АРНАУ́ДОВ, Михаил (род. 4.XI.1878, Русе) — болг. историк и фольклорист. Доцент (1908—14), затем проф. (1914—1944) Софийского ун-та. Редактор журн. «Българска мисъл» (1925—43), историко-лит. серии «Български писатели». Сторонник культурно-историч. метода, ученик И. Шишманова и М. Драгоманова. Работы А. посвящены теоретич. вопросам, лит-ре эпохи нац. возрождения, творчеству И. Вазова, нар. поэзии. А. — редактор собр. соч. Вазова (т. 1—20, 1955—57). Составил ценные сб-ки произв. нар. творчества («Български песни», т. 1—3, 1938—39), изучал историю болг. фольклористики (статьи о бр. Миладиновых, Г. Раковском, Шапкареве, И. Шишманове).

Соч.: Към психографията на П. К. Яворов, С., 1916; Основи на литературната наука, 2 изд., С., 1942; Личност и проблеми. Литературни очерки, С., 1925; Неофит Возвели, и първообразът на неговата «Мати Болгария», С., 1931; Психология на литературното творчество, С., 1931; Априлов. Живот, дейность, съвременници. (1789—1847), С., 1935; Борци и мечтатели. Литературни портрети, С., 1940; Раковски Г. С., Живот. Дѣло. Идеи, 2 изд., С., 1942; Иван Вазов. Живот и дѣло, 2 изд., С., 1944; Български образи. Лит. студии и портрети, С., 1944; Из живота и поезията на Иван Вазов, С., 1958; Български народни приказки, 2 изд., С., 1943; Фолклор от Еленско, С., 1913; Студии върху българскитѣ обреди и легенди, ч. 1—2, С., 1924; Очерки по българския фолклор, С., 1934.

Н. И. Кравцов.