгиев, Емил 78, 87

Георгиева, Татяна 92

Германов, Георги 86, 87, 88, 89

Гершензон, М. О. 102, 103

Гессен, А. И. 113, 114, 116

Гессен, С. 103

Гиллельсон, М. И. 114

Гиппиус, В. В. 113

Глебов, Глеб Я. 93

Глинка, В. М. 107

Глинка, Ф. М. 97

Глоба, А. М. 107

Глумов, А. 108

Гогол, Н. В. 97

Голлербах, Э. Ф. 118

Голубев, В. 104

Гордеев, Н. Н. 115

Гордин, А. М. 110

Горки, М. 94, 104

Горницкая, Н. С. 111

Городецкий, Б. П. 107, 109, 112

Городински, В. 95

Горянски, Петър 72

Гофман, М. Л. 102, 103

Григорян, В. Н. 111

Гринкова, Н. П. 95

Гроссман, Л. П. 103, 111

Гросман, Л. 93

Гроссман, В. А. 114

Грот, Я. К. 101

Грубешлиева, Мария 91, 117

Грудзенко, С. 99

Груев, Йоаким 67

Губер, П. К. 102

Гукасова, А. Г. 107

Гуковский, Г. А. 111, 113

Гундов, Димитър 92

Данчев, Пенчо 79

Делиспасов, С. 68

Делчев, Борис 72, 79

Державин, Я. С. 95, 101

Димитров, Г. М. 117

Динеков, Петър 78, 79

Динчев, Петър 89

Добровольский, Л. М. 120

Дойчев, Любен 72

Дончев, Николай 79

Достоевски, Ф. М. 92

Драганов, Н. Ив. 72

Дудевски, Христо 88

Дудин, Михаил 98

Дурылин, С. Н. 103

Дюгмеджиева, П. 119

Евгеньев-Максимов, В. Е. 118

Еголин, А. М. 95, 97, 107

Ейгес, И. 105

Ениколопов, И. К. 108

Еремин, М. П. 113

Ермаков, И. Д. 102

Ермилов, В. В. 107

Етърски, Стоян 91

- 123 -

Желева, Добринка 86

Жендов, Александър 80

Жирмунский, В. М. 115

Журавльов, Д. 95

Жухина, К. 93

Загорский, М. 105

Заимов, Ст. 66

Закруткин, В. А. 105, 117

Зарев, Пантелей 88

Захариева, Ирина 86

Зидаров, Камен 79, 80, 89, 117

Зографов, Д. С. 60*,69

Ивайлов, Б. 72

Иванов, В. 96

Иванов, В. Н. 115

Иванов, Васил 118

Иванов, Вичо 72, 77, 80, 83, 88

Иванов, Гр. 118

Иванова, Ана 87

Иванова, Е. 109

Иванова, Цветанка 119

Икова, Иванка 88

Ильин, М. А. 116

Ильинская, И. С. 115

Исаев, Младен 92, 117

Йовков, Йордан 69

Йосифова, Бригита 88

Казански, Б. 72

Калаушин, М. Н. 118

Калинов, Дамян 73

Канушев, Димитър 85

Каракашев, Владимир 85

Каракостов, Стефан 80, 83, 118

Карановски, Иван 90

Каранфилов, Ефрем 87

Кассин, Е. 119

Качурин, Н. Г. 112

Кирпотин, В. Я. 94, 96, 104, 115, 117

Клинчин, А. 108

Ковачев, Йордан 73

Козаков, Михаил 96

Коларов, Иван 92

Коледаров, Ст. Н. 69

Комаров, Константин 96

Константинов, Георги 73, 80

Коняров, К. 73

Коробка, Н. И. 101

Корш, Ф. С. 100

Костов, Н. 82

Котляровский, Н. 103

Кошков, С. 76

Крейн, А. 3. 115

Крумов, Г. 65*

Кудрин, А. 96

Куев, К. М. 78

Кулаковский, П. 101

Кунев, Трифон 118

Курдова, Ан. 73

Кърджиев, Драган 88

Лаврецкая, В. И. 112

Лавров, В. М. 120

Лайкина, Г. А. 113

Ланков, Николай 80, 117

Лахостеский, К. П. 109, 110

Левенсон, Х. 64*

Лежнев, А. 3. 114

Леков, Иван 80

Ленков, Григор 88

Лермонтов, М. В. 98, 117

Лернер, Н. 0. 102

Лилол, М. 87

Линин, А. М. 107

Л[исинов], А. 78

Литвиненко, В. 109

Ловджиев, Св. 118

Луначарски, А. В. 93, 98

Лунгов, Петър 117

М. Г-н 70

М-ов, Т. 67

- 124 -

Маджаров, Д. Хр. 75, 83

Майков, Л. Н. 101

Македонски, Ст. 117

Макогоненко, Г. П. 98

Максим, митрополит 73

Максимов, Ст. 118

Мальцев, М. 111

Маринов, Михаил 92

Маринов, Симеон 73

Маринополски, Йордан 68

Мартыновский, В. 100

Марчевски, Марко 117

Масалитинов, Н. О. 84

Матеев, Пантелей 80, 117

Маяковски, Вл. 99

Мейлах, Борис С. 96, 98, 107, 111, 112

Мережковский, Д. 101

Метева, Евдокия 84, 86

Милюков, П. Н. 104

Минков, Цветан 77, 80, 83

Мятов, Д. Б. 80

Модзалевский, Б. Л. 94, 103

Молов Владимир 98

Мякотин, В. А. 102

Мясняков, А. 94

Найденова-Стоилова, Ганка 83

Неговский, Е. 104

Недошивин, Г. 96

Ненова, Мария 90

Нечкина, И. В. 107

Николов, Малчо 58, 70, 73, 76, 80

Новиков, А. Н. 114

Новиков, В. 94

Новиков, И. А. 96, 99, 104, 106, 107, 109

Нусинов, И. М. 106

Овсянико-Куликовски, Д. Н. 102

Овчинников, Р. В. 115

Огнев, Славчо 78, 81

Одоевски, А. И. 99

Омарчевски, Ст. 117

Осинин, Димитър 76, 77, 81

Павлов, Тодор 76, 81, 117

Павурджиев, Васил 117

Пантелеев, Димитър 91

Паспалеев, Леонид 73, 77

Пастухов, П. 107

Пауновски, Иван 87, 88

Пеев, Владимир 69

Пеева, Павлина 73

Пенев, Боян 68, 70

Пенев, Кр. 117

Пенев, П. 62*

Петков, Ал. 81

Петров, Александър М. 118

Петров, Георги 118

Петров, Здравко 65*, 88

Петров, С. 83

Петров, С. М. 96, 107, 109, 112

Пен[ев], Венелин 90

Пешков, В. П. 115

Писарев, Д. П. 103

Плеханов, Г. 93

Полянов, Димитър 83, 90, 91.

Поляновский, Г. А. 111

Поп[василев], Ст. 62*, 73

Попов, Д. К. 90

Поповски, Лазар 118

Попруженко, М. 68

Поспелов, Н. С. 112

Пундева-Войникова, Александра 76, 77

Пувкарьова-Пехливанова, Вера 73

Пущин, И. И. 110

Пьянов, А. С. 116

Радевски, Христо 81

Радушев-Белоломски, Хр. 91

Раев, Ив. 74

Райкович, Огнян 118

Райнов, Николай 77

Ралин, Радой 91

Ралчев, Милко 74

Риза, Расул 98

Рилец, Страхил 91

Рождественский, В. А. 116

Розанов, Иван 94, 11

- 125 -

Розов, В. А. 102

Рудников, Иван 91

Руж, Иван 88

Русакиев, Симеон 83, 84

Русалиев, Вл. 117

Русев, Р. 74

Рыскин, Е. И. 114

С. Д. Я. 60*

Саввин, Н. А. 103

Савов, Ботьо 69

Саводник, В. 93

Савостьянов, В. 119

Сакулин, П. Н. 102

Сальников, А. Н. 102

Самодумлв, Т. 117

Северняк, Серафим 92

Серапин, С. 103

Сергеев, М. 115

Сергиевский, И. 110

Симидов, Димитър 70

Скабичевский, А. М. 92, 100

Славейков, Пенчо П. 67, 118

Славейков, Петко Р. 68

Славцов, Р. 74

Слонимски, Ал. Л. 97, 111, 114

Смирнов, А. И. 101

Смирнов, В. 94

Смирнова, А. 0. 100

Смирнов-Сокольский, Н. П. 112

Соловьева, О. С. 113

Соседов, В. 74

Сосницкая, М. 114

Сперанский, М. Н. 101

Стайков, Николай 76, 91

Стамболийски, А. 117

Станчев, Иван 65*

Станчев, Кръстю 117

Станчев, Лъчезар 82

Станчев, Стефан 74, 78, 82

Степанов, Н. Л. 108, 111, 113

Степанов, Н. Н. 108

Стефанова, Лиляна 86, 92

Стефанова, Н. 84

С[тойков], Васил 68

Стойчев, Иван К. 83, 84, 85

Стоянов, Людмил 77, 78, 82, 85, 117

Стрелков, Лозан 117

Сурков, А. 96

Суслов, Т. М. 115

Табаков, Кънчо 85

Тамарченко, Д. Е. 112

Татарова, Василка 78

Тинянов, Ю. Н. 99, 104, 114

Тихомиров, Н. 101

Тодоров, Ангел 74, 82, 117

Тодоров, Коста 117

Толстой, С. Л. 93

Томашевский, Б. Т. 94, 110, 113

Трайков, Никола 74

Трендафилов, Владимир 85

Трифонов, Т. Ц. 58*

Трифонова, Слава 86

Троев, Петко 89

Трошин, Г. Я. 105

Трубецкой, Б. А. 110, 115, 116

Трудин Вж Гановски, Сава

Тургенев, И. С. 93

Успенский, И. 97

Федоров, А. 90

Фейнберг, И. Л. 110, 111

Филипов, Ал. 69, 74

Филипова, Н. Ф. 116

Филонов, А. 101

Филчев, Петър 87, 88

Францев, В. А. 100, 103

Фриче, В. 93

Фролова, В. Ф. 110

Фурнаджиев, Никола 91

- 126 -

Ханчев, Веселин 82

Хижинский, Л. С. 118

Храпченко, М. 94

Христу, Василе 74

Ходасевич, В. Ф. 105

Цанев, Георги 64*, 76, 117

Цветаева, Марина И. 98

Цветков, Иван 86, 89

Цейтлин, А. 97, 105, 117

Цеков, Ипан 75

Церов, Ив. П. 75

Цетлих, Александър 97

Цонев, Пламен 91

Цонев, Светозар 89

Цончева, Мара 78

Цявловская, Т. Г. 116

Цявловский, М. А. 109, 113

Чанчова, Евд. 75

Чекарлиева, Надя 85

Чернишев, Славчо 91

Чернишевски, Н. Г. 97, 100, 110

Чешмеджиев, Гр. 117

Чиковани, Сямон 99

Чилингиров, Стилиян 75, 117

Чолаков, Л. 88

Чукалов, Сава 87, 117

Чуковский, К. 108, 117

Чулков, Георги 105

Чхеидзе, А. И. 113

Шавердян, А. 97

Шадури, В. 109

Шатилов, Б. А. 99, 105

Шервинский, С. В. 112

Шишманов, Иван Д. 68

Шкловский, В. Б. 109

Шлифштейн, С. И. 108

Шмаринов, Дмитрий 97

Шнеерсон, М. А. 112

Шопов, А. Т. 66

Щеголев, П. Е. 93

Южаков, С. Н. 92

Яковлев, В. А. 100

Яковлев, В. В. 111

Яковлев, П. 97

Яковлева, Т. М. 113

Якубович, Д. П. 94

Якушин, Н. 98

Янакиев, Д. 82

Янулов, Ил. 117

Эльят, Н. И. 116

Эфрос, А. 106

- 127 -

ПОКАЗАЛЕЦ НА ПРЕВОДАЧИТЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА
НА А. С. ПУШКИН И НА ЛИТЕРАТУРА ЗА НЕГО

Алипиев, Петър 57

Ангелов, Цветан 57

Андреев, С. 61

Андрейчин, Ив. Ст. 58

Анчев, Д. Г. 58

Атанасов, В. 59

Бабев, Димитър 56

Багряна, Ел. 55, 56

Багрянова, Р. 93

Бакалов, Георги 59, 92

Бакалова, Ст. Вж Попова-Бакалова, Ст.

Бакърджиев, Стоян 56, 57

Бобчев, Ил. С. 92

Боляров, Дико 57

Василев, Орлин 62, 63, 99

Величков, Константин 57

Владимиров, Симеон 57

Вранчев, Н. 61

Вълев, Матвей 62, 63

Вълчев, Найден 57

Гатев, Симеон 64

Георгиева, Ст. 94

Германов, Андрей 56, 57

Германов, Георги 56

Геров, Александър 56

Гимиджийски, Дим. 60

Горянски, Петър 55, 62, 63, 64

Греков, Мих. 57

Грубешлиева, М. 55, 56, 63

Даваджов, Антон 92

Далчев, Атанас 57

Делов, Рафаел 60, 61

Джагаров, Георги 56, 57

Димитров, Благой 57

Добрев, Иван 56,57

Добрева, М. 93

Доброволска, Н. 94

Дринов, Стоян 60, 61

Жечев, Г. 63

Зидаров, Камен 55, 56, 57

Златев, Димитьр 56, 57

Иванов, Гр. 118

Иванов, Ив. 59

Иванов, И. 63

Исаев, Младен 56, 57, 63, 65

Йорданов, Н. Д. 61

Йорданов, Тихомир 56, 57

К. М. 94

Кавалджиев, Ив. Д. 58

Калчев, Ив. 62

Каралийчев, А. 64

Каратеодоров, Васил 55, 62, 63, 95

Кирилов, Ив. 60

Ковачев, Йордан 56, 57

Ковачев, Михаил 62

Колев, Еню 99

Константинов, Ал. 58

Константинов, Константин 57, 64

Костов, Станчо 98

Кръстев, Кръстю 99

Кънчев, Николай 57

Ламар Вж Маринов, Лалю

Левенсон, Хенри 56, 57, 64, 95, 96, 99

Ленков, Григор 56, 57, 65, 99

- 128 -

Любенов, Любен 57

Маринов, Лалю 60

Матеев, А. 55

Метева, Евдокия 56

Методиев, Димитър 56, 57

Миланов, Александър 56, 57

Милев, Г[ео] 59, 60

Милев, Йордан 57

Мисирков, Борис 57

Мицков, Георги 57

Молхов, Яко 64

Муратов, Ал. 99

Н. Д. 94, 95

Наимович, Исак 96

Ненов, Г. 92

Николиев, Н. 59

Нищаков, Димитър 56

Овадия, Давид 56, 57

Омега 59

Осинин, Д. 55

Павлов, Константин 57

Пановски, Г. 95

Паспалеев, Леонид 63, 99

Пауновски, Иван 56, 57

Пенев, Крум 55, 56, 117

Петричев, Димитър Хр. 65

Полянов, Д. И. 95

Попов, Драго 60, 61

Попов, Ив. 61

Попова-Бакалова, Ст. 93, 117

Попова, Надя 99

Прангов, Л. 56

Радевски, Христо 56, 57, 62, 63, 99

Райнов, Богомил 55, 56, 64

Раковски, Вътю 56, 57

Ралин, Радой 56, 57

Ран-Босилек 59, 60, 61

Секулов, Боян 92

Симидов, Д. 55

Симов, Пенчо 57

Смирнов, Атанас 56, 57

Соколов, Ижо 57

Станишев, Кръстьо 56, 57

Станчев-Радин 59

Статков, Д. 56

Статков, Захари 57

Стефанов, Първан 57

Стоянов, Людмил 55, 56, 57, 60, 117

Теофилов, Иван 56, 57

Тодоров, Ангел 55, 56, 118

Тончев, Д. 58

Трифонов, Т. Ц. 58

Туйков, Д. Т. 59

Фурнаджиев, Никола 56, 57

Хаджихристов, Иван 64

Харманджиев, Тодор 57, 64

Хлебаров, Ячо Ст. 60

Хрелков, Николай 55, 62

Христов, Кирил 59

Чилингиров, Ст. 61, 93

Чинков, П. К. 60

Чукалов, Сава 64

Юрданов, Н. Д. 59

- 129 -

ПОКАЗАЛЕЦ НА АВТОРИТЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНИ
ТВОРБИ ЗА А. С. ПУШКИН

Ахматова, Ана 99

Багрицки, Едуард 99

Балевски, М. 91

Бассина, М. Я. 115

Белев, Кръстю 117

Божилов, Божидар 92

Вазов, Иван 90

Вапцаров, Никола Й. 90

Велйов, Иван 118

Воеводин, В. П. 108

Георгиева, Татяна 92

Глоба, А. М. 107

Гроссман, В. А. 114

Грубешлиева, Мария 91, 117

Грудзенко, С. 99

Гундов, Димитър 92

Етърски, Стоян 91

Иванов, В. Н. 115

Исаев, Младен 92, 117

Карановски, Иван 90

Коларов, Иван 92

Лермонтов, М. Ю. 99, 117

Лернер, Н. О. 103

Маринов, Михаил 92

Матеев, Пантелей 117

Маяковски Вл. 99

Ненова, Мария 90

Новиков, А. Н. 114

Новиков, Ив. А. 99, 104, 106, 109

Одоевски, А. И. 99

Пантелеев, Димитър 91

Пенев, Кр. 117

Перун Вж Петров, Александър М.

Петров, Александър М. /Перун/ 118

Петров, Георги 118

Пецев, Венелин 90

Полянов, Димитър 90, 91

Попов, Д. К. 90

Радушев-Белоломски, Хр. 91

Райкович, Онегин 118

Ралин, Радой 91

Рилец, Страхил 91

Рудников, Иван 91

Северняк, Серафим 92

Стайков, Николай 91

Стефанова, Лиляна 92

Стрелков, Лозан 117

Тинянов, Ю. Н. 99, 104

Тодоров, Ангел 117

Федоров, А. 90

Фурнаджиев, Никола 91

Цонев, Пламен 91

Чернишев, Славчо 91

Чиковяни, Симон 99

Шатилов, Б. 99

- 130 -

ТЕМАТИЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛИТЕРАТУРАТА
ЗА А. С. ПУШКИН1

Живот и дело

А. С. Пушкин 66

Александър Сергеевич Пушкин 70

Авенариус, Василий П. Пушкин в селе Михайловском 102*

Бассина, М. Я. На брегах Невы 115*; Там где шумят Михайловские рощи 116*

Благой, Д. Д. Пушкин — велик руски национален поет 95; А. С. Пушкин 106*

Вазов, Иван. А. С. Пушкин 66

Вересаев, В. В. Животьт на Пушкина 93; Пушкин в жизни 104; Спутники Пушкина 104*

Германов, Георги. Младостта на Пушкин 86

Гессен, А. И. Жизнь поэта 116*

Гофман, М. Л. Пушкин 102*

Гроссман, Л. П. Пушкин 111*

Еголин, А. М. Пушкин — велик руски поет 95; Пущкин 97

Жизнь и лира 115

Кирпотин, В. Я. Пушкин — жизнен път 96; Александър Сергеевич Пушкин 104*

Ковачев, Йордан. Александър Сергеевич Пушкин 73

Козаков, Михаил. Последната квартира на великия поет 96

Материалы для биографии А. С. Пушкина 100*

Мейлах, Б. С. Пушкин и декабристите 96; А. С. Пушкин 107*

Минков, Цветан. А. С. Пушкин 77

Мякотин, В. А. А. С. Пушкин и декабристы 102*

Мясников, А. Пушкин 94

Новиков, И. А. Александър Сергеевич Пушкин; Жизнь Пушкина 107*

Овсянико-Куликовски, Д. Н. Пушкин 102*

Павлов, Тодор. А. С. Пушкин 76, 81

Пеев, Владимир. Пушкин декабрист 69

Петров, С. И. Живот и творчество 96; А. С. Пушкин 107*, 112*

Райнов, Николай. Творчеството на Пушкина 77

Сальников, А. Н. А. С. Пушкин 102*

Сергиевский, И. А. С. Пушкин 110*

Скабичевски, А. С. Пушкин 92, 100*

Слонимский, А. Л. Юность Пушкина 114*

Станчев, Стефан. Пушкин 78, 82

- 131 -

Татарова, Василка. А. С. Пушкин 78

Томашевский, Б. В. Пушкин 110*

Цявловский, М. А. Летопись жизни и творчества А. С. Пушкина 109*

Чернишевский, Н. Г. Александър Сергеевич Пушкин,его жизнь и сочинения 110*

Черти из живота на Александра Сергеевича Пушкина 92

Чулков, Георги. Жизнь Пушкина 105*

Шатилов, Б. А. Пушкин 105*

Янакиев, Д. Живот и дело на А. С. Пушкин 82

Потомците на Пушкин

Наследниците на Пушкин 80

Потомците на Пушкин 69, 81

Чукалов, С. Синът на Пушкин и Освобождението на Бьлгария 87

Пушкин — поет

Белински, В. Г. Лириката на Пушкин и патосът в поезията му 93

Бобчев, Никола. Поезията на Пушкин 67

Германов, Георги. Поетът Пушкин 88

Городецкий, Б. П. Лирика Пушкина 112*

Данчев, Пенчо. Пушкин — велик народен поет 79

Ильинская, И. С. Лексика стихотворной речи Пушкина 115*

Поспелов, Н. С. Синтактический строй стихотворных произведений Пушкина 112*

Степанов, Н. Л. Лирика
Пушкина 111*

Пушкин — белетрист

Германов, Георги. Прозата на Пушкин 86

Лежнев, А. З. Проза Пушкина 114*

Лернер, Н. О. Проза Пушкина 102*

Степанов, Н. Л. Проза Пушкина 113*

Пушкин — драматург

Ардеж, Н. Н. Драматургия и театър А. С. Пушкина 105*

Городецкий, Б. П. Драматургия Пушкина 107*, 109*

Каракостов, Стефан. Пушкиновата драматургия и отражението и´ в България 80

Пушкин в драматургията 84

Русев, Р. Един драматичен експеримент на Пушкина 74

Анализ на отделни произведения

"Борис Годунов"

Барух, Арманд. ''Борис Годунов'' начало на демократическата драма в руската литература 78

Гогол, Н. В. Борис Годунов 97

Лахостеский, К. П. Изучение трагедии А. С. Пушкина ''Борис Годунов'' 109*

Филипова, Н. Ф. Народная

- 132 -

драма А. С. Пушкина ''Борис Годунов'' 116*

Филипов, А. Борис Годунов 101*

"Евгений Онегин"

Ангелов, Ангел. Евгений Онегин 86

Белинский, В. Г. ''Евгений Онегин'' А. С. Пушкина 110*

Белитц, Н. Как е създаден ''Евгений Онегин'' 75

Василев, Мар. ''Евгений Онегин'' и преводите му на български 71

Велчев, Велчо. Романът на Пушкин ''Евгений Онегин'' в светлината на руското освободително движение 82

Германов, Георги Пушкин и Онегин 87

Желева, Добринка. Преподаване на романа ''Евгений Онегин'' и изучаване литературните оценки на В. Г. Белински в часовете по литература 86

Зографов, Д. С. ''Евгений Онегин'' от Пушкин 69

Маджаров, Д. Хр. Лирическите отклонения в романа ''Евгений Онегин'' 75

Макогоненко, Г. П. Романът на Пушкин ''Евгений Онегин'' 98

Метева, Евдокия. Евгений Онегин 84

Чекарлиева, Надя. Евгений Онегин 85

Чолаков, Л. Два велики образа 88

Други произведения

Алексеев. И. П. Стихотворения Пушкина ''Я памятник себе воздвиг'' 114*

Бакалов, Георги. ''Дубровски'' 70

Берков, Павел. Към проблематиката на поемата ''Полтава'' 98

Гукасова, А. Г ''Повести Белкина'' 107*

Карамфилов, Ефрем. ''Моцарт и Салиери'' 87

Костов, Н. ''Свобода''. Ода от Пушкин 82

Костов, С. Психология на скъперничеството [''Скъперникът рицар''] 76

Пундева-Войникова, Александра. Епиграмите на Пушкин 77

Пушкин — литературен критик

Арнаудов, Михаил. Пушкин — критик 69

Веселинов, Георги. Пушкин като литературен критик 79

Делчев, Борис. Пушкин за литературната критика 79

Пундева-Войникова, Александра. Пушкин като литературен критик 77

Пушкин — критик 108*

Пушкин — публицист

Еремин, М. П. Пушкин публицист

113*

Езикът на Пушкин

Виноградов, В. В. А. С. Пушкин основоположник русского литературного языка 107*

- 133 -

Генадиева-Мутафчиева, 3. Речник на Пушкин 83

Гринкова, Н. П. Създателят на руския литературен език 95

Гуковский, Г. А. Пушкин и проблемы реалистического стиля 111*

Леков, Иван. Южнославянските елементи в езика на Пушкин 80

Осинин, Димитър. Пушкин създател на националния руски език 81 Речник на Пушкиновия език 82

Томашевский, Б. Т. Езикът и стилът на Пушкина 94

Пушкин и театърът

Бениеш, И. Вторият спектакъл на вахтанговци 85

Загорский, М. Пушкин и театр 105*

Иванова, Ана. В съзвучие със съвременността 87

Иванова, Е. Н. Литвиненко и А. Клинчин. Пушкин и театр 109*

Канушев, Димитър. Пушкин и вахтанговци 85

Коняров, К. Пушкин в театралното изкуство 73

Лилов, М. В театъра на поезията и естрадата 87

Пушкин и театр 109*

Пушкин на сцене Большого театра 108*

Соседов, В. Пушкин и театралното изкуство 74

Трендафилов, Владимир. Вахтанговски апотеоз на Пушкин 85

Филчев, Петър. В орбитата на режисьора 87;

Съвременно, успешно 88

Эльят, Н. И. Пушкин и балетный театр 116*

Пушкин в киното

Бояджиев, А. Пушкин в

киното 83

Пушкин в музиката

Анастасова, Л. Пушкин в музиката 88

Берлянд-Черная, Е. Пушкин и Чайковски 108*

Глумов, А. Музыкальный мир Пушкина 108*

Городински, В. Пушкин в руската музика 95

Кърджиев, Драган. Трагичното в операта ''Борис Годунов'' в нейния литературен първообраз 88

Пеева, Павлина. Пушкин в музиката на Чайковски 73

Поляновский, Г. А. Глинка и Пушкин 111*

Серапин, С. Пушкин и музыка 103*

Шавердян, А. Пушкин и руската класическа опера 97

Шлифштейн, С. И. Глинка и Пушкин 108*

Эйгес, И. Музыка в жизни и творчестве Пушкина 105*

Яковлев, В. В. Пушкин и музыка 111*

Пушкин в изобразителното изкуство

А. С. Пушкин в изобразителном искусстве 119*

Гальперина, Э. Ю. А. С. Пушкин в изобразительном искусстве 119*

Голубев, В. Пушкин в изображении Репина 104*

Жендов, Александър. Пушкин в изобразителното изкуство 8

- 134 -

Недошивин, Г. Пушкин в руското изобразително изкуство 96

Пушкин и искусство 104*

Яковлев, П. Художниците на поета 97

Пушкин и българите

Бобчев, Никола. Венец Пушкину, сплетен от български поети 71

Бобчев, С. С. Нашата историческа 60 годишнина 75

Бошнаков, Димитър К. Пушкин в България 88

Велчев, Велчо. Пушкин в българската литература 84; Пушкин в изображении современных болгарских поэтов 84*; А. С. Пушкин и болгарская литература 86*; Пушкин и българите 89

Вълев, Николай. Българинът в творчеството на Пушкин 72

Георгиев, Емил. А. С. Пушкин и българите 87

Германов, Георги. Българската тема в творчеството на Пушкин 88

Делчев, Борис. Първият български герой в руската литература 72

Державин, Н. С. Пушкин в България 95

Динеков, Петър Пушкин в България 78, 79

Дончев, Николай. Пушкин у нас 79

Дудевски, Христо. Пушкин в Болгарии 88*

Каракостов, Стефан. Връзките и влиянията на А. С. Пушкин в България 80; За първите Пушкинови срещи с българи 80

Минков, Цветан. Влиянието на Пушкин в България 80

Николов, Малчо. Пушкин и българските поети 80

Славейков, Пенчо П. Пушкин в България 67

Стойчев, Иван. За първите преводачи на ''Кърджали'' от А. С. Пушкин и М. Чайковски 84; Първото Пушкиново стихотворение в българския печат 84; Пушкин в българския печат до Освобождението 85

Стоянов, Людмил. Пушкин в България 78; Влиянието на Пушкин в България 82

Трайков, Никола. Личните сношения на Пушкин с българите 74

Чествуването на Пушкин у нас 75

- 135 -

АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН

1799—1837

Съставители:
Петя Трифонова Дюгмеджиева
Ана Ангелова Караджова
Евелина Пенчева Василева
Иванка Апостолова Петрова

Редактор
Проф. Велчо Велчев

Техн. редактор М. Казанджиева                    Коректор В. Костова

Художник М. Генова

_________________________________________________________________

Дадена за печат на 15. VI. 1974 г. Печатни коли 8,50 Формат 59/84/16                               Цена 0,52 лв.

Излязла от печат на 15. X. 1974 г. Издателски коли 7,05 Тираж 1000

_________________________________________________________________

Офсетова база на Народна библиотека ''Кирил и Методий'',
бул. ''Толбухин'' 11, София

Сноски

Сноски к стр. 8

¹ Поместена в Известия на Семинара по славянска филология при Соф. Унив., 3, 1911; 4, 1921; 7, 1931; 8—9, 1948.

² БИБЛИОГРАФИЯ на славянското литературознание и фолклор в България за... С., БАН, 1958—

1955—1956 [Авт.] Ст. Андреева. 1958. 204 с.

1957—1960 [Авт.] Ст. Андреева и Л. Станишева. С., Наука и изкуство, 1963. 336 с.

1961—1965 [Авт.] Ст. Андреева и Л. Станишева. С., Наука и изкуство, 1968. 590 с.

1966—1970. Подбор и ред. Л. Станишева и Ст. Андреева. 1973. 916 с.

³ ПЕТКОВА, Зорница. Библиография на българската библиография [за...]. С., Нар. библ. Кирил и Методий, 1971

1944—1969. 1971. 603 с.

1970. 1971. 148 с.

1971. 1972. 158 с.

Сноски к стр. 9

¹ Гогол, Н. В. Няколко думи за Пушкин /1832/. — В: Събрани съчинения. Т. 6. С., 1953, с. 32.

Сноски к стр. 10

¹ Белинский, В. Г. Полное собрание сочинений. Т. 5. М., 1954, с. 555; Т. 7, 1955, с. 232; Т. 11, 1956, С. 374, 435, 534.

² Алексеев, М. П. Пушкин на Западе. — В: Пушкин. Временник пушкинской комиссии. 3. 1837—1937. М-Л., 1937, с. 151.

³ Вейнберг, А. Л. Перо Гете у Пушкина. — Звенья, 2, М.-Л.,1933, 67—71. Срв. Измайлов, Н. Записка Шимановской. — В: Летописи Государственного литературного музея, 1, М., 1936, 237—232; Ргорег, М. von Goethe und Puschkin. Wahrheit und Legende. — В: Goethe. Neue Folge des Jahrbuchs der Goethe-Gesellschaft. Bd. 11. Weimar, 1950.

Сноски к стр. 11

¹ Мицкевич, А. Собрание сочинений. Т. 3. М., 1952, с. 266.

² Mazzini, G. Lettere slave con prefazione di F. Gaifora. Bari, 1939, 24—25.

³ Сиротинин, А. Россия и славяне. СПБ., 1913, с. 11.

Сноски к стр. 12

¹ Въпросът за проникването и ролята на Пушкин в славянския мир не е достатъчно разработен. Обща представа за състоянието и наличната библиография вж Державин, К. Н., Пушкин в славянских литературах. — Труды Первой и Второй всесоюзных пушкинских конференций. М.-Л., 1952, с. 228—249.

Сноски к стр. 13

¹ Полная русская христоматия. Состав. А. Галахов. 3. Изд. доп. примечаниями. Поэзия. М., 1846. 417 с./от библиотеката на П. П. Славейков/; Русская христоматия для детей. Сост. А. Галахов. Ч. 1. Проза. Ч. 2. Поэзия. 2. изд. пополненное. М., 1844, 315 с., 96 с.; Русская христоматия с примечаниями. Для висших классов средних учебных заведений. Состав. Андрей Филонов. 2. изд. испр. и доп. Т. 1—4. СПб., 1863—1867; Христоматия для всех. Русские поэты в биографиях и образцах. Состав. Ник. Вас. Гербель. СПб., 1873, 654 с.

Сноски к стр. 14

¹ Полная русская христоматия... Состав. А. Филонов. СПб, 1865, с. 181.

² Недев, Н. Писма на П. Р. Славейков. — Сборник за народни умотворения, 20, 1904, с. 45.

Сноски к стр. 15

¹ Славейков, П. П. Пушкин в България. — Мисъл, 9, 1899, № 6, с. 565.

² Датировка на Соня Баева. Срв. Славейков, П. Р. Пълно събрание на съчиненията. Т.4, С., 1973, с. 721.

³ Славейков. П. Р. Смесена китка. 1. Букурещ, 1852, с. 134, 143.

⁴ Читалище, 3, № 10, 31 юни 1873.

Сноски к стр. 16

¹ Груев, Йоаким. Гуслица или Нови песни. Белград, 1858, 28—29.

Сноски к стр. 17

¹ Независимост, 4, 1874, № 14 и 15.

² Стойчев, Иван. За първите преводачи на "Кърджали" от А. Пушкин и М. Чайковски. — Год. на ББИ "Елин Пелин", 6, 1959, 185—192.

³ Бурмов, Ал. Христо Ботев през погледа на съвременниците. С., 1945, с. 10, 16, 60.

Сноски к стр. 18

¹ Дума, 1, № 4, 17 юли 1871.

² Славейков, Пенчо. Пушкин в България. — Мисъл, 9, 1899, № 6, с. 66.

³ За политическата доктрина на стих. "Вольность" вж Томашевский, Б. Пушкин. М. — Л., 1950, 159—172.

За отражението на Парижката комуна върху творчеството на Ботев вж Велчев, В. Творческият метод на Хр. Ботев и традициите на романтизма и реализма. — Славянска филология, 13, 1973, 173—179.

Сноски к стр. 20

¹ Съответно в Дума /Пловдив/, 1, 1890, № 3, с. 265, без означение на преводача, и в Мисъл, 9, 1899, № 5, с. 484, в превод на К. Христов.

Сноски к стр. 21

¹ Динеков, П. Пушкин в България. — Септември. 1949, № 9, с. 113.

Сноски к стр. 22

¹ Българска сбирка, 6, 1899, № 11—12, с. 583.

² Маринополски, Йордан. Критици. Търново, 1910, с. 57.

Сноски к стр. 23

¹ Шишманов, Иван Д. Иван Вазов. Спомени и документи. С., 1930, с. 22.

² Вазов, Иван. За моята си черга. — В: Драски и шарки. Т.2. С., 1895, с. 215.

³ Влайков,Т. Г. Преживяното. Т. 3. С., 1912, с. 165.

Сноски к стр. 24

¹ Влайков, Т. Г. Завои. Из жизнения път на един писател и общественик. С., 1935, 29—30.

² Шишманов.Иван Д. Иван Вазов. Спомени и документи. С., 1930, с. 66.

³ Велчев, В. Откъс от дневника на писателя П. Ю. Тодоров. — Език и литература, 1956. № 6, с. 4б5.

Сноски к стр. 26

¹ За еволюцията в научното осветление делото на поета вж колективния труд: Пушкин. Итоги и проблеми изучения. М.-Л., Наука, 1966. 664 с.

² Наковалня, 1, № 5, 7 януари 1926; 2, № 64, 24 януари 1927.

Сноски к стр. 27

¹ Зидаров, К. Как чествувахме стогодишнината от смъртта на Пушкин. Спомени. — Септември, 1949, № 9, с. 103

Сноски к стр. 28

¹ Райнов, Н. Поезията на Пушкин. — В: Пушкин, А. С. Пълно събрание на съчиненията. Т.3. С., 1942, 5—6.

² Срв. Глебов, Гл. Философия природы в теоретических высказываниях и творческой практике Пушкина. — Пушкин. Временник пушкинской комиссии. 2. М.-Л., 1936, 183—213

³ Срв. Якубович, Д. П. Пушкин и Вальтер Скот. — В: Пушкин. Временник пушкинской комиссии. 4—5. М.-Л., 1939, 165—198. Срв. Томашевский, Б. Д. П. Якубович. — В: Пушкин. Временник пушкинской комиссии. 6. М.-Л., 1940, 5—18.

⁴ Срв. Мейлах, Б. С., И. С. Горницкая. А. С. Пушкин, Семинарий. Л., 1939, 89—90.

⁵ Томашевский, Б. Язык и стиль Пушкина. — В: Пушкин, А. С. Сочинения. Л., 1936, 918—923.

Сноски к стр. 33

¹ Славяни, 1, 1945, № 1, с.

² Славянски поети. С., 1946, 25—26, 56.

³ Изкуство, 3, 1947. № 1, с. 29.

Сноски к стр. 34

¹ Велчев, В. Г., Г. Веселинов и др. Христоматия по български език и литература за VI клас. С., 1945 /и в следващи издания/.

² Лермонтов, М. Ю. Избрани произведения в четири тома. Т. 1. С., 1969, с. 248. В това издание "Смъртта на поета" и други стихотворения неправилно са отнесени към 1836 г.

Сноски к стр. 40

¹ Гогол, Н. В. Няколко думи за Пушкин /1832/. — В: Събрани съчинения. Т. 6. С., 1953, с. 32.

Сноски к стр. 41

¹ Герцен, А. И. Из "Записки одного молодого человека" /1840/; "О развитии революционных идей в Росии". /1851/. — В: Избранные сочинения. М., 1937, 393—396.

² Белинский, В. Г. О пафосе поэзии Пушкина. /1834—1846/. — В: Белинский, В. Г. Сочинения Александра Пушкина. М., 1937, 244—292

Сноски к стр. 42

¹ Чернишевский, Н. Г. Александр Сергеевич Пушкин, его жизнь и сочинения /1856/. — В: Полное собрание сочинений. Т. 3. М., 1947, 310—339.

² Добролюбов, Н. А. Александр Сергеевич Пушкин /1858/ — В: Собрание сочинений в девяти томах. Т.1. М-Л, 1961, 293—294

³ Островский, А. Н. Застольное слово о Пушкине. /7 июня 1880 г./. — В: Полное собрание сочинений. Т. 13. М. 1952, 166—167.

Сноски к стр. 43

¹ Достоевский, Ф. М. Речь, /8 юни 1880/. — В: Собрание сочинений. Т. 8. М., 1937, с. 377.

² Гусев, Н. Н. Жизнь Льва Николаевича Толстого. М., 1927, с. 168.

Сноски к стр. 44

¹ Тургенев, И. С. Откриване паметника на А. С. Пушкин в Москва /1880/ — В: Събрани съчинения в 12 т. Т.11. С., 1959, 201—202.

² Горький, А. М. Предисловие к изданию сочинений А. С. Пушкина на английском языке /1925/ — В: Собрание сочинений в тридцати томах. Т. 24. М., 1953, с. 257

Сноски к стр. 45

¹ Луначарски, А. В. Александър Сергеевич Пушкин /8 февр. 1922/. — В: Луначарски, А. В. Силуети. С., 1968, 131—132.

² Томашевский, Б. В. Пушкин. М.-Л., 1961, 524—526.

Сноски к стр. 46

¹ Алексеев, М. П. Пушкин. Сравнительные исторические исследования. Л., 1971, с. 5, 160—161.

Сноски к стр. 47

¹ Благой, Д. Д. Творческий путь Пушкина /1826—1830/. М., 1967. с. 672.

² Пак там, с. 672.

³ Благой, Д. Д. От Кантемира до наших дней. Т. 1. М., 1972, с. 125.

Сноски к стр. 48

¹ Благой, Д. Д. Творческий путь Пушкина /1830—1837/. М., 1974 /предисловието/.

² Благой, Д. Д. Закономерности становления новой русской литературы. М., 1958, 107—108.

Сноски к стр. 49

¹ Мейлах, Б. С. Пушкин и его эпоха. М., 1958, с. 3, 644—645.

² Славейков, П. Р. Пушкину /1854/. — В: Съчинения в два тома. Т. 2. С., 1966, с. 52.

³ Вазов, Иван. На Пушкиновата стогодишнина. /1899/. — В: Събрани съчинения в 20 т. Т. 3. С.,1955, с. 50.

Сноски к стр. 50

¹ Славейков. П. П. Потаената скръб на поета. /1899/. — В: Събрани съчинения в 8 т. Т. 4. С., 1958, с. 112.

² Траянов, Т. Запис в дневника на Вл. Русалиев — 24 окт. 1931. — В: Кирил Христов, Димитър Бояджиев и Теодор Траянов в спомените на съвременници те си. С., 1969, с. 622.

³ Йовков, Й. [Изказване и за Пушкин по повод смъртта на М. Горки]. — Брод, 1, № 1, 8 юли 1936.

⁴ Бакалов, Г. Пушкин в българската литература. — А. С. Пушкин. 100 год. от смъртта му. Възпом. лист. 1937. /Ед. л./

Сноски к стр. 51

¹ Павлов, Т. А. С. Пушкин. — В: Павлов, Т. А. С. Пушкин. Максим Горки. Вл. Маяковски. Хр. Ботев. Дим. Благоев. С.,1949, с. 12.

² Стоянов, Л. Представител на човечеството. — А. С. Пушкин. 100 год. от смъртта му. Възпом. лист. 1937. /Ед. л./

Сноски к стр. 52

¹ Вапцаров, Н. Пушкин /1937/. — В: Съчинения. С., 1971, с. 86.

² Арнаудов, М. Пушкин в оценката на поколенията. — Год. на Соф. унив. Истор.-филолог. фак. 3—4, № 8. С., 1938, с. 3.

³ Полянов, Д. Великому Пушкину. /1949/. — В: Избрани произведения. Т. 1. С., 1952, с. 481.

Сноски к стр. 53

¹ Ханчев, В. Пушкин велик народен поет. — Раб. дело, № 146, 6 юни 1949.

Сноски к стр. 121

¹ Със звездичка са означени имената на рецензентите.

Сноски к стр. 130

¹ Не е включена художествена литература. Със звездичка са означени материалите на руски език.